Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
blueeyedboy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джоан Харис. sineokomomche

Американска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 2010

Редактор: Вергил Немчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-684-1

История

  1. — Добавяне

3

Разглеждате уебдневника на sineokomomche.

Публикуван в: 09:55, четвъртък, 14 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: романтично

Слуша: „Бумтаун Ратс“: „Никога не съм обичал Ева Браун“

Четиринайсети февруари е, денят на свети Валентин, и във въздуха се усеща любов, истинска любов. Затова оставих онзи плик в ъгъла на шкафа с порцелана, до шоколадите и цветята. Слава богу, няма рози, няма дори орхидеи, но въпреки това букетът е красив, достатъчно пищен, за да е скъп, но все пак да не е просташки.

Картичката също е внимателно подбрана — никакви карикатури, никакви сексуални намеци, никакви обещания за безсмъртна любов. Мама не вярва на тези работи. Важен е жестът, победоносното й чувство по време на следващата й среща например с Морийн, Елинор или Адел, чийто син живее в Лондон и рядко й се обажда дори по телефона.

Не се заблуждаваме. Мама и аз. Но играта въпреки това продължава. Играем играта от доста време — тази игра на тайна стратегия. Всеки от двама ни има своите победи и поражения. Но сега се отваря възможност да завладея цялото поле — и точно затова в момента не мога да си позволя ненужни рискове. Тя и без това е достатъчно подозрителна към мен. Освен това е нестабилна и положението се влошава. Докато братята ми живееха тук, беше зле, но сега, откакто съм сам, последен, тя се отнася към мен като към някое от порцелановите си кученца — изложен съм на показ от всички страни…

Уж се изненадва от подаръците и картичката. Това също е част от играта. Ако нямаше валентинка, не би направила никакъв коментар, но няколко дни по-късно щеше да има последици. Затова си струва да спазвам условностите, да се съобразявам с тях, да не забравям залога. Затова съм стигнал дотук, разбира се. Като съм правел нужното.

Онлайн приятелите ми също си спомнят за мен. Имам шест виртуални картички за свети Валентин, безброй картинки и банери, включително една от Клеър, която се надява да се видим скоро и се надява тази година да намеря любовта…

О, много мило от твоя страна, ClairDeLune. По една случайност и аз се надявам. Днес обаче си имаш други грижи, не на последно място имейла, който изпрати от акаунта си в хотмейл на Ейнджъл Блу, с клетви за безсмъртна любов, както и допълнителната малка изненада, доставена на адреса му в Ню Йорк…

Знаех си, че тази парола ще ми послужи за нещо. Обаче вече я смених от клеъробичаейнджи на клеърмразиейнджи, като Ейнджи е господин Ейнджъл Блу. Жестоко е, знам. Може да породи скръб. Но докато навлизаме в тази нова фаза заедно, се отнасям все по-нетърпеливо към времето, през което съм откъснат от главната си задача. Вече не се нуждая от своята миша армия. Чирикането им ми дойде до гуша. Някога ме развличаха, а и се нуждаех от тях, за да изградя това място, да сложа стръв в капана бутилка, в собственото си насекомоядно растение.

Но сега, когато двамата с Albertine влизаме в последната фаза на играта, изобщо не ми се иска тя да си губи времето. Сега трябва да се съсредоточи над онова, което е наистина главно, да премине към срещата очи в очи…

И така, в момента badguysrock се е превърнала в частно бойно поле. „Сайтът е в процес на разработка“ гласи надписът, целящ да прекъсва достъпа на повечето посетители, докато аз изпращам личните си валентинки, за да се справя с най-упоритите гости.

За картичката на Клеър вече знаете. Тази на Криси беше различна, предизвикателство към диетата — отслабнете с 5 кг за 3 дни — което за Криси е капка в морето, разбира се, но би трябвало известно време да я държи настрани.

Що се отнася до Капитана — нехайна дума, подметната за него на дъската за съобщения на една банда, последвана от имейл, който го кани на среща с приятел на едно място, в един от неприятните райони на Манхатън…

А междувременно какво става с Albertine? Дано не съм я разстроил. Тя е много чувствителна, разбира се, последните събития сигурно са я разтърсили. Не си вдига телефона, което подсказва, че проследява обажданията. А може би просто няма сили днес, когато цялата страна празнува уж в името на истинската любов въпреки повсеместно натрапеното търгашество…

Кой знае защо не мога да си представя Найджъл такъв. Но пък и не искам. Трудно е да си представиш как човекът, който те е изтезавал като дете, купува букет рози, прави плейлиста от любими песни или изпраща валентинка на някое момиче.

Може пък да е бил такъв, кой знае. Възможно е да е имал скрити дълбини. Като малък изпадаше в различни настроения — часове наред оставаше сам в стаята си, разглеждаше звездните си карти, пишеше стиховете си и слушаше рок музика с гневен и високопарен текст.

Найджъл Уинтър, поетът. Е, никога не бихте допуснали. Само че аз намерих някои от стиховете му в един бележник на дъното на гардероба, сред черните и сивите дрехи. Бележник, подвързан с молескин, малко износен, в цвета на брат ми.

Не се сдържах. Откраднах го. Оттеглих се от местопрестъплението, за да го разгледам на спокойствие. Отначало Найджъл не забеляза, а после, когато е открил липсата, сигурно е съзнавал, че има многобройни места, на които може да е оставил малкия ненатрапчив черен бележник. Под матрака му, под леглото, под килима. Преструвах се на невинен, докато го наблюдавах как тайно претърсва къщата, но бях прибрал бележника на сигурно място в една кутия в гаража, пък и Найджъл не каза на никой от двама ни какво търси, макар че лицето му беше свъсено подозрително, докато ни разпитваше — заобиколно и с нетипична за него сдържаност.

— Да си ровил из нещата ми? — попита ме.

— Защо? Изгубил ли си нещо?

Той ме изгледа.

— Е?

— Не — свих рамене.

Свих рамене, но вътрешно се хилех. Каквото и да има в бележника, казах си, трябва да е много важно. Обаче, вместо да привлече вниманието към нещо, което той явно искаше да скрие, брат ми се преструваше на безразличен, вероятно с надеждата никой никога да не надникне в бележника…

Как пък не. При първа възможност го извадих от скривалището му. На пръв поглед беше пълен с астрономически бележки, но между схемите, списъците с координати на планети, с данни за падащи звезди и за лунни затъмнения открих нещо друго — дневник, подобен на моя, но поетичен…

„Обичната извивка на гърба ти,

на шията ти — обхождам с пръсти,

опасна територия…“

Поезия? Найджъл? Ликуващо продължих да чета. Найджъл поет. Ама че майтап. Само че брат ми беше много противоречива личност, а и беше не по-малко предпазлив от мен; но аз знаех, че начумереното му лице крие изненади.

Първата беше, че той обича хайку. Онези измамно простички стихотворения без рима, състоящи се само от седемнайсет срички — ако изобщо свързвах Найджъл с поезията, бих допуснал, че той си пада по мърляви стихове, гръмки рими, сонети с гръмовен ритъм, грубовати грамади от бял стих…

Втората изненада беше, че Найджъл е влюбен — отчаяно, неистово влюбен. И то от няколко месеца — всъщност откакто си беше купил телескопа и така хобито му служеше за идеалното извинение да влиза и да излиза от къщи когато си поиска посред нощ.

Това само по себе си беше достатъчно смайващо. Не си представях Найджъл романтик. Третата изненада обаче се оказа най-голямата — онова, което пресече веселието ми и накара сърцето ми да забие учестено в закъснял ужас.

Отново разлистих бележника и усетих как пръстите неочаквано изстиват и се сковават, а в устата ми се появява вкус на памук, на химикали. Разбира се, от самото начало си знаех, че ако ме пипнат с бележника на Найджъл, ще си навлека сериозни неприятности. Но когато продължих да чета, осъзнах какъв огромен риск съм поел. Понеже държах в ръцете си нещо много по-уличаващо от няколко стихотворения и драсканици. И ако Найджъл заподозреше, че аз съм крадецът, щях да си заслужа нещо повече от побой. Ако някой някога узнаеше какво съм научил…

За това нещо брат ми щеше да ме убие.