Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
blueeyedboy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джоан Харис. sineokomomche

Американска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 2010

Редактор: Вергил Немчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-684-1

История

  1. — Добавяне

4

Разглеждате уебдневника на sineokomomche.

Публикуван в: 01:04, вторник, 19 февруари

Достъп: ограничен

Настроение: умислено

Слуша: Сали Олдфийлд: „Огледала“

Разбира се, мама скърбеше за Бенджамин. Отначало безмълвно — зловещо спокойствие, което взех за приемане. После се появиха другите симптоми: гневът, пристъпите на безумие. Чувах я посред нощ да бърше праха от порцелановите кучета или просто да снове из къщата.

Понякога ридаеше: ти не беше виновен. Друг път ме вземаше за брат ми или пък ми мелеше сол на главата заради неуспехите ми. Понякога крещеше: „Трябваше да се случи на теб“. Друг път ме събуждаше посред нощ хлипаща — „О, С. М., сънувах, че си мъртъв“ — и на мен ми трябваше известно време, докато разбера, че сме взаимозаменяеми и че Бенджамин Блу и sineokomomche за мама често са едно и също.

После дойде разпадът. Неизбежно. След шока идва ответната реакция и аз внезапно отново се оказах мишената за всичките й очаквания. След като и двамата ми братя слязоха от сцената, ролята ми беше драстично променена. Вече аз бях синеокото момче на мама. Бях единствената й надежда. Тя смяташе, че й дължа един нов опит — че трябва да се върна да уча, може би да следвам медицина, да направя всичко, което би трябвало да направи той и което вече можех да постигна единствено аз.

Отначало се помъчих да се защитя. Не бях подходящ за медицина. В „Сънибанк Парк“ се бях провалил във всички точни науки и едва успях да покрия най-ниското ниво математика. Мама обаче беше непреклонна. Имал съм отговорности. Прекалено дълго съм мързелувал, време било да се променя…

Е, знаете какво се случи после. Повали ме загадъчна болест. Коремът ми се напълни с гърчещи се змии, които изливаха отровата си във вътрешностите ми. Накрая отслабнах толкова много, че приличах на палячо в дрехите си. Потръпвах от силен шум, свивах се болезнено от ярка светлина. И понякога смътно си спомнях ужасното, превъзходно нещо, което бях направил, или къде свърши Бен и започна Брендан…

Е, това си е естествено, нали? Спомените ми са много мъгляви, тайничко заместват второразреден дим в тази игра на огледала. Горях от треска, болеше ме, не знам какво й казах. Нищо не си спомням — лъжи, изповеди, обещания — но когато напълно се възстанових и излязох от спалнята за пръв път, знаех, че нещо в мен се е променило. Вече не бях Брендан Браун, а нещо съвсем различно. И честно казано, не знаех със сигурност дали аз съм погълнал Бен, или той е погълнал мен…

Разбира се, не вярвам в привидения. И в живите почти не вярвам. Но все пак точно в това съм се превърнал, в сянка на брат си. Когато избухна скандалът с Емили, аз наново измислих историята. Разбира се, вече притежавах тази дарба благодарение на състоянието си. Поради което ми беше още по-лесно да ги убедя, че казвам истината.

Започнах да се обличам в цвета на Бен, в неговите дрехи. Отначало, понеже беше практично — моите дрехи ми бяха големи. Не носех синьо непрекъснато. По някое горнище на анцуг, някоя фланелка. Мама явно не забелязваше. Скандалът около Емили Уайт ме превърна в герой, хората ме черпеха по кръчмите, момичетата най-неочаквано решиха, че съм привлекателен. Записах се в „Малбри Коледж“. Накарах мама да повярва, че уча медицина. Юношеската ми кожа най-сетне се беше прочистила и дори бях престанал да заеквам. И най-хубавото от всичко, продължавах да слабея. Сега, когато братята ми вече ги нямаше, не изпитвах ненаситното желание да се тъпча, да трупам, да поглъщам всичко, което се изпречи пред очите ми. Онова, което започна с Мал, приключи с Бен. Най-сетне ненаситният ми апетит се засити.