Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
River God, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
artdido (2013)
Редакция
maskara (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга първа

Първо издание.

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

 

 

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга втора

Първо издание.

Превод: Борис Тодоров, Мария Ракъджиева

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

История

  1. — Добавяне

В деня след началото на надигането на водите на крилете на северния вятър долетя една от нашите бързи разузнавателни галери, които Танус бе оставил да наблюдават движенията на хиксоските кохорти. Врагът отново бе минал в настъпление и до една седмица щеше да бъде в Елефантина.

Господарят Танус незабавно замина с основната войска, за да подготви защитата на праговете, като ни остави с господаря Меркесет да се грижим за качването на хората по корабите. Успях да откъсна Меркесет от младата му съпруга колкото да подпише заповедите, които бях подготвил вместо него. Този път успяхме да овладеем паниката, която ни бе обзела при Тива, и всичко бе под контрол. Бяхме готови да отплаваме към първия праг.

Петдесет хиляди египтяни се бяха струпали по двата бряга, плачейки и отправяйки молитви към Хапи и размахвайки палмови листа за сбогом, докато се отдалечавахме. Царица Лострис стоеше на носа на „Дъхът на Хор“ с малкия принц до себе си и двамата махаха на тълпите на брега при бавното движение нагоре по реката. На двадесет и една години господарката бе изключително красива. Хората благоговееха пред нея. Нейната красота се повтаряше в лицето на детето до нея, което държеше камшика и жезъла на Египет в малките си здрави ръце.

— Ще се върнем — викаше господарката.

Принцът повтаряше след нея:

— Ще се върнем. Чакайте ни. Ще се върнем.

Този ден на бреговете на майка Нил се роди легендата, която щеше да поддържа нашата угнетена и потисната страна през най-мрачния й период.