Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
River God, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
artdido (2013)
Редакция
maskara (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга първа

Първо издание.

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

 

 

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга втора

Първо издание.

Превод: Борис Тодоров, Мария Ракъджиева

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

История

  1. — Добавяне

Всичко това обаче беше в бъдещето. Сега водех стадото по западния бряг към Тива, където пристигнахме за радост на господарката и за неудоволствие на главнокомандващия на египетската армия.

— Само гледай тези дяволски изчадия да не ми се мяркат пред очите! — каза ми Танус.

Все още не ми бе простил, че го бях пренебрегнал и се бях обърнал към господарката.

Ако трябваше да бъда справедлив, имаше много причини за лошото му настроение. Царството и народът бяха в голяма опасност. В нашата история нямаше друг случай цивилизацията ни да е била така застрашена от варварите.

Асиут бе превзет, както и целият източен бряг чак до Дендера. Въпреки удара, който Танус му нанесе по вода, цар Салитис бе обградил Тива с колесниците си.

Стените можеха да издържат десетгодишна обсада, но това бяха сметки, без да се взема предвид опасното присъствие на господаря Интеф във вражеския лагер. Стана ясно, че още като велик владетел на Горното царство той тайно е заповядал да се изгради таен проход под градските стени. Дори аз, който знаех много от другите му тайни, не подозирах за тази, защото той бе наредил да екзекутират работниците и единствен знаеше за съществуването на прохода. Нямах представа защо е изградил тунела, освен че неговият предателски ум е склонен към такива изобретения. Дворецът бе осеян с капани и тайни коридори като бърлогата на пустинна лисица.

Когато Интеф узнал за цар Салитис, изпратил малка група от най-добрите си воини през този таен проход и веднъж минали под стените, те атакували неочаквано египетските стражи при главната порта, избили ги и широко отворили вратите. Главната хиксоска орда нахлула в града, който бе обсаден само от няколко дни. Тива паднала и половината от населението й било избито.

От западния бряг, където Танус бе разположил сега главната си квартира в недовършения Дворец на Мемнон, можехме да видим останките от опожарените сгради на другия бряг на реката. Всеки ден наблюдавахме облаците прах от колесниците на хиксосите, препускащи по брега.

С малобройната ни флотилия Танус засега успяваше да удържи речната линия и по време на отсъствието ми бе отблъснал още един опит на хиксосите да прекосят Нил. Обаче нашите укрепления бяха разпръснати, защото трябваше да защитаваме голямо разстояние по реката, докато хиксосите можеха да пресекат на всяко място, което пожелаят. Научихме от нашите шпиони от източния бряг, че те реквизирали всяко плавателно средство. Бяха пленили голяма част от строителите на кораби и ги бяха принудили да работят за тях. Разбира се, можехме да бъдем сигурни, че господарят Интеф ще им даде уместен съвет по всички въпроси, защото и той като варварина Салитис желаеше съкровищата на фараона.

Екипажите на нашите галери стояха денонощно готови за бой, а Танус спеше само когато може, а това не се случваше много често. С господарката го виждахме рядко, а когато това се случеше, той бе изморен и сприхав.

Всяка нощ наблюдавахме как на западния бряг се струпват бежанци. Мъже и жени от всички възрасти прекосяваха Нил на чудати салове и други плавателни съдове. Много от по-силните дори плуваха през широката река. Всички отчаяно се опитваха да избягат от терора на хиксосите. Разказваха ужасни истории за грабежи, но така правеха и подробни описания за придвижването им.

Ние, разбира се, приемахме тези хора, те бяха наши сънародници и роднини, но броят им изчерпваше нашите запаси. Основните ни хамбари се намираха в Тива, а повечето от стадата овце бяха попаднали в ръцете на неприятеля. Царица Лострис ме натовари със събирането на жито и стада от западния бряг. Съставих списъци за разпределяне на хранителните дажби от месо и зърно. За щастие палмите с фурми бяха дали много плод, а рибните запаси на реката бяха неизчерпаеми. Хиксосите никога нямаше да ни уморят от глад.

Господарката ме назначи и за Началник на царския кон. За тази длъжност нямаше голяма конкуренция, особено след като не носеше пари или привилегии. Направих Хюи мой заместник и той успя чрез подкупи, изнудване и заплахи да събере сто коняри, които да му помагат за малкото ни стадо. По-късно щяхме да ги обучим да управляват колесници.

С удоволствие посещавах конюшнята всеки ден. Кобилата Пейшънс винаги идваше да ме посреща, а аз й носех ечемичени питки. Понякога имах възможност да отвлека принц Мемнон от майка му и бавачките и да го заведа в конюшнята на раменете си. Той нищеше радостно, щом видеше конете.

Държах принца в прегръдките си, докато кобилата се носеше в пълен галоп. Той имитираше движенията ми, подканяйки я да тича още по-бързо по брега. Стараех се нашият път никога да не се пресича с този на Танус. Той все още не ми бе простил и ако видеше сина си на коня, щеше да ме накаже.

Прекарвах много време в арсеналната работилница в погребалния храм на фараона, където с помощта на някои от най-добрите майстори в света се опитвах да построя първата си колесница. Докато работехме над нея, измислих просто дървено съоръжение, което да ни защити от атаките на хиксоските колесници. То се състоеше от дървени дъски с изострени краища, каквито всеки от войниците ни можеше да носи по десетина във вързоп на гърба си. При приближаване на бойните колесници те се забиваха в земята, като заострените им върхове бяха на нивото на конските гърди. Нашите мъже заемаха позиция зад тази бариера и пускаха стрелите си над нея.

Когато демонстрирах изобретението си на Танус, той ме прегърна през рамото и каза:

— Добре, значи не си съвсем оглупял.

Разбрах, че почти ми е простил.

Загубих отново благоразположението му при завършването на първата колесница. Страничните й прегради бяха изплетени от бамбук, а оста бе от акациево дърво. Главината на колелото бе от ръчно изкован бронз, смазан с овнешка мас, а спиците бяха в бронзова рамка. Колесницата бе толкова лека, че двама мъже можеха да я повдигнат и да я пренесат през местата, където не може да мине. Майсторите, които работеха с мен, я нарекоха „колесницата на Таита“. Аз не се възпротивих.

Двамата с Хюи запретнахме два от най-добрите коне — Пейшънс и Блейд, и се понесохме с „колесницата на Таита“. Отне ни известно време да се научим как да я управляваме, но свикнахме бързо, а и конете бяха обучени и ни помагаха. Накрая летяхме по земята и взимахме остри завои в пълен галоп.

Когато се върнахме в конюшнята, зачервени от възбуда и ликуващи от нашето постижение, двамата бяхме убедени, че нашата колесница е по-бърза от тези на хиксосите. Изпитвахме я и я подобрявахме десет дни, работейки всяка нощ в оръжейната до последната стража, докато беше готова да я покажа на Танус.

Той дойде в конюшнята неохотно и намръщен и отказа да се качи зад мен на платформата.

— Доверявам се на тази измишльотина не повече, отколкото на проклетите животни, които я теглят — замърмори той, но аз го придумах и той предпазливо се качи.

Първоначално конете се движеха в лек тръс, докато усетих, че той се отпусна и въпреки нежеланието му ездата започна да му харесва. После ги пуснах в лек галоп.

— Виж каква скорост. Можеш да стигнеш до врага, преди той да разбере, че си се появил — ликувах аз.

Танус се засмя за пръв път и аз се обнадеждих.

— С твоите галери ти владееш реката. С тези колесници ще владееш земята. С двете заедно ще властваш над света. Нищо не ще може да се изправи срещу теб. — Много внимавах да не подценя любимите му кораби или да не направя неблагоприятно сравнение.

— Това ли е най-голямата ти скорост? — извика той. — С благоприятен вятър „Дъхът на Хор“ ще плава по-бързо. — Това бе лъжа и предизвикателство.

— Хвани се за страничните прегради и си поеми дълбоко дъх — предупредих го аз. — Ще те заведа там, където летят орлите. — И накарах Пейшънс и Блейд да препуснат.

Никой досега не бе пътувал по-бързо. Вятърът изгаряше очите ни и от тях се стичаха сълзи.

— В името на Изида! — изкрещя Танус, но не можа да продължи, защото в този миг дясното ни колело се удари в камък и рамката му се пръсна.

Колесницата се преобърна и двамата с Танус изхвръкнахме. Ударих се в твърдата земя със сила, която можеше да ме осакати, но бях толкова загрижен за това как ще въздейства произшествието на Танус и дали няма да разбие моите планове и мечти, че не усетих болка.

Скочих на крака и видях, че той лази на ожулените си колене на двадесет крачки зад мен. Бе прашен, а лицето му бе изподрано. Опита се да се държи с достойнство; изправи се на крака и се заклатушка към счупената колесница, но накуцваше силно.

Взира се известно време в останките от моето творение, после неочаквано изрева като бик и така силно ритна колесницата, че тя отново се преобърна, сякаш бе детска играчка. Извърна се, без дори да погледне към мен, и се отдалечи. Не го видях около седмица и когато отново се срещнахме, никой от двамата не спомена за колесницата.

Мислех, че с това въпросът е приключен и ние никога няма да сформираме нашия първи ескадрон, но за щастие упоритостта на господарката ми надминава дори тази на нейния любовник. Тя ми бе дала заповедта и сега не би я отменила за нищо на света. Когато Танус се опита да я придума да го стори, той само затвърди моите позиции. За три дни двамата с Хюи поправихме колесницата и изработихме още една.

Когато балсаматорите от погребалния комплекс завършиха седемдесетдневния ритуал за мумифицирането на фараона, ние имахме нашия ескадрон от петдесет колесници и бяхме обучили водачи за тях.