Уилбър Смит
Речният бог (78)

Ремрем ни каза, че сигналните фрегати преминали покрай Асиут предишния ден и че в този момент съобщението, което бях написал, сигурно е в ръцете на Нембет.

Ремрем разполагаше и с информация за хиксосите и бързото им придвижване на юг. Заловил двама египетски дезертьори, присъединили се към врага и проникнали в града, за да шпионират защитниците му. При изтезанията виели като чакали и преди да умрат му бяха съобщили доста интересни и полезни сведения за хиксосите.

Царят на хиксосите, с когото се сблъскахме така злополучно в равнината при Абнуб, се наричал Салитис. Племето му бе от семитски произход и някога били номади и пастири и живеели в планините Загрос, недалеч от езерото Ван. Първоначалното ми впечатление, че са азиатци, се потвърди. Питах се обаче как този народ от пастири е изобретил колелото и откъде е намерил това прекрасно животно, което египтяните наричаха кон и от което се страхуваха като от същество на подземния свят.

В другите области хиксосите, изглежда, бяха изостанали. Не можеха да четат и пишат и се управляваха тиранично от онзи брадат цар Салитис. Ние, египтяните, го мразехме и се страхувахме от него дори повече, отколкото от онези диви създания, които теглеха колесниците.

Главният бог на хиксосите се наричаше Сутех, бог на бурите. Веднага го оприличих на нашия ужасен бог Сет. Изборът им на бог бе подходящ и тяхното държание му правеше чест. Нито един цивилизован народ не би палил, грабил и убивал като тях. Фактът, че ние измъчваме предателите, не може да се мери на едни и същи везни със зверствата на тези варвари.

Личните ми наблюдения показваха, че народите избират боговете си според характера см. Филистимците боготворяха Ваал и хвърляха живи деца в горящата пещ, представляваща неговата уста. Черните племена от Куш боготворяха чудовища и същества от подземния свят с изключително странни ритуали. Ние, египтяните, почитаме само прилични богове, които са благосклонни към хората и не изискват човешки жертви. А хиксосите имаха своя Сутех. Изглежда, пленниците на Ремрем не бяха единствените египетски дезертьори, пътуващи с вражеската войска. С помощта на горещи въглени един от предателите казал, че някакъв високопоставен египетски благородник от Горното царство участва във военния съвет на цар Салитис. Тогава си спомних за познанията по военната ни тактика, които хиксосите показаха при Абнуб. Бях предположил, че между нас има шпиони.

Ако това бе вярно, трябваше да очакваме врагът да познава всичките ни слаби и силни места. Особено би ги заинтересувало голямото съкровище на фараона, струпано в погребалния му храм.

— Вероятно това обяснява бързината, с която цар Салитис се е понесъл към Тива — подсказах аз на Танус. — Сигурно ще се опитат да прекосят Нил при първия подходящ случай.

Той мрачно изрече:

— Ако Хор е милостив, ще направи така, че този предател да ми падне в ръцете. — Удари с юмрук дланта на другата си ръка. — Трябва да попречим на Салитис да пресече реката. Нашите галери са единственото ни предимство пред него, трябва да ги използваме на всяка цена.

Започна да се разхожда по палубата и вдигна поглед към небето.

— Кога най-сетне този вятър ще задуха на север? С всеки час вражеските колесници отиват все по-далеч от нас. Къде е флотата на Нембет? Трябва да обединим силите си и да се задържим край реката.