Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
River God, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
artdido (2013)
Редакция
maskara (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга първа

Първо издание.

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

 

 

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга втора

Първо издание.

Превод: Борис Тодоров, Мария Ракъджиева

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

История

  1. — Добавяне

Да се открие лагерът на разбойниците, се оказа наистина лесна работа. Заедно с Кратас и петдесетте войници, които ни следваха, обиколих около града и зад хълмовете се натъкнах на широката следа, която бандитите бяха оставили. Поехме по нея и след малко повече от километър излязохме над малката долчинка, където бяха отседнали Свраките.

Успяхме да ги изненадаме. Разбойниците бяха оставили двадесетина души да пазят жените и добитъка. Кратас и хората му бързо се разправиха с пазачите и вече нямаше как да се застъпя за пленниците. Войниците помилваха само жените. Кратас ги остави да си поделят плячката.

Жените се оказаха далеч по-прилични на вид, отколкото предполагах. Имаше дори някои доста хубави. Като че ли никоя не се тревожеше особено за съдбата си и докато гвардейците хвърляха зарове за тях, повечето се смееха и шегуваха. Навярно да придружаваш Свраките при всеки техен поход из пустинята и да задоволяваш животинските им страсти те научава на всичко от живота и повече нищо не би могло да уплаши жените. Те бяха отвеждани от новите си господари зад прикритието на близките скали, където без излишен свян вдигаха полите.

Старата луна се сменя от новата, пролетта идва след зимата — нито една не заплака за покойния си съпруг. Напротив, изглеждаше, че сега, върху пясъците в пустинята, се създаваха далеч по-трайни и вълнуващи връзки.

Сами разбирате, че аз нямаше какво да търся сред жените, затова пообиколих магаретата и разгледах какво носят. Животните бяха около сто и петдесет на брой и повечето от тях бяха яки добичета, добре охранени, които биха получили добра цена по пазарите на Карнак и Сафага. Реших, че когато бъдат продадени и спечеленото се разпредели между нас, ще трябва да поискам за себе си поне колкото един стотник. Всъщност бях пожертвал голяма част от собственото си състояние, за да осигуря скъпо струващото ни начинание. Щях да поговоря за това с Танус и се надявах да срещна разбиране. Той винаги се е показвал щедър.

Едва по залез-слънце се завърнахме в Галала — дълъг керван от заловения добитък с плячката и множеството жени, които вече се разбираха чудесно с новите си съпрузи.

Една от порутените постройки в близост до кладенците беше отделена за мен. На светлината на факлите цяла нощ шиех и превързвах ранените. Както винаги и сега бях удивен от изключителната им издръжливост и мъжество. Раните бяха сериозни и лечението — доста болезнено, но никой дори не извика. За съжаление до изгрев-слънце един от ранените умря. Беше Амсет, който бе изгубил твърде много кръв от разрязаните артерии на ръката си. Ако се бях погрижил за него веднага, вместо да ходя из пустинята, може би щях да го спася. И макар вината да бе повече на Танус, пак се чувствах гузен при мисълта, че не съм го измъкнал от ноктите на смъртта. За останалите обаче можех да съм сигурен, че ще оздравеят и скоро ще се възстановят напълно. Всички бяха млади и силни.

Колкото до Свраките, никой от тях не се нуждаеше вече от грижите ми. Ранените врагове бяха убивани. Като лекар не одобрявах този отколешен обичай за разправа с ранените врагове, но пък и нямаше как да отрека, че в него се съдържа известна логика. Защо победителите да си хабят силите и да лекуват неприятеля, щом като или от него никога не би излязъл пълноценен роб, или пък, ако случайно се възстанови, току-виж някой ден пак грабнал оръжието?

През цялата нощ пийнах само глътка вино и хапнах няколко залъка, така че на сутринта бях изтощен. Но пак нямаше почивка за мен. Щом се зазори, Танус ме извика при себе си.