Уилбър Смит
Речният бог (128)

Когато накрая пристигнахме в долината, златният ковчег бе поставен долу в молитвения дом пред входа на царската гробница. Лененият покрив на палатката бе украсен с текстове и картини от „Книга на мъртвите“.

Тук щяха да се състоят две отделни погребения. Първото щеше да е по-малко, това на Великия египетски лъв. Второто щеше да бъде внушителното царско погребение.

Така на третия ден след пристигането ни в долината дървеният ковчег бе положен в гробницата, подготвена за Танус. Тъй като бог Хор бе покровител на Танус, неговите жреци осветиха гробницата. След церемонията тя бе запечатана.

През времето на ритуала господарката прикриваше мъката си и показа само благоприлична печал към своя верен служител, въпреки че душата и се разкъсваше от скръб.

През цялата нощ долината се огласяше от монотонните песни на шилуките, които бяха превърнали Танус в свой бог. От този ден нататък те влизаха в битка с неговото име на уста.

Десет дни след първото погребение златният ковчег бе положен на дървена шейна и бе изтеглен до огромната царска гробница. Триста роби бяха необходими да издърпат ковчега през проходите. Бях проектирал гробницата така прецизно, че между ковчега и стените имаше само една ръка разстояние, както и от капака до каменния таван.

За да осуетя всички опити на бъдещи крадци и други, които биха осквернили царската гробница, бях построил лабиринт от тунели под планината. От входа в скалата широк проход водеше направо до внушителна погребална зала, украсена с прекрасни стенописи. В нея бях оставил празен гранитен саркофаг, капакът на който бе захвърлен встрани. Първият грабител, който влезеше тук, щеше да повярва, че преди него някой друг е обрал гробницата.

Всъщност имаше друг тунел, водещ надясно от главния вход. Отворът му бе прикрит като хранилище за погребално съкровище. Ковчегът трябваше да бъде обърнат, за да може да влезе в този втори коридор. От там се влизаше в лабиринта от фалшиви проходи и погребални зали, всеки от тях по-объркан и лъкатушещ от предишния.

Имаше четири погребални камери, но три щяха да останат завинаги празни. Съществуваха три тайни врати и две вертикални шахти. Ковчегът трябваше да бъде издигнат нагоре по една от тях, а сетне спуснат по другата.

Изминаха петнадесет дни, докато ковчегът бъде пренесен през лабиринта и накрая положен във вечното му жилище. Покривът и стените на тази гробница бяха изрисувани с цялото майсторство, с което боговете ме бяха дарили. Нямаше място, което да не блести от цветове и движение. От централната зала се откриваха проходите за петте хранилища. В тях бе поставено съкровището, което фараон Мамос бе натрупал през живота си и което едва не разори Египет. Бях спорил с господарката по този въпрос; вместо да бъде погребано в земята, това съкровище можеше да бъде използвано за заплати на армията и за бъдещата битка с хиксосите.

— Съкровището принадлежи на фараона — бе отвърнала тя. — Ние натрупахме друго богатство от злато, роби и слонова кост тук в Куш. Нека божественият Мамос си запази неговото — дала съм клетва за това.

Така на петнадесетия ден златният ковчег бе положен в каменния саркофаг, който бе изсечен от местен камък. Със система от въжета и лостове тежкият капак бе повдигнат и сетне поставен отново на мястото си.

Семейството на фараона, жреците и благородниците влязоха в гробницата да извършат последните ритуали.

Господарката и принцът застанаха при главата на саркофага, а жреците пееха монотонно своите заклинания и тълкувания на „Книга на мъртвите“. Черният пушек от лампите и тълпите в ограниченото пространство скоро направиха въздуха невъзможен за дишане.

На мъждивата жълтеникава светлина видях господарката да пребледнява и на челото й избиха капки пот. Проправих си път до нея и я подхванах точно когато се олюля и припадна. Успях да я хвана, преди да си удари главата в каменния ръб на саркофага.

Изнесохме я навън на носилка. На свежия планински въздух тя се съвзе бързо, но я накарах да лежи през целия ден.

Тази нощ, докато приготвях отварата й от билки, тя лежеше тихо и замислена. След като я изпи прошепна:

— Преживях нещо невероятно. Докато стоях в гробницата на фараона, изведнъж почувствах Танус близо до себе си. Усетих да докосва лицето ми, а гласът му да шепне в ухото ми. Точно тогава припаднах.

— Той винаги ще бъде близо до теб — казах й аз.

— Убедена съм — просто отвърна тя. Сега разбирам, че състоянието й започна да се влошава от деня, в който положихме Танус в гроба му. Бе загубила радостта от живота и желанието да живее.