Уилбър Смит
Речният бог (67)

Бях лекар на принца, но всъщност той не се нуждаеше от медицинските ми умения. Беше наследил желязното здраве на баща си и бе преждевременно развит. Апетитът и храносмилането му бяха чудесни. Поглъщаше като лъв всичко, поставено в устата му.

Спеше непробудно и се събуждаше само за да се нахрани. Когато му покажех пръст, той наблюдаваше движението му с големите си тъмни очи и се опитваше да го улови и да се изправи до седнало положение. В тези си опити той успя много преди връстниците си. Започна да се изправя и да пълзи на възраст, когато другите едва започваха да сядат. Направи първата си крачка, когато другите започваха да лазят.

Танус беше при нас в този паметен ден. През последните два месеца бе на поход, защото войските на червения узурпатор бяха превзели Асиут. Този град бе центърът, около който бяха съсредоточени северните укрепления, и фараонът му бе заповядал да се отправи по реката с цялата си флотилия и да го превземе.

Много по-късно научих от Кратас колко тежко е било сражението, но накрая армията на Танус бе пробила стените и нахлула в града. Прогонили узурпатора отвъд границите на неговото царство и му нанесли големи поражения.

Младият мъж се завърна в Тива и бе приветстван от цялото население. Фараонът положи още една верига на раменете му — Златото за храброст, и изплати заплатите на всички подкове, които помогнаха да постигне тази победа.

След срещата си с царя Танус веднага дойде в беседката във водните градини, където го очаквахме. Докато стоях на пост пред вратата, двамата с господарката се прегърнаха страстно след дългата раздяла. Накрая се наложи да ги разделя, защото прегръдката им можеше да ги поведе в една-единствена посока.

— Господарю Танус — едва не извиках аз, — принц Мемнон става нетърпелив.

Те неохотно се разделиха и младият мъж се обърна към детето. То лежеше голо на чакаловата кожа, която му бях постлал на сянка. Той коленичи пред него.

— Здравей, твое Царско Височество. Нося вести за нашия триумф — пошегува се Танус.

Мемнон изписка радостно, когато видя баща си. Сетне блестящият златен накит привлече погледа му и той се изправи на крака. Направи четири несигурни крачки, измери с поглед веригата и я сграбчи с две ръце.

Всички приветствахме неговия подвиг, а Мемнон се усмихваше, държейки плячката си.

— Таита, той има слабост към жълтия метал също като теб — изсмя се Танус.

— Не златото го привлича, а завоюването му — заяви господарката. — Един ден и той ще носи същото отличие на гърдите си.

— Несъмнено! — Бащата вдигна момчето нависоко и Мемнон потръпна от удоволствие и зарита с крака, настоявайки за още игри.

Така за мен и за Танус детето бе признак за промяна, както смяната на сезоните. От друга страна, животът на господарката се въртеше около часовете, прекарани с детето и любимия мъж. Времето между посещенията на Танус й изглеждаше прекалено дълго и мъчително, а всяко посещение — прекалено кратко.