Уилбър Смит
Речният бог (57)

Въпреки краткия сън на следващата сутрин заех мястото си в храма на Озирис бодър и с ясна мисъл.

Службата ми се стори малко по-продължителна, отколкото бе през предния ден. В Тива нямаше човек, който да не е чул за провала на великия владетел и който да не очаква с нетърпение да присъства на унижението му. Дори подчинените му, забогатели благодарение на него, сега се обърнаха срещу господаря си като глутница хиени, които разкъсват водача си, когато е болен или ранен.

Подсъдимите бяха доведени пред трона в дрипи, но когато господарят Интеф влезе в храма, бе с дрехи от фин лен и със сребърни сандали. Косата му бе накъдрена, лицето — гримирано, златната верига за високо отличие висеше на врата му.

Знатните затворници коленичиха пред фараона, по Интеф отказа да подвие коляно дори когато един войник от стражата вдигна меча си към него. Царят направи знак да го остави.

— Нека остане прав! Ще лежи достатъчно дълго в гробницата си.

Сетне фараонът се изправи пред нас с цялото си величие и гняв. Този път изглеждаше като истински владетел, като първия от неговата династия — мъж на могъщество и сила. Аз, който го бях опознал твърде добре, с изненада открих, че в този миг изпитвам страхопочитание към него.

— Господарю Интеф, ти си обвинен в кражби и убийства, в разбойничество и пиратство и в още стотици престъпления, заслужаващи жестоки наказания. Изслушах свидетелските показания на петдесет мои поданици с различни занаяти и различно социално положение — от господари до роби. Видях съдържанието на тайната ти съкровищница, където си трупал богатства от царските данъци. Видях личния ти печат на сандъците в съкровищницата ти. С тези веществени доказателства вината ти е доказана стократно. Аз, Мамос, осмият с това име фараон и управляващ Велик Египет, те обявявам за виновен и те лишавам от царското милосърдие и пощада.

— Да живее фараонът! — извика Танус и възгласът му бе поет и повторен десет пъти от народа на Тива. — Да живее вечно!

Когато се възцари тишина, фараонът отново заговори:

— Господарю Интеф, ти носиш златна верига. Видът на това отличие върху предателските ти гърди ме оскърбява. — Той погледна към Танус. — Центурионе, махни златото от престъпника.

Танус свали златната верига от врата на Интеф и я занесе на фараона. Той я пое в ръце и когато Танус се опита да се оттегли, го спря.

— Името на господаря Хараб бе опетнено с измяна. Баща ти бе преследван и умря като предател. Ти доказа невинността на баща си. Аз отменям присъдата срещу Пианки, господаря Хараб, и посмъртно му връщам всичките почести и титли, от които бе лишен. Сега те принадлежат на теб, неговия син.

— Да живее! — извикаха събралите се. — Вечен живот за фараона! Слава на Танус, господаря Хараб!

— Освен титлите, които сега ти принадлежат по наследство, аз те дарявам с ново отличие. Ти доведе изменника пред съда. За службата ти към фараона те дарявам със Златната верига на доблестта. Коленичи, господарю Хараб, и приеми царското благоволение!

— Да живее! — извикаха хората, докато фараонът поставяше златната верига, носена доскоро от Интеф, но към която сега бе добавен педант със звезда. — Да живее господарят Хараб!

Когато Танус се оттегли, фараонът отново насочи вниманието си към престъпниците.

— Господарю Интеф, лишавам те от титлата велик владетел. Името и рангът ти ще бъдат изтрити от всички паметници, както и от гробницата, която си приготвил в Долината на царете. Именията и всичко, което притежаваш, включително незаконно придобитото богатство, се конфискуват в името на короната, освен онова, което е принадлежало на Пианки, господаря Хараб, и по подъл начин е било присвоено от теб. Сега тези земи ще бъдат върнати на техния наследник, благочестивия Танус, господаря Хараб.

— Да живее! Фараонът е мъдър! Да живее вечно! — започна радостно да вика народът, а господарката ми плачеше открито, както и повечето от царските жени. Много малко от тях можеха да устоят на този герой, чиито златни къдрици като че ли затъмняваха украшението на гърдите му.

Сега, за моя изненада, фараонът погледна право към мястото, където бях застанал до своята господарка.

— Тук има още един човек, който вярно ми служи и който разкри местонахождението на откраднатото богатство. Нека робът Таита пристъпи напред.

Приближих се до трона, а гласът на царя бе благ.

— Ти пострада и изпита неописуема мъка от ръката на предателя Интеф и неговия съучастник Расфер. Бил си принуден от тях да извършиш лоши дела и престъпления срещу държавата като съучастник на бандити и крадци при укриване на съкровищата на твоя господар от царските бирници. Обаче не си извършил престъпленията по своя воля. Като роб ти си бил подчинен на своя господар. Следователно аз те освобождавам от цялата вина и отговорност. Признавам те за невинен и те награждавам за твоята служба към нас с щедрия дар от два товара чисто злато от конфискуваното съкровище на предателя Интеф.

Удивен шепот посрещна това изявление, а аз възкликнах. Това бе огромно богатство — състояние, което можеше да се сравнява с това на най-богатите в страната, достатъчно, за да купя голяма площ плодородна земя покрай реката и да обзаведа прекрасни вили на тази земя, да купя триста силни роби да я обработват, достатъчно, за да съставя търговска флота и да я изпратя до всички краищата на света, за да донесат още богатства. Сумата бе достатъчно голяма, за да се развихри моето въображение, но царят още не бе свършил.

— Тъй като си роб, този щедър дар няма да ти бъде изплатен лично, а на твоята господарка Лострис, която е съпруга на фараона.

Трябваше да се досетя, че той ще го остави в семейството.

Аз, който за кратък миг бях един от най-богатите мъже на Египет, се поклоних пред фараона и се върнах на мястото си до моята господарка. Тя стисна ръката ми утешително, но всъщност не бях нещастен. Съдбите ни бяха тясно свързани и знаех, че ние никога няма да изпитваме материални нужди. Вече планирах как да инвестирам състоянието на господарката си в неин интерес.

Най-после владетелят бе готов да произнесе присъдата. Докато говореше, не откъсваше поглед от Интеф.

— Твоите престъпления са неизброими. Няма достатъчно жестоко наказание за теб. Ето присъдата. След края на празненствата в чест на Озирис на разсъмване ще бъдеш преведен гол по улиците на Тива. Докато си още жив, ще бъдеш прикован към главната порта на града с главата надолу. Ще останеш там, докато враните не изкълват месата ти. Сетне костите ти ще бъдат стрити на прах и разпилени над майката Нил.

Дори Интеф се олюля и пребледня, докато изслушваше присъдата. Чрез унищожаването на земните им тела, така че никога да не бъдат балсамирани и запазени, фараонът ги обричаше на забвение. За египтянина нямаше по-жестоко наказание. Затворниците бяха прогонени завинаги от вечните полета на рая.