Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
River God, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
artdido (2013)
Редакция
maskara (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга първа

Първо издание.

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

 

 

Издание:

Уилбър Смит. Речният бог. Книга втора

Първо издание.

Превод: Борис Тодоров, Мария Ракъджиева

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Росица Крамен

Технически редактор: Мария Белова

Коректор: Лилия Анастасова

ИК „Ведрина“, София, 1994

Печатница „Балканпрес“, София

ISBN: 954–404–059–5

История

  1. — Добавяне

Така ние се изправихме пред града със стоте врати с четири ескадрона колесници и тридесет хиляди пехотинци. Стените на Тива блестяха на изгряващото слънце.

Армията на хиксосите се разгърна мудно пред нас като огромен питон, колона след колона, редица след редица. Върховете на копията им блестяха, а златните шлемове на офицерите сияеха на ранната слънчева светлина.

— Къде е Апачан с колесниците си? — поиска да научи царят и аз се вгледах към кулата близо до реката. Трябваше да напрегна зрението си, за да различа малкото цветно флагче, което се развяваше на върха й.

— Апачан разполага с пет дивизии в центъра и държи още шест в резерва. Крият се зад стените на града.

Разчетох сигналите с флагчета на моя шпионин, когото бях поставил на най-високата от трите кули. От там той можеше да види цялото бойно поле като сокол.

— Това прави само единадесет дивизии, Таита — избухна Мемнон. — Знаем, че има двадесет. Къде са останалите?

— Жълтият удушвач — отвърнах му аз. — На бойното поле са всички коне, които могат да стоят на крака.

— В името на Хор, иска ми се да излезеш прав. Дано Апачан не ни подготвя засада. — Той докосна рамото ми. — Заровете са в чашата, Таита. Твърде късно е да променим нещо. Трябва да направим този ход с това, което боговете са ни дали. Да вървим да направим преглед на войските.

Поех поводите и подкарах колесницата пред нашата армия. Фараонът се показваше пред своите части. Неговото присъствие щеше да им даде кураж и да ги накара да изправят гърбове. Накарах конете да намалят ход до лек тръс. Рок и Чейн бяха ресани, докато козината им бе заблестяла на слънцето като мед. Колесницата на фараона бе украсена с тънък слой злато. Това бе единствената ми отстъпка, свързана с обременяването на колесницата.

Златното покритие бе по-тънко от папирус и бе прибавило сто дебена към теглото на колесницата, но все пак гледката бе ослепителна. Приятел или враг, щом я погледнеше, щеше или да се въодушеви, или да бъде пронизан от страх в разгара на боя. На дългата си бамбукова пръчка синьото знаме се вееше на вятъра високо над главите ни и мъжете ни поздравяваха, докато преминавахме по редиците им.

В деня, в който напуснахме Кебуи, дадох клетва да не подстрижа косата си, докато не направя жертвоприношение в храма на Хор в центъра на Тива. Сега косата ми бе стигнала до кръста и за да прикрия посивелите си кичури, аз я боядисвах с къна, която носеха от онези страни отвъд морето. Червеникаворусата ми грива ме правеше по-привлекателен. Носех скромна препаска от най-бял лен, а на гърдите ми блестеше златното отличие за доблест. Не исках по никакъв начин да накърня славата на младия фараон, така че не носех никакъв грим и други накити.

Преминахме пред съсредоточените в центъра шилуки-копиеносци. Тези смели, жадни за кръв езичници бяха опората на нашата войска. Те ни приветстваха, докато преминавахме с „Каджан! Танус! Каджан! Тамус!“. Техните щраусови пера приличаха на кипящите води на водопадите, докато размахваха копията си за поздрав. Сред тях забелязах господаря Кратас. Той извика нещо към мен. Думите му се изгубиха сред десетте хиляди гласове, но аз го разбрах по устните:

— Ще се напием до повръщане довечера в Тива, стари негоднико!

Шилуките бяха подредени в дълбочина, редица зад редица, полк зад полк. Кратас ги бе обучавал непрестанно в тактики, които му бях помогнал да развие за колесниците. Освен дългите копия всеки от тях носеше по няколко къси копия за мятане и прашка от дърво и кожа, за да ги изхвърлят с още по-голяма сила. Те бяха издигнали преграда от набити в земята дървени колове пред своите редици. Хиксоските колесници трябваше да преминат през тази бодлива бариера, за да ги нападнат.

Египетските стрелци бяха изтеглени зад тях, готови да тръгнат през техните редици и отново да се оттеглят, както се налага в битка при различни тактики. Те вдигнаха своите извити лъкове високо и поздравиха фараона:

— Тамус! Египет и Тамус!

Фараонът носеше синя военна корона със златно кръгче на свещената змия, символ на властта, очите й бяха направени от скъпоценни камъни. Той отвърна на поздрава с изваден от ножницата син меч, вдигнат високо във въздуха.