Даниел Стийл
Пръстенът (42)

Глава четиринадесета

На следващата сутрин Ариана получи пакет с документи от адвоката на Пол. Уведомяваха я, че мистър Пол Лийбмън смята да се разведе с нея. Информираха я официално, че четири седмици след раждането на бебето тя ще трябва да освободи жилището, а междувременно може да остане там. През този кратък период тя ще бъде издържана, а щом напусне, след раждането на детето, с чек ще й бъде изплатена сумата от пет хиляди долара. За бебето няма да постъпва издръжка, тъй като то очевидно не е дете на мистър Лийбмън, за нея също, като се имат предвид обстоятелствата при краткия им, непочтен брак. В същия пакет имаше писмо от свекъра й, в което той потвърждаваше финансовите решения и бележка от свекърва й, в която я обвиняваше, че е предала всички тях. Как е посмяла да се преструва на еврейка! Това беше, както Ариана винаги беше подозирала, най-голямото предателство, да не говорим за това, че е бременна с детето на някакъв си нацист. Войната беше оставила тежки отпечатъци. Някакъв си нацист. Ариана се сви при прочитането на тези думи. По-нататък й се забраняваше да стъпва близо до къщата на Пето авеню, както и да се приближава до някого от тях. Ако открие, че Ариана се е опитвала да се види с Дебора или Джулия, Рут нямало да се поколебае да извика полицията.

Докато седеше в жилището и четеше това, което й бяха изпратили, тя отчаяно желаеше да се свърже с Пол. Но той беше потърсил подслон при родителите си и не искаше да приеме обажданията й при никакви обстоятелства. Контактуваше с нея чрез адвоката си. Разпорежданията бяха дадени, делото по развода беше започнало, Лийбмънови я бяха отблъснали, а на двадесет и четвърти декември, малко след полунощ, с един месец по-рано, родилните болки на Ариана започнаха, а тя беше съвсем сама.

Цялата й фалшива увереност изчезна на момента, както и смелостта й. Беше парализирана от страх — от непознатото и от самотата — но успя да се обади на лекаря и да стигне с такси до болницата. Дванадесет часа по-късно родилните болки все още измъчваха Ариана и тя беше почти обезумяла от страданието. Изплашена, трескава, шокирана от случилото се с Пол и Лийбмънови, тя не бе в състояние да се справи с това, което ставаше, и отново, и отново викаше за Манфред, докато най-накрая й дадоха нещо за болките.

В десет часа на коледната вечер бебето най-после се роди с Цезарово сечение, но въпреки трудностите при раждането, майката и бебето нямаха никакви увреждания. Показаха го за малко на Ариана — миниатюрно вързопче от сбръчкана плът с най-мъничките ръце и крака, които беше виждала някога.

Не приличаше на нея или на Манфред, нито пък на Герхард или на баща й. Не приличаше на никого.

— Как ще го кръстите? — попита я тихо сестрата, докато държеше ръката й.

— Не знам.

Беше толкова изморена, а той беше толкова мъничък… Чудеше се дали е нормално да бъде толкова дребен. Но въпреки болката и упойката, тя все пак усещаше топлината на радостта.

— Коледа е. Може да го кръстите Ноел.

— Ноел? — позамисли се Ариана за миг, усмихната сред наркотичния си полусън. — Ноел? Хубаво е.

Обърна лицето си към мястото, където смяташе, че е бебето и се усмихна спокойно.

— Ноел фон Трип — избъбри тя на себе си и заспа.