Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

VII. Родословие на Глупостта

И така, мъже, вие ми знаете името! Но какъв епитет да ви поставя? Никакъв друг освен глупаци. Та и с какво ли друго по-почтено име би могла да назове Глупостта участниците в своите тайнства? Понеже на мнозина не е известно от какъв род произхождам, ще се опитам да изложа това с благосклонната помощ на музите[1].

Мой баща не беше нито Хаос[2], нито Сатурн[3], нито Япет[4], нито пък някой друг от престарелите и плесенясали богове. Мой баща е Плутос[5], единствен баща на люде и богове, макар Хезиод[6], Омир и дори самият Юпитер[7] да не са съгласни[8]. По кимването само на Плутос както някога, така и сега се смесва вредом всичко свещено и неосветено. По негово нареждане стават войни и мир, държавни власти и събрания, съдилища и народни събрания, бракове и годежи, съюзи и закони, изкуства, шеги и сериозни занимания — вече не ми стига дъх, — накратко всички обществени и частни дела. Без негова помощ целият оня сонм от поетически божества, ще кажа по-смело, дори самите върховни богове[9] или нямаше изобщо да съществуват, или пък биха живели по жалък начин, като най-нещастни. На когото се разсърди Плутос, на него и самата Палада не може да помогне. Напротив, към когото благоволява, той би могъл да не зачита за нищо дори върховния бог Юпитер с неговия гръм. Аз се хваля, че произхождам от такъв баща. Той ме роди не от главата си, както Юпитер известната навъсена и надута Палада, но от Неотета[10], най-чаровната и най-веселата от нимфите. И той не беше окован с тъжните окови на брак, както роди оня куц майстор[11], а по начин, от който няма нищо по-сладостно: свързан с любов, както казва нашият Омир.

Да знаете точно, мене ме роди не известният Аристофанов Плутос[12], остарял и полусляп, но ловък и възпламенен от младежка сила; и не само от младежка сила, но и от многото нектар, който беше изпил несмесен[13] тогава на гощавката на боговете.

Бележки

[1] Музите били девет дъщери на Зевс и Мнемозина, покровителки на науката и изкуството.

[2] Хаос е първична неорганизирана маса, от която произлязъл светът според гръцките митове.

[3] Древногръцки бог на посевите.

[4] Япет, титан, един от дванадесетте деца на Уран и Гея.

[5] Бог на богатството.

[6] Епически гръцки поет.

[7] Латинското име на гръцкия бог Зевс, върховен бог, господар на видимия свят, наричан баща на безсмъртни и смъртни.

[8] Понеже Хезиод (VII век пр.н.е.) е писал „Теогония“, но в нея нищо не говори за произхода на богинята Глупост. Не споменава за нея и Омир.

[9] Върховните богове, били дванадесет: Зевс и Хера, Посейдон и Деметра, Хадес и Хестия, Аполон и Артемида, Арес и Афродита, Хефест и Атина. Към тях причислявали още Хермес и Ирида, които били вестители на боговете.

[10] Богиня на младостта.

[11] Хефест — син на Зевс и Хера.

[12] Аристофан представя бога на богатството като сляп старец в комедията си „Богатство“.

[13] Древните пиели виното, размесено с вода, обикновено две части вода и три части вино или пък поравно. Така също пият нектар и боговете.