Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XXXVIII. Глупостта е за предпочитане

Отново почнаха да крякат срещу мене стоическите жаби. Те казват: „Няма нищо по-долно от безумието, а голямата глупост е съвсем близка на безумието или по-право си е чисто безумие. Нали всъщност безумието е умопобъркване?“ Но те се заблуждават напълно. С помощта на музите дано разбием и това тяхно умозаключение.

Както у Платон Сократ разсича Венера на две и от един Купидон[1] прави двама, също така би трябвало и тия диалектици да различават безумие от безумие, ако желаят сами да изглеждат със здрав ум. Първом не всяко безумие е гибелно. Иначе Хораций не би казал: „Нима с мене не си играе сладко безумие?“[2] Платон нямаше да постави между първите блага на живота лудостта на поетите, пророците и влюбените, нито пророчицата Сибила[3] щеше да нарече Енеевия подвиг безумен. Всъщност има два вида безумие: едното изпращат от подземното царство жестоките отмъстителки, които чрез своите змии подтикват хората към огъня на войната или към неутолима жажда за злато, или към срамна и позорна любов, или към отцеубийство, кръвосмешение и светотатство, или пък вселяват в сърцето на смъртните други подобни язви, или преследват престъпната душа с фурии и със страшни факли. Има обаче и друго безумие, съвсем различно от горното, което произхожда от мене и което е желано от всички. То спохожда всеки път човека, когато някое приятно заблуждение на ума освобождава душата от мъчителни грижи и я изпълня с много удоволствия. Такова заблуждение на ума, като някакъв голям дар от боговете, желае Цицерон в писмо до Атик[4], за да може да не чувствува големите злини. Същото е чувствувал и онзи аргивянин, който дотолкова бил обхванат от безумие, че сам прекарвал по цели нощи в театъра, като се смеел, ръкопляскал и се радвал, въобразявайки си, че там се представят чудни трагедии, а всъщност там нямало нищо. Във всички останали случаи на своя живот той бил съвсем нормален; или както пише Хораций:

Мил към другари,

нежен към свойта съпруга, готов да прощава на роби,

без да лудува, когато му виното някой изпива.

(Писма. II, 2, 138–140)

И съвсем правилно, защото те се заблуждаваха и сами повече се нуждаеха от кукуряк, това изпитано лекарство против лудост, понеже смятаха, че трябва да премахнат с лекарство като някакво зло толкова приятното и носещо щастие безумие.

Но аз още не съм установила какво трябва да се нарича безумие: дали някаква измама на чувствата или заблуда на ума. Ако някой поради късогледство сметне мулето за магаре или ако някой се възхищава от бездарно стихотворение като от най-съвършено, той не бива да се смята за безумен. Ще се смята за най-близо до лудостта едвам онзи, когото мамят не само чувствата му, но и способността му за възприемане, и то не само случайно, а постоянно. Например ако някой винаги, когато чуе магарешки рев, смята, че слуша чудна симфония, или ако някой бедняк, произхождащ от най-долно място, повярва, че е богатият лидийски цар Крез. Но този вид лудост, както и да се проявява, води към веселие и доставя голямо удоволствие както на тези, които са обхванати от нея, така и на тия, които я наблюдават, без самите да бъдат ни най-малко луди. Такъв вид безумие е разпространено много повече, отколкото хората допускат. Двама такива луди се смеят едни на друг и си доставят взаимно удоволствие. Често се случва да видите как по-лудият се смее твърде силно на оня, който е по-малко луд от него.

Бележки

[1] В диалога „Пир“ Платон твърди, че има две Афродити: небесна или по-стара, родена от морската пяна, и земна или по-млада, родена от Зевс и Диана. Щом има две Афродити, трябва да има и два Ероса, а оттук и заключението, че има два вида любов — идеална и плътска.

[2] „Оди“. III, 4, 5.

[3] Сибила, древноримска пророчица, която нарича Енеевия подвиг безумен в смисъл неповторим (Вергилий, „Енеида“, VI, 135).

[4] Тит Помпоний Атик — богат римлянин, приятел на Цицерон.