Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (26)

XXV.

Щеше да бъде поносимо, ако философите бяха непригодни само за обществени дела, както магарета за музика; те обаче са съвсем негодни и за каквато и да било дейност в живота. Покани мъдреца на гощавка и той ще смути всички или с тъжното си мълчание, или с неуместните си въпроси. Викни го на танци и ще видиш, че играе като камила. Вземи го със себе си на обществени забавления и той ще развали удоволствието на народа само с навъсеното си лице. Мъдрият Катон^[1] ще бъде принуден да напусне театъра, щом не може да се откаже от своята навъсена строгост. Намеси ли се мъдрец в разговор, като че ли вълк се явява. Ако е необходимо да се купи нещо или да се сключи някакъв договор, накъсо да се направи нещо от ония дела, без които не може да мине нашият всекидневен живот, в тоя случай мъдрецът би ти се показал пън, а не човек. Ето защо мъдрецът не е полезен нито на себе си, нито на родината си, нито пък на близките си, понеже е неопитен в най-обикновените дела и е твърде далече от общоприетото мнение и общоустановените обичаи. Поради това голямо отдалечаване от живота и нравите по необходимост се поражда омраза. Какво наистина става сред смъртните, което да не е пълно с глупост, тоест, което да не се върши от глупци и сред глупци? Ако някой желае да се противопостави на всички, аз го съветвам да постъпи като Тимон^[2] и да избяга в някоя пустиня, където в усамотение да се наслаждава на своята мъдрост.