Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XXV.

Щеше да бъде поносимо, ако философите бяха непригодни само за обществени дела, както магарета за музика; те обаче са съвсем негодни и за каквато и да било дейност в живота. Покани мъдреца на гощавка и той ще смути всички или с тъжното си мълчание, или с неуместните си въпроси. Викни го на танци и ще видиш, че играе като камила. Вземи го със себе си на обществени забавления и той ще развали удоволствието на народа само с навъсеното си лице. Мъдрият Катон[1] ще бъде принуден да напусне театъра, щом не може да се откаже от своята навъсена строгост. Намеси ли се мъдрец в разговор, като че ли вълк се явява. Ако е необходимо да се купи нещо или да се сключи някакъв договор, накъсо да се направи нещо от ония дела, без които не може да мине нашият всекидневен живот, в тоя случай мъдрецът би ти се показал пън, а не човек. Ето защо мъдрецът не е полезен нито на себе си, нито на родината си, нито пък на близките си, понеже е неопитен в най-обикновените дела и е твърде далече от общоприетото мнение и общоустановените обичаи. Поради това голямо отдалечаване от живота и нравите по необходимост се поражда омраза. Какво наистина става сред смъртните, което да не е пълно с глупост, тоест, което да не се върши от глупци и сред глупци? Ако някой желае да се противопостави на всички, аз го съветвам да постъпи като Тимон[2] и да избяга в някоя пустиня, където в усамотение да се наслаждава на своята мъдрост.

Бележки

[1] Когато веднаж Катон, римски държавник и строг моралист, присъствувал в театъра, актьорите не искали да представят весели игри, в които участвували голи жени и мъже с твърде свободен танц, бил подканен или да престане да се мръщи, или да напусне театъра. Той предпочел да си отиде. Това разказва поетът Марциал.

[2] Тимон Атински (V в.пр.н.е.) не можел да понася съвременниците си поради разпуснатите им нрави и затова живял в усамотение.