Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (12)

XI.

Впрочем какво може да бъде по-приятно и по-скъпо от самия живот? Но кой има по-голяма заслуга от мене при зачеването на живи същества? Нито копието на Палада, богинята с татко всесилен^[1], нито егидата на облакосъбирателя Зевс създава и умножава човешкия род. Сам бащата на боговете и господарят на людете, който с едно кимване прави целия Олимп да трепери^[2], трябва да остави понякога настрана тризъбата мълния и своя титаничен образ, с който плаши боговете, когато намери за добре. Той е принуден по обичая на актьорите да си сложи чужда маска, щом пожелае да върши това, което често върши, т.е. да прави деца^[3].

Стоиците^[4] си въобразяват, че те са най-близо до боговете. Но дайте ми троен или четворен, дори ако искате хилядократен стоик, аз ще му докажа, че и той, ако не си свали брадата, външен белег на мъдрост, макар и общ с козлите, то поне трябва да си отпусне намръщените вежди, да проясни лицето си и да изостави своите твърдокаменни догми, да се пошегува и да полудува малко, с една дума, мене, повтарям, мене трябва да повика този мъдрец, ако поиска да стане баща.

Но защо да не говоря с вас още по-ясно, както имам обичай? Кажете, моля ви се, нима главата, лицето, гърдите, ръцете и ушите, телесни части, които се смятат за „прилични“, раждат богове и хора? Не! Това върши оная част, което е толкова глупава и толкова смешна, та не може да се спомене, без да предизвика смях. Тя е умножителка на човешкия род. Това е оня светен извор, от който черпят живот всички с по-голяма сигурност от четирите числа на Питагор^[5]. Кой ли мъж, моля ви се, би се съгласил да си подаде устата за брачната юзда, ако по примера на мъдреците би предварително претеглил всички неизгоди на съпружеския живот? И коя ли жена би допуснала при себе си мъж, ако знаеше и обмислеше опасните родилни мъки и трудностите при възпитаването на децата? Ако вие дължите живота си на брака, а бракът дължите на моята спътница Аноя, то сами разбирате колко много дължите на мене? И после. Коя жена, след като вече един път е изпитала родилни болки, би поискала да повтори, ако не се намеси божествената воля на Лета? Самата Венера, въпреки твърдението на Лукреций^[6], няма да посмее да отрече, че без намесата на нашата воля нейната мощ би била безсилна и напразна. И така, благодарение на моята пияна и весела забава се раждат и намръщените философи, на чието място се появиха сега тия, които народът зове монаси; също и багреноносните царе, и благочестивите свещеници, и триж светите папи, най-сетне и целият оня рой от поетически богове, толкова многоброен, та и самият Олимп^[7], макар и много просторен, с мъка побира тая тълпа.