Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (35)

XXXIV. Да няма дресиране на животни

Погледнете който и да било вид от останалите живи същества! Нали живеят най-щастливо ония от тях, които не знаят никаква наука и дресировка и следват само законите на природата? Коя живина е по-щастлива и по-достойна за учудване от пчелите? А пък те не притежават дори всички телесни чувства. Какво подобно на техните изградени килийки би могло да изнамери строителното изкуство? Кой философ би устроил толкова съвършена република? Конят пък е най-близо до човешките чувства, станал е отдавна другар и спътник на хората, участник е в хорските несгоди. По време на състезания той се задъхва от страх да не бъде изпреварен, а по време на война се стреми към победа с всички сили, докато не бъде пронизан и заедно с ездача си захапе земята с уста. Да не припомням за назъбените юзди, за снабдените с шипове шпори, за приличните на тъмница яхъри, за камшиците, бичовете, веригите, също за ездача — накъсо за цялата оная трагедия на робство, на която той доброволно се е подхвърлил, докато по подражание на храбрите мъже се стреми да отмъсти непременно на врага. Колко е повече за завиждане животът на мухите и птичките, които си живеят безгрижно и само по законите на природата, стига да не им пречат примките на хората. Щом бъдат затворени в кафез, приучват се да говорят човешки език и губят природния си блясък.

Създаденото от природата колко много надминава във всяко отношение това, което е създало изкуството, подражавайки на нея! Никога не бих могла да възхваля оня петел Питагор^[1], който сам е бил всичко: философ, мъж, жена, цар, частно лице, риба, кон, жаба, мисля дори и гъба, но не смятал никое животно по-нещастно от човека, тъй като всички други живи същества били доволни от даденото им от природата, а само човек се опитвал да излезе от границите на своята съдба.