Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μωρίας Εγκώμιον, 1510 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- Александър Милев, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Милен10 (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2012)
Издание:
Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта
Превел от латински: Александър Милев
Народна култура, София 1969
ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ
sive
STULTITIAE LAUS
Desiderii Erasmi Roterdami
declamatio
BASILEAE MDCCCLXXX
Traduxit rx Latina Alexander Milev
Redactor Radco Radev
Editio NARODNA CULTURA
Serdicae MDCCCCLXIX
Редактор: Радко Радков
Художник: Владислав Паскалев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректор: Наталия Кацарова
Дадена за печат на 5.XII.1968.
Печатни коли 14 3/4
Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24
Издателски №34 (2477)
Поръчка на печатницата №1240
ЛГ IV
Цена 1,09 лв.
„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
XL. Суеверието
Без никакво съмнение от нашето тесто са и всички ония люде, които се радват при слушане или при разказване на чудеса и невероятни лъжи. За тях няма насита на такива басни, когато слушат странни неща за призраци, плътници, таласъми, подземни духове и за хиляди подобни чудесии. Колкото са по-далече от истината тия небивалици, толкова по-охотно им вярват и с толкова по-голяма наслада се оставят да им гъделичкат ушите. Тия неща разказват не само за леко и приятно прекарване на времето, но с тях печелят и пари, особено свещенослужителите и проповедниците.
Подобни на тия глупаци са хората, които имат глуповатото, но приятно убеждение, че само да погледнат дървеното или рисувано изображение на Полифем Христофор[1] и през този ден няма да умрат! Или ако някой прочете определени молитви пред статуята на св. Варвара и ще се завърне невредим от война! Или ако някой в определени дни се помоли на св. Еразъм с определени молитви и му запали определен брой свещи, ще стане скоро богат. От св. Георги те си създадоха нов Херакъл или по-добре един нов Иполит[2]. На неговия кон, украсен благочестиво с нагръдни и начелни висулки, не само се молят, но и го умилостивяват с отбрани дарове. Заклеването в неговия меден шлем смятат за най-силно. Какво ли да кажа за тия, които чрез измислени опрощавания на греховете си се радват от сърце и като по часовник и с математическо сметало определят времето за своето пребиваване в чистилището[3] с векове, години, месеци, дни и часове, като не допускат никаква грешка. Какво ли да кажа и за ония, които вярват във вълшебни амулети и заклинания, щото е измислил някой благочестив измамник или за лична забава, или за печелене на пари. Облегнати на това, те очакват богатство, почести, наслади, пълно изобилие, вечно цветущо здраве, дълъг живот, бодра старост и най-после съвсем близко място до Христа в бъдещия живот. Но все пак предпочитат да получат това място колкото се може по-късно, т.е. след като вече не могат да се радват на удоволствията на тоя живот, за които здраво са се държали и от които с мъка са се отказали: едвам тогава желаят да се удостоят с ония небесни наслади. Помислете си заедно с мене следното: някой търговец, войник или съдия, като подхвърли за милостиня някоя стотинка от голямото си награбено богатство, смята из един път очистена цялата скверност на своя живот; вярва, че толкова клетвопрестъпления, разпътства, пиянствувания, караници, убийства, измами, вероломства и предателства ще бъдат очистени от него, и то така очистени, че да може отново да се върне към нов кръг от престъпления.
Има ли по-глупави, т.е. по-щастливи от ония, които чрез всекидневно прочитане на седем стихчета от свещения псалтир[4] се домогват до върховно щастие? Вярват дори, че тези седем магически стихчета е съобщил на св. Бернард[5] един зъл дух, твърде красноречив, но повече лекомислен, отколкото хитър, та е бил надхитрен клетият. Всичко това е било толкова глупаво, та аз се срамувам, че в него вярват не само прости хора, а и църковни учители. Тук му е мястото да кажа, че всяка отделна област си има свой собствен светец; за отделните светци определят отделни почести и на различните светци приписват различни целебни свойства, така че един лекува зъбобол, друг помага на родилките, трети връща откраднатите вещи, четвърти се явява щастлив застъпник при корабокрушение, пети пази стадата и така нататък. Би било твърде дълго да изброявам всички поред. Има отделни светци, които помагат при всички случаи. Такава е преди всичко Дева Мария, Богородицата, която простият народ почита повече от сина й.