Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (41)

XL. Суеверието

Без никакво съмнение от нашето тесто са и всички ония люде, които се радват при слушане или при разказване на чудеса и невероятни лъжи. За тях няма насита на такива басни, когато слушат странни неща за призраци, плътници, таласъми, подземни духове и за хиляди подобни чудесии. Колкото са по-далече от истината тия небивалици, толкова по-охотно им вярват и с толкова по-голяма наслада се оставят да им гъделичкат ушите. Тия неща разказват не само за леко и приятно прекарване на времето, но с тях печелят и пари, особено свещенослужителите и проповедниците.

Подобни на тия глупаци са хората, които имат глуповатото, но приятно убеждение, че само да погледнат дървеното или рисувано изображение на Полифем Христофор^[1] и през този ден няма да умрат! Или ако някой прочете определени молитви пред статуята на св. Варвара и ще се завърне невредим от война! Или ако някой в определени дни се помоли на св. Еразъм с определени молитви и му запали определен брой свещи, ще стане скоро богат. От св. Георги те си създадоха нов Херакъл или по-добре един нов Иполит^[2]. На неговия кон, украсен благочестиво с нагръдни и начелни висулки, не само се молят, но и го умилостивяват с отбрани дарове. Заклеването в неговия меден шлем смятат за най-силно. Какво ли да кажа за тия, които чрез измислени опрощавания на греховете си се радват от сърце и като по часовник и с математическо сметало определят времето за своето пребиваване в чистилището^[3] с векове, години, месеци, дни и часове, като не допускат никаква грешка. Какво ли да кажа и за ония, които вярват във вълшебни амулети и заклинания, щото е измислил някой благочестив измамник или за лична забава, или за печелене на пари. Облегнати на това, те очакват богатство, почести, наслади, пълно изобилие, вечно цветущо здраве, дълъг живот, бодра старост и най-после съвсем близко място до Христа в бъдещия живот. Но все пак предпочитат да получат това място колкото се може по-късно, т.е. след като вече не могат да се радват на удоволствията на тоя живот, за които здраво са се държали и от които с мъка са се отказали: едвам тогава желаят да се удостоят с ония небесни наслади. Помислете си заедно с мене следното: някой търговец, войник или съдия, като подхвърли за милостиня някоя стотинка от голямото си награбено богатство, смята из един път очистена цялата скверност на своя живот; вярва, че толкова клетвопрестъпления, разпътства, пиянствувания, караници, убийства, измами, вероломства и предателства ще бъдат очистени от него, и то така очистени, че да може отново да се върне към нов кръг от престъпления.

Има ли по-глупави, т.е. по-щастливи от ония, които чрез всекидневно прочитане на седем стихчета от свещения псалтир^[4] се домогват до върховно щастие? Вярват дори, че тези седем магически стихчета е съобщил на св. Бернард^[5] един зъл дух, твърде красноречив, но повече лекомислен, отколкото хитър, та е бил надхитрен клетият. Всичко това е било толкова глупаво, та аз се срамувам, че в него вярват не само прости хора, а и църковни учители. Тук му е мястото да кажа, че всяка отделна област си има свой собствен светец; за отделните светци определят отделни почести и на различните светци приписват различни целебни свойства, така че един лекува зъбобол, друг помага на родилките, трети връща откраднатите вещи, четвърти се явява щастлив застъпник при корабокрушение, пети пази стадата и така нататък. Би било твърде дълго да изброявам всички поред. Има отделни светци, които помагат при всички случаи. Такава е преди всичко Дева Мария, Богородицата, която простият народ почита повече от сина й.