Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (31)

XXX. Глупостта дава мъдрост

Да говоря ли още, о безсмъртни богове, или вече да млъкна? Защо пък да млъкна, когато словата ми са по-истинни от самата истина? Може би е по-добре да извикам на помощ в тази работа музите от Хеликон^[1], които поетите викат твърде често за съвсем несериозни начинания. Затова, щерки на Юпитер, помогнете ми поне малко, докато докажа, че никой не е достигнал до дълбока мъдрост и до крепостта на блаженството, както я наричат философите, ако не е предвождан от Глупостта.

Вече признахме, че всички чувства са подвластни на Глупостта. По този белег хората различават мъдреца от глупавия: първият се води от разума, а вторият от чувствата. Тъкмо затова стоиците държат настрана мъдреца от всички вълнения като от люти болести, а чувствата са не само водачи на всички, които бързат към пристанището на мъдростта, но са и като шпори и остен при всяко проявяване на добродетелта и подбудители към всяко добро дело. Наистина против това се обявява Сенека, този двоен стоик, който забранява на мъдреца каквото и да било душевно вълнение. Но по този начин той не оставя нищо от човека, но създава по-скоро някакъв нов бог, който никога не е съществувал, нито ще съществува. Или още по-ясно да се изразя, Сенека издига мраморно подобие на човек, вцепенено и лишено напълно от всякакво човешко чувство. Нека философите по собствена воля се радват на тоя мъдрец, нека си го обичат, без да има съперник, нека си живеят с него в идеалната държава на Платон^[2] или ако предпочитат в царството на идеите, или в градините на Тантал^[3]. Кой ли няма да избяга в ужас като от чудовище и като от видение от подобен човек, който е глух за всички природни чувства и който не се трогва от никакви вълнения, любов и състрадание, сякаш е твърд камък и стои като скалата Марпеса^[4]; нищо не му отбягва, само той не се заблуждава в нищо, но като някакъв Линкей^[5] всичко вижда, всичко премерва най-точно, всичко знае; той единствен е доволен само от себе си, единствен е богат, единствен е здрав, единствен е цар, единствен е свободен — с една дума, във всичко е неповторим, но единствен е само според своето мнение; не се грижи за приятели, понеже сам не е никому приятел; дори няма да се поколебае да метне въжето на боговете; каквото и да се върши в целокупния живот, той го обявява за безумно и го осмива. Ето каква живина е този съвършен мъдрец!

Моля ви се, ако работите ставаха чрез гласуване, коя държава би поискала да има такъв човек за управник и коя ли войска би пожелала такъв за пълководец? Коя жена би си избрала такъв за съпруг, кой би взел такъв за сътрапезник и кой ли роб би си избрал и понасял господар с такива нрави? Кой ли не би предпочел някого из средата на най-глупавите, но който като глупав би могъл да заповядва или да се подчинява на глупците, да се харесва на своите подобни и свръх това да бъде нежен към съпругата си, приятен за приятелите си, прекрасен сътрапезник, лесен за съжителство и да смята, че нищо човешко не му е чуждо. Но на мен ми е вече противно от този мъдрец. Затова моята реч нека се насочи към други по-полезни неща.