Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XX. Глупостта е покровителка на брака и всяко общуване

Казаното за дружбата се отнася още повече за брака, който е неразкъсваем съюз за цял живот. Боже безсмъртни! Колко разводи или нещо по-лошо от разводите щеше да има повсеместно, ако домашното общуване между мъжа и жената не се поддържаше и подхранваше чрез ласкателство, шега, лекомислие, заблуждение и преструване, които се дават от моите спътници. Ах, колко малко бракове биха се сключвали, ако годеникът разумно би се осведомявал с какви игри се е забавлявала дълго още преди сватбата тази толкова нежна и срамежлива на вид девойчица. Колко малко бракове щяха да останат дълготрайни, ако повечето дела на съпругите не останеха тайни поради безгрижието и тъпотата на мъжете! И това заслужено се отдава на Глупостта. Тя има заслуга, та съпругата да е все още мила на съпруга си и мъжът да е мил на жена си, домът да е спокоен и да се запазва семейната връзка. Служи за присмех измаменият мъж, рогоносецът, и как ли не го наричат, когато с целувки суши сълзите на прелюбодейната си съпруга. Колко е по-добре обаче той така да се заблуждава, вместо да се измъчва от ревност и да изпълва всичко с трагедии!