Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (43)

XLII. Самолюбието

Колкото и да бързам, не мога да отмина с мълчание ония, които, макар да не се отличават с нищо от последния наемник, се кичат по чуден начин с празното звание на своето благородство. Един извежда своя род от Еней, друг — от Брут, а трети — от Артур^[1]. Вредом показват статуите и рисуваните образи на своите предци; изброяват всичките си деди и прадеди, припомнят древни презимена, макар те самите да се отличават съвсем малко от немите статуи — същите ония истукани, които излагат. И при това положение те водят напълно щастлив живот благодарение на милата Филавтия. Не липсват обаче глупци които почитат като богове този род говеда.

Но защо ли да говоря за един или друг вид глупци? Като че ли Филавтия вредом и по чуден начин не прави почти всички тях да се чувствуват най-щастливи. Някой си е по-грозен от маймуна, а си въобразява, че е красавец като Нирей; друг пък, щом прокарал с пергел три линии, си въобразява, че е Евклид^[2]; трети е същинско магаре с лира и пее по-лошо от петел, който е захапал под себе си кокошка, но вярва, че е нов Хермоген^[3]. Има и друг твърде приятен вид безумие, при който някои се хвалят с дарбите на своите слуги като със собствени. Сенека описва такъв един триблажен богаташ^[4]; щом се наканвал да разказва някаква история, той имал подръка роби, които му подсказвали имената, за да не пропусне нещо. Той не се колебаел да влиза в юмручно състезание, макар да е бил толкова слаб, че едвам дишал, но се облягал на силата на многобройните си яки слуги в къщи.

Дали трябва да припомня за служителите на изкуството? На тях е толкова свойствена Филавтия, че всеки един от тях по-скоро ще се откаже от бащиното си наследство, отколкото да признае, че е лишен от дарба. Такива са на първо място актьорите, певците, ораторите и поетите. Колкото някой от тях е по-бездарен, толкова повече се харесва сам на себе си и толкова повече се отдава на самохвалство и се надува. Всяка уста си намира подходящ зеленчук! Колкото е по-бездарен човек, толкова повече намира почитатели, изобщо най-негодното довежда тълпата до най-голямо възхищение, понеже по-голямата част от хората, както казахме, са служители на глупостта. Ако по-простият човек е по-приятен на себе си и повече зачитан от другите, защо да се стремим към истинска ученост, добивана с голям труд, носеща със себе си скромност и плахост и накрай ценена съвсем от малцина?!