Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μωρίας Εγκώμιον, 1510 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- Александър Милев, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Милен10 (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2012)
Издание:
Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта
Превел от латински: Александър Милев
Народна култура, София 1969
ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ
sive
STULTITIAE LAUS
Desiderii Erasmi Roterdami
declamatio
BASILEAE MDCCCLXXX
Traduxit rx Latina Alexander Milev
Redactor Radco Radev
Editio NARODNA CULTURA
Serdicae MDCCCCLXIX
Редактор: Радко Радков
Художник: Владислав Паскалев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректор: Наталия Кацарова
Дадена за печат на 5.XII.1968.
Печатни коли 14 3/4
Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24
Издателски №34 (2477)
Поръчка на печатницата №1240
ЛГ IV
Цена 1,09 лв.
„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
LVII. Епископите
Папите, кардиналите и епископите не само усърдно съперничат на князете по начина на живот, но и почти ги надминават. Едва ли някой се замисля, че бялата като сняг ленена дреха символизира напълно непорочен живот; едва ли някому идва наум, че двурогата корона с възел на всеки един от двата й върха означава пълното знание на Вехтия и Новия завет. Скритите в ръкавици ръце са белег за чисто и свободно от всякакъв досег с човешките дела служене при извършване на тайнствата; владишкият жезъл символизира преголямата бдителна грижа за повереното на духовника стадо, а епископският кръст — победа над всички човешки страсти. Ако някой се замислеше върху тези и много други такива неща, нали, казвам си аз, би живял тъжно и тревожно? Епископите пък постъпват добре, като пасат само себе си, а грижата за останалите овци предоставят на самия Христос или я прехвърлят на така наречените „братя“ и заместници. Те не си спомнят дори, че самото им звание „епископ“ значи труд[1], грижа, безпокойство. Но в печеленето на пари се показват наистина епископи и бдението им не е напразно.