Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XXVII. Глупостта си играе с хората

От друга страна, съществувала ли е някога такава държава, която да е приемала законите на Платон или на Аристотел и принципите на Сократ? Какво убеди Дециевците доброволно да се посветят на подземните богове[1]? Какво накара Квинт Курций[2] да се спусне в цепнатината? Нали суетната слава, тая сладкогласна сирена, така строго осъждана от философите? Какво е по-глупаво, казват те, от това да ласкаеш народа като молещ се кандидат, с подкупи да купуваш благоволението му, да се домогваш до ръкоплясканията на глупавите хора, да се радваш на приветствията им, да бъдеш разнасян като някаква статуя по време на триумф за удоволствието на тълпата и да стоиш на площада във вид на медна статуя? Прибави към всичко това присвояването на особени имена и почетни звания! Прибави също божеските почести, давани на нищо и никакви люде, и публичните обреди, с които причислявали към боговете най-престъпните тирани[3]. Всичко това е от глупаво по-глупаво и за неговото осмиване не е достатъчен само един Демокрит[4]. Кой може да отрече това? От този извор идват подвизите на храбрите герои, които се превъзнасят чак до небесата чрез писанията на толкова красноречиви мъже. Тази глупост създава държавите, от нея се крепят властта, управниците, религията, управлението и съдът. Човешкият живот изобщо не е нищо друго освен игра на глупостта.

Бележки

[1] Публий Деций Мус бил родолюбец и през 295 г.пр.н.е. се обрекъл на смърт в бой срещу самнитите, като с това смятал, че спасява родината си. Същото направил преди него и баща му, а след него и синът му.

[2] Според легендата сред римския площад се появявала от време на време цепнатина. За да не се случи беда за държавата, тя трябвало да се запълни с нещо твърде ценно. През 362 г.пр.н.е. Курций доброволно се хвърлил в тая цепнатина. Той се е казвал Марк, а не Квинт, както е у Еразъм.

[3] Много римски императори били обявени за богове, макар че били жестоки, безнравствени, пияници и убийци.

[4] Демокрит е гръцки философ (V в.пр.н.е.); учел, че материята се състои от атоми.