Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (44)

XLIII. Самолюбието на отделни народи и градове

Аз виждам, че природата както е дарила всички смъртни със собствено честолюбие, така е дала и по една обща Филавтия на отделните народи и градове. Затова британците освен другото проявяват особени претенции за първенство по отношение на красотата, музиката и хубавото ядене. Шотландците облажават себе си поради благородството си, роднинството си с царе и поради диалектическите си остроумия. Французите смятат за свое качество вежливите обноски, а парижаните се гордеят, че притежават повече от всички други слава в богословската наука. Италианците си присвояват първенство в изящната литература и красноречието и толкова много се ласкаят с това име, та смятат единствено себе си сред смъртните, че не са варвари. В този вид щастие обаче първо място държат римляните, които и до днес блажено сънуват все още древния Рим. Венецианците са щастливи поради съзнанието за своя знатен произход. Гърците се смятат за създатели на науките и за потомци на древните достохвални герои. Турците, тая истинска варварска сган, предявяват претенции за първенство в религията и се присмиват над християните като на суеверни. Още по-приятно се мамят юдеите, които упорито очакват своя Месия и се държат здраво за Мойсей. Испанците не отстъпват нищо никому от военната слава. Германците се надуват с високия си ръст и с познанията си на магията.