Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (34)

XXXIII.

Впрочем и между науките се ценят най-много тия, които са най-близо до обикновеното разбиране, т.е. до глупостта. Гладуват богословите, мръзнат физиците, осмивани са астролозите, никой не зачита диалектиците. Само един лекарят е по-ценен от мнозина^[1]. Но и сред лекарите колкото някой е по-невежествен, по-нахален и по-безразсъден, толкова повече се цени дори сред самите украсени с огърлици князе. Пък и медицината, особено както сега я прилагат мнозина, не е нищо друго освен умение да се мамят хората, каквато е и реториката^[2].

Най-близко място до лекарите заемат буквоедите юристи: па знам ли, може би трябва да се поставят на първо място — сама не мога да реша. Философите обаче обикновено осмиват техния занаят като магарешки. Все пак по решението на тия магарета стават най-големите и най-малките дела. Техните имения се разширяват, докато богословът, изучил най-дълбоките тайни на божеството, дъвче боб и води непрестанна война с дървеници и бълхи.

Както науките, които имат по-голяма близост до Глупостта, носят повече щастие, така също са най-щастливи и тези, които са далече от всяко общение с науките и имат за водач само природата, която в никоя своя част не е несъвършена, освен ако не желаем да прескочим определените граници на човешката съдба. Природата мрази всяко разкрасяване и най-хубаво е това, което не е развалено от никаква наука и изкуство.