Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XXXIII.

Впрочем и между науките се ценят най-много тия, които са най-близо до обикновеното разбиране, т.е. до глупостта. Гладуват богословите, мръзнат физиците, осмивани са астролозите, никой не зачита диалектиците. Само един лекарят е по-ценен от мнозина[1]. Но и сред лекарите колкото някой е по-невежествен, по-нахален и по-безразсъден, толкова повече се цени дори сред самите украсени с огърлици князе. Пък и медицината, особено както сега я прилагат мнозина, не е нищо друго освен умение да се мамят хората, каквато е и реториката[2].

Най-близко място до лекарите заемат буквоедите юристи: па знам ли, може би трябва да се поставят на първо място — сама не мога да реша. Философите обаче обикновено осмиват техния занаят като магарешки. Все пак по решението на тия магарета стават най-големите и най-малките дела. Техните имения се разширяват, докато богословът, изучил най-дълбоките тайни на божеството, дъвче боб и води непрестанна война с дървеници и бълхи.

Както науките, които имат по-голяма близост до Глупостта, носят повече щастие, така също са най-щастливи и тези, които са далече от всяко общение с науките и имат за водач само природата, която в никоя своя част не е несъвършена, освен ако не желаем да прескочим определените граници на човешката съдба. Природата мрази всяко разкрасяване и най-хубаво е това, което не е развалено от никаква наука и изкуство.

Бележки

[1] „Илиада“ (XI, 514).

[2] Често под реторика Еразъм разбира съдебното красноречие, което защищава не правото, а страната, която плаща на адвоката.