Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XLVII. Глупостта е снизходителна

Аз не ламтя за приношения и когато бъде пропуснато нещо в обредите ми, не се сърдя и не искам за това изкупителни жертви. Аз не вдигам шум до небесата и по цялата земя, когато поканят другите богове да се насладят на мириса на жертвите, а мене ме забравят в къщи и не ме поканят. Строгата придирчивост на останалите богове в това отношение е такава, че по-голяма и по-сигурна награда за хората е да не им обръщат внимание, вместо да ги почитат. Също така и някои хора са толкова капризни и чувствителни към обиди, че по-добре е изобщо да не ги познаваш никак, вместо да дружиш с тях. Но ще ми кажат, че никой не принася жертви на Глупостта и никой досега не е издигнал храм за нея. Аз вече казах, че се удивлявам на тази неблагодарност на хората! Но аз им прощавам това поради моята снизходителност и никак не мога да желая жертви. Защо ли ще искам тамян, брашно, козе или свинско месо, когато смъртните по целия свят ме почитат така, както богословите смятат, че трябва да се почитат богове? Нима трябва да завиждам на Диана, която умилостивяват с човешка кръв[1]? Аз смятам, че съм почитана с най-голямо благоговение, тъй като всички постъпват така, та става ясно, че ме носят в сърцата си, че ми подражават с нравите си и ме величаят с живота си. Такова почитане на светии дори и сред християните се среща не често. Колко много хора палят свещи на света Богородица и то посред бял ден, когато няма никаква нужда? Но колко малко са тия, които се стараят да подражават на нейната чистота в живота, на нейната кротост и обич към всичко небесно! А тъкмо това почитане е истинско и най-приятно на небесните жители. Защо да мечтая за храм, когато целият свят ми е храм, и то прекрасен, ако не се лъжа? Аз няма да остана без служители, докато съществуват човеци. Пък и не съм толкова глупава да искам каменни статуи и рисувани изображения за себе си, които често вредят на нашето почитане, понеже глупаците и тъпаците се молят на тия образи вместо на светиите. В действителност става същото, както с ония служители, които биват изгонвани от своите заместници. Смятам, че имам толкова статуи, колкото има смъртни, носещи у себе си моя жив образ, дори и да не искат. Ето защо няма нищо, за което бих могла да завиждам на останалите богове, щом едни се почитат в едни краища на земята, а други в други, и то само в определени дни, например Феб в Родос, Венера в Кипър, Юнона в Аргос, Минерва в Атина, Юпитер на Олимп, Нептун в Тарент, Приап в Лампсак! На мене, единствено на мене целият свят дружно и непрестанно ми принася най-желани жертви.

Бележки

[1] Алюзия за пренасянето на Ифигения в жертва на Артемида.