Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (48)

XLVII. Глупостта е снизходителна

Аз не ламтя за приношения и когато бъде пропуснато нещо в обредите ми, не се сърдя и не искам за това изкупителни жертви. Аз не вдигам шум до небесата и по цялата земя, когато поканят другите богове да се насладят на мириса на жертвите, а мене ме забравят в къщи и не ме поканят. Строгата придирчивост на останалите богове в това отношение е такава, че по-голяма и по-сигурна награда за хората е да не им обръщат внимание, вместо да ги почитат. Също така и някои хора са толкова капризни и чувствителни към обиди, че по-добре е изобщо да не ги познаваш никак, вместо да дружиш с тях. Но ще ми кажат, че никой не принася жертви на Глупостта и никой досега не е издигнал храм за нея. Аз вече казах, че се удивлявам на тази неблагодарност на хората! Но аз им прощавам това поради моята снизходителност и никак не мога да желая жертви. Защо ли ще искам тамян, брашно, козе или свинско месо, когато смъртните по целия свят ме почитат така, както богословите смятат, че трябва да се почитат богове? Нима трябва да завиждам на Диана, която умилостивяват с човешка кръв^[1]? Аз смятам, че съм почитана с най-голямо благоговение, тъй като всички постъпват така, та става ясно, че ме носят в сърцата си, че ми подражават с нравите си и ме величаят с живота си. Такова почитане на светии дори и сред християните се среща не често. Колко много хора палят свещи на света Богородица и то посред бял ден, когато няма никаква нужда? Но колко малко са тия, които се стараят да подражават на нейната чистота в живота, на нейната кротост и обич към всичко небесно! А тъкмо това почитане е истинско и най-приятно на небесните жители. Защо да мечтая за храм, когато целият свят ми е храм, и то прекрасен, ако не се лъжа? Аз няма да остана без служители, докато съществуват човеци. Пък и не съм толкова глупава да искам каменни статуи и рисувани изображения за себе си, които често вредят на нашето почитане, понеже глупаците и тъпаците се молят на тия образи вместо на светиите. В действителност става същото, както с ония служители, които биват изгонвани от своите заместници. Смятам, че имам толкова статуи, колкото има смъртни, носещи у себе си моя жив образ, дори и да не искат. Ето защо няма нищо, за което бих могла да завиждам на останалите богове, щом едни се почитат в едни краища на земята, а други в други, и то само в определени дни, например Феб в Родос, Венера в Кипър, Юнона в Аргос, Минерва в Атина, Юпитер на Олимп, Нептун в Тарент, Приап в Лампсак! На мене, единствено на мене целият свят дружно и непрестанно ми принася най-желани жертви.