Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (36)

XXXV. Глупавите и неразумните са щастливи

Що се отнася до самите човеци, той очевидно предпочита много повече обикновените хора пред учените и знатните. Грил^[1] се показал много по-умен от хитроумния Одисей, понеже предпочел да си грухти в кочината, вместо отново да се подхвърля заедно с Одисея на толкова тежки нови опасности. В това отношение смятам, че и Омир е съгласен с моето мнение. Този баща на басните постоянно нарича смъртните клети и нещастни, също и своя образец на мъдрост, Одисея, той зове твърде често злочест, но никога не дава този епитет на Парне, на Аякс или на Ахил. Защо? Тъкмо затова, че онзи хитър и лукав мъж нищо не вършеше без съвета на Палада, беше твърде умен и беше колкото се може по-далече от водачеството на природата. Следователно от смъртните най-нещастни са тия, които се стремят към мъдрост. Всъщност те са двойно по-глупави, понеже, бидейки родени хора, забравят своето положение, мечтаят да се уподобят на безсмъртните богове и по примера на гигантите^[2] водят война с природата, като си служат с оръдията на науката.

Колко малко изглеждат нещастни пък ония, които са най-близко до ума и глупостта на животните и не замислят нищо извън човешките възможности. Нека се опитаме да поясним това не със стоически ентимеми^[3], но с един най-прост пример. Кълна се в безсмъртните богове! Няма нищо по-щастливо от оня род хора, които обикновено наричат шутове, глупави, прости и безумни. Това са най-хубави имена според моето мнение. На пръв поглед може би ще кажа нещо глупаво и абсурдно, но то си е самата чиста истина. Преди всичко тия хора са свободни от какъвто и да било страх от смъртта — това не малко зло, кълна се в Юпитер. Те не познават гризене на съвестта, не се плашат от таласъми, не треперят от призраци и вампири, не се измъчват от страх пред надвисващи беди, не се тревожат от надежда за бъдещи добрини. Изобщо не се разкъсват от хиляди грижи, с които е пълен нашият живот. Не се срамуват, не отдават почести, за нищо не молят, не завиждат, не обичат. Дори ако се приближат още повече до неразумието на безсловесните животни, няма да се смята, че правят грехове според богословите. Преглупав мъдрецо, сега ти ми разкажи с колко много и с какви тревоги денонощно се мъчи душата ти, събери на едно място всички неудобства на твоя живот, та най-сетне да разбереш от какви големи злини освобождавам моите глупаци. Прибавете към това, че не само те самите се радват, скачат, пеят и се смеят, но и на всички, с които се срещат, доставят радост, шеговитост, веселие и смях, сякаш са пратени по милостта на боговете, за да разведрят тъгата на човешкия живот. Поради това и хората, които имат най-различно отношение едни към друг, всички обаче се отнасят по един и съши начин с глупавите, като към близки, викат ги на гости, хвалят ги, глезят ги и в беда им се притичват на помощ; позволяват им безнаказано да говорят и да вършат каквото си искат. Никой не желае да им вреди, дори и дивите зверове не им вредят поради някакво естествено чувство за тяхната невинност. Те са посветени наистина на боговете, предимно на мене, и затова с право всички им отдават такава почит.