Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (4)

III. Защо Глупостта се хвали сама

Без съмнение аз не обръщам никакво внимание на ония мъдреци, които твърдят, че е много глупав и твърде нахален оня, който хвали сам себе си. Щом искат, нека това да е глупаво, стига само да признават, че е почтено. Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира сама за себе си? Кой ли би ме изобразил по-добре от мене самата? Освен ако случайно някой би ме познавал по-добре, отколкото аз самата се познавам. Освен това аз постъпвам много по-скромно от мнозина знатни и мъдри. Поради някакъв си лъжлив срам те тайно подтикват срещу заплащане някой продажен оратор или бъбрив стихоплет, та от него да чуят похвали за себе си, т.е. чисти лъжи. И ето оня наш скромен човек надига опашка като паун и пери качул, докато безсрамният ласкател сравнява с боговете негодния за нищо човек, посочва за съвършен образец на всички добродетели оня, за когото знае, че се намира най-далече от тях, кичи гарван с чужди пера, мъчи се да избели етиопец и прави от мухата слон. Накрай аз следвам известната народна поговорка, която казва: „С право се хвали сам онзи, който не намира никакъв друг хвалител за себе си“.

Наистина аз се учудвам много на смъртните! Дали да спомена тяхната неблагодарност или тяхната леност? Те всички ме почитат ревностно и се ползуват охотно от моето благодеяние, но в продължение на толкова векове не се яви никой, който да отдаде възхвала на Глупостта с благодарствена реч. Не липсваха обаче люде, които усърдно жертвуваха лампено масло^[1] и своя сън да възвеличават с най-щедри похвали Бузирис^[2], Фаларис^[3], през четири дни повтарящи се трески, мухи, плешивости и други подобни напасти. Вие ще чуете от мене импровизирана и неподготвена предварително реч, но затова пък толкова повече правдива.