Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (42)

XLI.

Но нима хората молят от тия светци нещо, което да не е близко до глупостта? Между толкова много приношения, с които виждаме, че са претъпкани чак до покрива всички стени на някои храмове, нима забелязахте поне един за това, че някой е освободен от своята глупост или че е станал по-умен от косъм? Един се спасил от удавяне, друг оздравял след раняване; трети избягал колкото щастливо, толкова и храбро от сражение, докато останалите продължавали да се бият; четвърти, окачен на бесилка, благодарение застъпничеството на някой светец, покровител на крадците, пада от бесилото, за да облекчава усърдно някои обременени с богатства; пети, понеже избягал, след като разбил затвора; шести се излекувал от треска, макар че лекарят му се сърдил за това; друг пък не умрял от изпитата отрова, а само си прочистил стомаха, и то за голяма скръб на съпругата си, която напразно употребила труд и пари; осми, след като му се обърнала колата, върнал в къщи конете си невредими; девети бил затрупан под сринатата си къща, но останал жив; десети бил заловен от измамения съпруг, но се изплъзнал. Никой обаче не благодари, че се е освободил от глупостта си. Толкова приятно нещо е човек да няма разум, та смъртните ще се молят да бъдат освободени от всичко друго, но не и от глупостта си. Но защо се впускам в това море от суеверия?

Даже да имах уста и езици по сто, не ще можех всички породи глупаци сама да опиша със думи, ни имената да кажа на всичките видове глупост.

(По „Енеида“, VI, 625–627)

Целият живот на всички християни е препълнен с безумства от подобен вид, а свещенослужителите леко ги допускат и подхранват, понеже добре знаят колко те увеличават доходите им. Сред тия обстоятелства ако се появи някой омразен мъдрец и почне да подпява: „Ти няма да погинеш, ако започнеш да живееш праведно; ще изкупиш греховете си, ако към лептата си прибавиш да живееш праведно; ще изкупиш греховете си, ако към лептата си прибавиш омраза към лошите дела, също сълзи, бдения, молитви и пост, с една дума, ако промениш целия си начин на живот: този светец ще те покровителствува, ако подражаваш на неговия живот.“

Щом този мъдрец, казвам, почне да бърбори това и други подобни неща, вижте в какъв смут ще хвърли душите на хората, като ги лиши от толкова голямо щастие!

Към тая група принадлежат и ония, които приживе още се грижат за своето погребение, прилежно указват и поименно предписват колко факли, колко тъжовници в черно, колко певци и колко оплаквачи да има, като че ли те сами ще могат да се наслаждават на това зрелище и ще бъдат сами посрамени, ако трупът им не се зарови тържествено. Те са обхванати от такова усърдие, като че са новоизбрани едили^[1] и залягат да уредят обществените игри и пирове.