Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (59)

LVIII. Кардиналите

Ако по същия начин и кардиналите се замислеха, че те са наследили мястото на апостолите, то и от тях ще се иска това, което са вършили онези; че те не са господари на духовните дарове, а само разпоредители с тях и че не след дълго време ще дават най-точна сметка за тях; ако се отдадяха на размисъл за малко поне върху своите украшения и насаме в себе си помислеха какво изисква от тях този блясък на дрехите им! Нали най-голяма и съвършена чистота на живота? Какво означава вътрешната червена дреха? Нали пламенна любов към бога? Какво означава огромната надиплена мантия, която покрива цялото муле на високопреосвещения^[1] и би била достатъчна за покриване дори на камила? Нали християнската любов, която се простира в безкрайна ширина за подпомагане на всички, т.е. за учене, за насърчаване, за изобличаване, за съветване, за спиране на войни, за противопоставяне на несправедливи господари и за проливане на собствената си кръв за християнското паство, а не само богатството? Пък и защо е богатство на тия, които са заместници на бедните апостоли? Ако обмислеха всичко това кардиналите, не биха се домогвали до този сан и биха се отказали на драго сърце от него или биха водили живот, пълен с грижи и тревоги, както са живели някога древните апостоли.