Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (23)

XXII. Филавтия е сестра на Глупостта

Моля ви се, нима може да обича някого този, който мрази сам себе си? Нима може да бъде в дружески отношения с другите този, който е в несъгласие сам със себе си? Нима ще донесе наслада на някого този, който е непоносим и досаден сам на себе си? По мое мнение никой не би твърдял това, ако не е по-глупав от самата Глупост. Рече ли някой да ме отхвърли, той не само няма да може да понася другите, но и сам на себе си ще стане ненавистен. Природата наистина в много неща е повече мащеха, отколкото майка. Тя е вложила в ума на смъртните, предимно на малко разсъдливите, такъв недостатък, та всеки не харесва своето, а се възхищава от чуждото.

Поради това цялата прелест, цялата красота и приятност на живота се покварява и погива. Каква полза от красотата — този най-висш дар от безсмъртните богове, ако е замърсена от вонещо разлагане? Защо ни е младостта, ако е разложена вече от закваска на старческа тъга? Най-сетне какво ли през целия си живот било за себе си, било за другите ще направиш благоприлично (а благоприличието лежи в основата не само на всяко изкуство, но и на всяка дейност), ако не ти застане отдясно Филавтия, — която заслужено смятам като моя сестра? Толкова усърдно тя играе моята роля навсякъде. Какво е наистина по-глупаво от това да се харесваш сам на себе си и да се удивляваш сам на себе си? А какво е по-изящно, по-приятно и по-красиво от нехаресването на това, което сам вършиш? Отнемете от живота тази подправка и ораторът ще бъде посрещнат с леден хлад, щом заговори; музикантът не ще се хареса на никого със своите мелодии; актьорът ще бъде освиркан заради жестикулациите; поетът ще бъде осмиван заедно с музите си; художникът не ще бъде зачитан заради изкуството си; лекарят ще гладува със своите церове. Най-после вместо Нирей ще виждаш Терсит^[1], вместо Фаон — Нестор^[2], вместо Минерва — свиня, вместо сладкогласен оратор — безгласно дете и вместо гражданин — селяк. Необходимо е човек да се възхищава от себе си, да харесва сам себе си, преди да може да се хареса на другите. Накрая най-голямо щастие е да се показваш такъв, какъвто желаеш да си^[3], а в това отношение помага само моята Филавтия. Благодарение на нея всеки е доволен от своята външност, ум, произхождение, положение, участ, начин на живеене и родина: ирландецът не би се сменил с италианеца, тракиецът с атинянина и скитът с жител на Блажените острови. Поразителна е мъдростта на природата, която при такова голямо разнообразие прави всички еднакви! Когото е лишила от своите щедри дарования, тя му дава обикновено повече самолюбие. Но аз се изказах много глупаво, понеже самолюбието е най-големият дар на природата.