Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

БЕЛЕЖКИ

Авлида — град на брега на протока, който отделя остров Евбея от Средна Гърция.

Аврора — римска богиня, съответна на гръцката Еос.

Адонис — мита за Адонис и Афродита гърците са заели от финикийците. Името Адонис не е гръцко, а финикийско и значи господар. Финикийците пък са заели този мит от вавилонците, у които съществувал митът за богинята на любовта Ищар и прекрасния Тамуз, бог, който умира и всяка пролет възкръсва.

Азон — име на река в Беотия.

Акрокоринт — хълмът, върху който се намирала крепостта (акрополът) на Коринт.

Амброзия — храна на боговете, даваща безсмъртие.

Амон — този оракул се намирал в един оазис в Либийската пустиня, на запад от Египет.

Анафа — сега остров Анафи.

Аполон е един от най-старите богове на Гърция. В култа към него ясно са се запазили следи от тотемизъм. Така например в Аркадия се кланяли на Аполон, изобразен като овен. Отначало Аполон бил бог, който покровителствувал стадата. Постепенно той все повече ставал бог на светлината. По-късно взели да го смятат за покровител на преселниците, покровител на основаваните гръцки колонии, а по-после — за покровител на изобразителното изкуство, поезията и музиката. (Ето защо и в Москва на сградата на Болшой академически театър стои статуя на Аполон с лира в ръце, изправен на колесница, запрегната с четири коня). Освен това Аполон станал бог, който предсказва бъдещето. По целия древен свят се носела славата на неговото светилище в Делфи, където жрицата Пития правела предсказания. Тези предсказания, разбира се, ги стъкмявали жреците, които добре знаели всичко, що ставало в Гърция, и ги нагласявали така, че можело да се тълкуват и в един, и в друг смисъл. Известно било в древността предсказанието, дадено в Делфи на лидийския цар Крез, когато той воювал срещу Персия. Било му казано: „Ако преминеш река Халис, ще погубиш едно велико царство“; но кое царство, своето или персийското, това не му било посочено.

Арголида — Област в Североизточен Пелопонес.

Ареопаг — съдилище в Атина, съставено от представители на най-знатните родове.

Арес (у римляните Марс), богът на войната, който носи гибел и разрушение, е старогръцки идеал за храбър воин. В сравнение с другите богове на Гърция той се ползувал с по-малко уважение. Това личи между другото и от обстоятелството, че сам бог Зевс според гърците не обичал твърде сина си Арес, който постоянно замислял раздори, погубвал хора и се радвал, когато през време на битка като река се лее човешка кръв.

Аримаспи — митически народ, който живял в съседство с грифоните и водел непрекъсната борба с тях.

Аркадия — област в централната част на Пелопонес.

Артемида (у римляните Диана) е една от най-старите богини на Гърция. Както може да се предполага, Артемида — богинята ловец — най-напред била покровителка на животните — и домашни, и диви. Самата Артемида в по-старо време била изобразявана понякога като животно, например мечка. Тъй са изобразявали Артемида Брауронска в Атика, недалеч от Атина. По-късно Артемида става богиня — пазителка на майката, когато ражда дете; тя й дава благополучно раждане. Като сестра на Аполон, бога на светлината, тя била смятана и за богиня на луната и отъждествявана с богиня Селена. Култът на Артемида е един от най-разпространените в Гърция. Прочут бил нейният храм в град Ефес (Артемида Ефеска).

Асфодел — диво лале.

Ате — богиня на нещастието.

Атина (у римляните Минерва) е една от най-почитаните богини на Гърция; тя играла голяма роля в гръцкия народен епос. Атина е пазителка на градовете. В Омировата Троя имало статуя на Атина, уж паднала от небето, тъй наричания паладиум: смятали, че тя пази Троя. Паралелно с развитието на гръцката култура Атина станала и покровителка на науката.

Афродита отначало била богиня на небето, която изпраща дъжд, а също, както изглежда, и богиня на морето. В мита за Афродита и в нейния култ се чувствува силно източно влияние, главно влияние от култа към финикийската богиня Астарта. С времето Афродита става богиня на любовта. Богът на любовта Ерос (Амур) е неин син. У римляните на Афродита съответствува Венера, на Ерос — Амур или Купидон; Хименей е бог на брака.

Ахелой — река, която разделя Акарнания от Етолия, области в западната част на Средна Гърция.

Ахерон, Коцит (Кокит) и Пирифлегетон — реки, които текат в подземното царство на Хадес.

 

Белерофонт — много неща в този мит показват, че Белерофонт бил местен бог на слънцето; той се носи по небето върху крилат кон; той убива със стрелите си чудовищната Химера, олицетворяваща бурята, земетресението и вулканичните сили на земята. Митове за герои, подобни на Белерофонт, се срещат у много народи по земното кълбо.

Беотия — област в Средна Гърция с главен град Тива.

Борей — северен вятър.

 

Вакханки — жени, служещи на култа на бог Вакх, или Бакх/ус/ (Дионис).

Венера — римска богиня, съответна на гръцката Афродита.

Вира — паричното обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.

Витиния — област в северозападната част на Мала Азия.

Вулкан (лат.) — гръцкият Хефест — е бог, покровител на ковачеството. (Рус. ред.)

Възлияние — обредно поливане с вино и елей („светено“ масло) при жертвоприношение.

 

Гаргафия — долина в Беотия с извор, носещ същото име, от който през цялата долина протичал ручей.

Грифони — чудовища с орлови криле и глава и с тяло на лъвица, които пазели златните находища в най-северната част на Азия.

 

Девкалион и Пира — в тоя мит се разказва за всемирния потоп и за това, как Девкалион и Пира се спасили в огромен ковчег. Митът за потопа съществувал и в древния Вавилон; това е митът за Пирнапищим, или Утнапищим, който мит са заимствували и древните евреи. У тях това е библейският мит за всемирния потоп и за Ной (Ноевия ковчег).

Дедал — митът за Дедал и Икар показва, че още в дълбока древност хората са започнали да мислят как да изнамерят начин да се движат не само по земята и по вода, но и във въздуха. Характерно е, че за най-голямо постижение на митическия художник Дедал се смятали не статуите му и издигнатите от него здания, а именно изработените от него криле. Митът за Дедал е бил създаден в Атина — най-важния център на търговията, промишлеността, изкуството и науката в стара Гърция.

Деметра (у римляните Церера) е една от най-почитаните богини на Гърция. Тя е богиня на плодородието и земеделието, която особено тачели земеделците. В нейна чест навсякъде из Гърция били уреждани многобройни тържества. Характерно е, че в Омировите поеми богинята Деметра като че ли е оставена на заден план. Това показва, че гърците започнали да я почитат като една от най-великите богини тогава, когато земеделието станало главното им занятие, а скотовъдството загубило предишното си значение.

Диана — латинското име на Артемида.

Дике — богиня на справедливостта.

Дионис (у римляните Бакх) е бог на винарството, бог на виното, в Гърция — бог „пришелец“, пренесен от Тракия. Тържествата в чест на Дионис са важни за това, че те са послужили за начало на театралните представления в Атина. През време на празненствата в Атина (големите Дионисии) вземали участие хорове на певци, облечени в кози кожи, които изпълнявали особени химни — дитирамби; тези песни бивали подхващани от солист, а хорът му отговарял; пеенето било съпровождано от танец. От тези дитирамби произлязла трагедията (самата дума може да се обясни като „песен на козлите“). На селските пък празненства в чест на Дионис (селските Дионисии) били изпълнявани шеговити песни, които също били подхващани от солист; и те били съпровождани от танци; от тях произлязла комедията.

Диоскури, т.е. синове на Зевс.

Додона — град в Епир, в западната част на Северна Гърция, с прочутото в древността светилище и оракул на Зевс.

 

Еак — митът за Еак е особено интересен по това, че в него ясно е изразен остатък от тотемизъм. В тоя мит се разказва как от мравки е произлязло племето мирмидонци. Вярата, че хора могат да произлязат от животни, е присъща на първобитната религия.

Евксински Понт — т.е. гостоприемно море; така гърците започнали да наричат Черно море, след като се запознали с неговите плодородни, гостоприемни брегове. А преди това те наричали Черно море Авксинско, т.е. негостоприемно, тъй като бурите в това море ги плашели.

Евмениди — милостиви, благосклонни богини.

Еврит — цар на Ойхалия (вж. I част, „Херакъл и Еврит“)

Евър — източен вятър.

Едони — тракийско племе, което живеело по бреговете на река Стримон (сега Струма, или Карасу).

Еея — митичен остров; според представата на гърците той се намирал на края на морето, далеч на запад.

Елида — област в северозападната част на Пелопонес.

Ендимион е бил смятан понякога за син на царя на Кария Етлий, а понякога за син на Зевс. Възможно е той да е древният карийски бог на съня. Кария е страна в Мала Азия, на брега на Средиземно море.

Еорес — град на западния бряг на Мала Азия.

Епигони — на гръцки: потомци.

Епидавър — град на източния бряг на Арголида.

Ерехтей — отначало е бил синоним на Ерихтоний. Едва от края на V в. пр.н. е. в произведенията на Еврипид Ерехтей се споменава като самостоятелен митичен герой.

Еридан — река в Етолия, област в Западна Средна Гърция.

Еридан — у гърците с това име се наричали: 1) една река в Атика; 2) реката на север, може би Западна Двина; 3) реката По.

Еримант — планина и град със същото име (Еримант) в Аркадия, на полуостров Пелопонес; там се намира и град Псофис(Псофида).

Еринии — преведено значи „гневни“.

Ерихтоний, роден от Земята, също имал образа на змия. Атиняните се наричали кекропиди, т.е. потомци на Кекроп. Оттук става ясно, че е имало време, когато атиняните са вярвали, че те произхождат от змия или от прадед на змията. Това показва колко стар е този мит.

Есеп — река в Мала Азия (сега Чаталдере).

Етиопия — страна, която се намирала според представите на гърците в най-южната част на земята. Гърците, а по-късно и римляните наричали Етиопия цялата страна, която се намирала в Африка южно от Египет.

Етиопци — митичен народ, който живеел, както мислели гърците, на най-южния край на земята.

Етолия — област в западната част на Средна Гърция.

 

Зевс — римският Юпитер. Картината за живота на боговете на Олимп даваме по произведенията на Омир „Илиада“ и „Одисея“, които възвеличават родовата и племенната аристокрация и стоящите начело на нея василевси като най-добри измежду хората, като много по-ценни от останалата маса на населението. Боговете на Олимп се различават от аристократите и василевсите само по това, че са безсмъртни, много силни и че могат да правят чудеса. И бог Зевс е василевс, който управлява, опирайки се на аристокрацията всред боговете, цялата земя и небето. Посейдон е също такъв идеализиран василевс, както и Зевс. Той управлява морето, заобиколен от аристокрацията на морските богове. Следователно всред боговете, както и всред хората виждаме василевси, които управлявали всеки своята област. Зевс управлява небето и земята, Посейдон — морето, а Хадес — подземното царство. Класовият характер е типично изразен в религията на Гърция.

Зефир — западен вятър.

Златният век — поетът Хезиод разказва как съвременните нему гърци гледали на произхода на човека и на смяната на вековете (епохите). В древността всичко било по-хубаво, но животът на земята постоянно се влошавал и най-лошо се живеело през времето на Хезиод. Тоя възглед е характерен за Хезиод, представител на селячеството, на дребните земеделски собственици. В епохата на Хезиод все повече се задълбочавало разслояването на класите и се засилвала експлоатацията на бедняците от страна на богатите; затова бедното селячество действително живеело лошо под потисничеството на богатите, едри земевладелци. Разбира се, че и след Хезиод животът на бедняците в Гърция не станал по-добър, богатите ги експлоатирали, както и по-рано.

 

Ида — планина в Мала Азия на изток от Троя, в Югозападна Фригия.

Икарийско море — частта на Егейско море, намираща се между островите Самос, Парос и малоазийския бряг.

Илирия — страна, разположена на източния бряг на Адриатическо море.

Истмийски игри — общогръцко тържество, което се уреждало всеки две години на Коринтския провлак, Истъм. През време на игрите, които траели няколко дни, ставали състезания по борба, бягане, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, както и надбягвания с колесници.

Истъм — Истмийският провлак, който съединява полуостров Пелопонес със Средна Гърция.

Истър — сега река Дунав; гърците, слабо познавайки географията, мислели, че Дунав извира от Крайния Север на земята.

 

Кадуцей — пръчка с обвити около нея змии и с криле на върха.

Кадъм — в мита за Кадъм пак се натъкваме на остатъци от тотемизма — воините, произлезли от дракон, по-точно израсли от неговите зъби. Пък и самият Кадъм и жена му се превръщат в змейове.

Калидон — град на брега на река Евен, в областта Етолйя (в западната част на Средна Гърция).

Кекроп — основателят на Атинския акропол, бил получовек-полузмия.

Кеос — един от Цикладските острови в Егейско море. Кефис — река в Беотия, влива се в Копаидското езеро.

Кикони — митичен народ. Киликия — в Южна Мала Азия.

Кимерийци — митичен народ, който уж живеел на северозападния край на земята.

Кинт — планина на остров Делос.

Кипър — по името на остров Кипър Афродита често била наричана Киприда.

Китерон — планина в Средна Гърция, между Атика и Беотия.

Кос — един от Спорадските острови край бреговете на Мала Азия.

Криза — град на брега на Коринтския залив; служел за пристанище на Делфи.

Кромион — град на Истъм, недалеч от Коринт.

Кронос — времето, което поглъща всичко, (хронос значи време).

Курети — полубогове, пазители и защитници на Зевс. По-късно курети наричали на остров Крит жреците на Зевс и на Рея.

 

Лапити — митичен народ.

Левкада — бяла скала, която се намирала, както мислели старите гърци, при входа за подземното царство на бог Хадес.

Лерна — град на брега на Арголийския залив в Арголида.

Лесбос — остров в Егейско море, край бреговете на Мала Азия. Родом от Лесбос били знаменитият старогръцки поет Алкей и поетесата Сапфо (Сафо).

Либия — старите гърци наричали Либия брега на Африка, западно от Египет.

Лидия — държава в Мала Азия, разрушена от персите през VI в. пр.н.е.

Лике/й/он — планини в Пелопонес. Ликия — страна в Югозападна Мала Азия, Локрида — област в Средна Гърция, между Беотия и Етолия.

Лотофаги — хора, които се хранят с лотос.

 

Марпеса — Идас отвлякъл Марпеса с крилатата колесница, която му дал Посейдон. Аполон искал да отнеме от Идас Марпеса и влязъл в бой с него. Зевс прекратил този бой и заповядал на Марпеса сама да си избере мъжа. Марпеса избрала Идас: тя знаела, че бог Аполон няма да я обича до смъртта й, че безсмъртният бог ще я забрави, когато тя застарее.

Марс — римски бог на войната, съответен на гръцкия Арес.

Мегара — област в северната част на Истъм, граничеща на изток с Атика:

Мелеагър — в мита за Мелеагър е интересна следната особеност: майката на Мелеагър, Алтея, като се научила, че той убил във време на бой брата й, замолва боговете да накажат нейния син и Аполон убива Мелеагър. Защо престъплението на Мелеагър да е тъй голямо, че родната му майка проклина и осъжда на смърт единствения си син? Това може да се обясни само с обстоятелството, че този мит е остатък от времето на майчиното право (матриархата), когато братът на майката е бил нейният най-близък роднина, а за убийството на най-близък роднина трябвало да се отмъщава.

Мелихий — значи милостив.

Менади — придружителки на Дионис, „беснеещи“ вакханки.

Мизия — област в западната част на Мала Азия с главен град Пергам.

Микена — един от най-старите градове в Гърция; намирал се в Арголида, на полуострова Пелопонес.

Мирмидонци — от думата мирмекс — мравка.

Митовете за боговете и за борбата им с гигантите и титаните са изложени тук главно според поемата на Хезиод „Теогония“ („Произход на боговете“). Някои предания са взети и от поемите на Омир „Илиада“ и „Одисея“, както и от поемата „Метаморфози“ на римския поет Овидий.

Мнемозина или Мнемосюне — богиня на паметта, на спомена.

Мойри — у римляните парките.

 

На гръцките богини Хера, Артемида, Афродита и Атина съответствуват римските Юнона, Диана, Венера и Минерва.

Немейските игри са били общогръцки празненства, които ставали на всеки две години в Немейската долина в Арголида: те били уреждани в чест на Зевс през средата на лятото. По време на игрите, които траели няколко дни, ставали състезания в бягане, борба, юмручен бой, хвърляне на диск и на копие, както и надбягване с колесници. Докато траели игрите, бил обявяван всеобщ мир в цяла Гърция.

Немея — град в Арголида, в Североизточен Пелопонес. Нептун — латинското име на Посейдон.

Нисейска долина — долина в областта на Мегара, на брега на Сароническия залив.

Нот — южен вятър.

 

Оета — планина в Тесалия, близо до град Трахина.

Олимп, Пелион, Оса — най-големите планини в Гърция по крайбрежието на Егейско море, в Тесалия.

Олимпийските игри са най-важното от общогръцките празненства, през време на които в цяла Гърция бил провъзгласяван всеобщ мир. Няколко месеца преди да започнат игрите, из цяла Гърция и в гръцките колонии били разпращани пратеници, които канели за игрите в Олимпия. Игрите се уреждали един път на четири години. При тях ставали състезания в бягане, борба, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, както и надбягване с колесници. Победителите в игрите получавали като награда венец от маслинови клонки и се радвали на голяма почит. Гърците водели летоброенето си по олимпийските игри, като смятали за първи игрите, станали през 776 г. пр.н.е. Олимпийските игри съществували до 393 г. от н.е., когато били забранени от император Теодосий като несъвместими с християнството. 30 години по-късно император Теодосий II опожарил храма на Зевс в Олимпия и всичките великолепни здания, които красели мястото, където ставали олимпийските игри. Те били превърнати в развалини и постепенно били затрупани с пясък от река Алфей. Едва разкопките, направени на мястото на Олимпия през XIX в. от н.е., главно от 1875 и след 1881 г., ни дадоха възможност да добием точна представа за някогашната Олимпия и за олимпийските игри.

Омфал (Omphalos) — кръгъл камък, поставен в делфийския храм. Гърците смятали, че този камък се намира в самия център на земята, която те си представяли като плоскост.

Орхомен — град в Беотия, на брега на Капаидското езеро.

Остров Ил — оттук и другото име на град Троя — Илион.

 

Пактол — река в Лидия, вливаща се в река Херм (сега Хедис).

Палестри — в стара Гърция имало, главно при училищата, специални площадки, заобиколени често с колони, където обучавали младежите във физически упражнения, борба, бой с пестници и др. Тези площадки се наричали палестри.

Пан, макар и да е бил един от най-старите богове на Гърция, по времето на Омир и по-късно, дори до II в. пр.н.е. имал малко значение. Вече това обстоятелство, че бог Пан бил изобразяван като получовек-полукозел (остатък от тотемизъм), показва, че този бог е много древен. Отначало Пан е бил бог на горите, бог на пастирите, пазител на стадата. Даже в Аркадия и в Аргос, където Пан е бил повече почитан, не са го включвали между боговете олимпийци. Но постепенно бог Пан променя първоначалния си характер и става бог, покровител на цялата природа.

Панатинеите били главният празник на Атина; той траел няколко дни през месец Хекатомбайон, първия месец от годината, според тогавашното пресмятане — в края на юли и началото на август. Всеки четири години били празнувани големите Панатенеи, които се отличавали с особена тържественост. Те започвали нощем с тържествено бягане с факли. На сутринта било уреждано великолепно шествие до Акропола; участвуващите в шествието носели богато изтъкан нов пеплос (горна дреха) на богинята. Този пеплос те обличали на статуята на Атина, която била поставена в храма Партенон. Освен това през време на Панатинеите ставали състезания в бягане, борба, хвърляне на диск и т.н., надбягвания с колесници, както и състезания на поети, певци и музиканти. В гимнастическите състезания и в специалния тържествен танц участвували момчета, младежи и възрастни граждани в пълно, въоръжение. Разбира се, пълно участие в празненството можели да вземат само заможните граждани, тъй като това изисквало значителни разходи.

Пандора — значи надарена с всички дарове.

Парос — един от Цикладските (Кикладските) острови в Егейско море, който в древността бил прочут със своя мрамор.

Пегас — на името на Пегас е наречено едно съзвездие. По-късно Пегас станал и кон на поетите; яздещи на него, поетите се издигат на Парнас при бог Аполон и музите.

Пелопс — в митовете за Пелопс има много черти от най-дълбока древност. В тях се натъкваме на една отживелица — отвличането на момата, тъй нареченото „крадене на булката“. Състезанието на Пелопс с Еномай не представлява нищо друго освен отвличане на момата. Върху гръцки вази Пелопс е бивал изобразяван често на колесница с Хиподамия, Еномаевата дъщеря, като да я откарва със себе си. Разказва се, че Еномай окачвал на вратите на двореца си главите на убитите от него кандидати за дъщеря му.

Персей — един от най-популярните герои на Гърция. За него са се запазили много митове, които били разказвани не навсякъде еднакво. Интересно е, че старите гърци са пренесли на небето много от действуващите лица в тия митове. И сега ние знаем имената на съзвездия като Персей, Андромеда, Касиопея (майката на Андромеда) и Кефей (баща й).

Пиза — град в долината на река Алфей, в Западен Пелопонес.

Пилос — град в Южен Пелопонес, в Месения.

Планетите: Юпитер — Зевс, Марс — Арес, Венера — Афродита, Меркурий — Хермес, Уран, Нептун — Посейдон и т.н. звездите: Кастор и Полукс/Полидевк; и т.н. „съзвездия“ Андромеда, Касиопея, Персей, Пегас, Орион и т.н.

Плеяди — богини; на тяхно име е наречено съзвездието Плеяди (Квачка).

Пропонтида — днешното Мраморно море.

 

Саламин — остров край бреговете на Атика в Сароническия залив; той е прочут по морското сражение между гърците и персите, станало в 480 г. пр.н.е.

Сериф — един от Цикладските (Кикладските) острови в Егейско море.

Сикион — град в Северен Пелопонес, на брега на Коринтския залив.

Симплегадите, или Симплегадските скали (което значи „сблъскващи се скали“), се намирали, както си представяли гърците, при входа за Черно море.

Сиринга — музикален духов инструмент, който се състоял от седем тръстикови цевички с различна дължина, свързани помежду си.

Скамандър — река, течаща покрай самата Троя.

Скирос — остров в Егейско море, на североизток от остров Евбея.

Солими — племе, което живеело край северната граница на Ликия.

Спарта — главен град в областта Лакония, на полуостров Пелопонес.

Сперхей — река в Южна Тесалия.

Стигийски кучета — чудовищни кучета в подземното царство на Хадес, от бреговете на подземната река Стикс (оттук прилагателното стигийски).

Стоокият Аргус е олицетворение на звездното небе.

Строфади — три малки острова, разположени на юг от Гърция, срещу западния бряг на Месения.

 

Таврида — днешният Крим.

Талант — мярка за тежест. Златото по онова време се оценявало на тегло, тъй като монети не съществували.

Тантал — този мит предизвиква у нас потрес дивата жестокост на Тантал. Той убива сина си само за да изпита всезнаещи ли са олимпийските богове. В тази постъпка на Тантал ясно проличава отживелица от онова време, когато у гърците са съществували още жертвоприношения на хора.

Тезей е най-големият герой на Атина, имащ много общи черти с Херакъл. Тезей е герой на военнородовата аристокрация, а по-сетне и герой на управляващата атинска робовладелска аристокрация на земевладелците, която приписвала на Тезей създаването на целия древен държавен строй. На него се приписвало преди всичко разделянето на населението на три класи: евпатриди, или благородни; геомори, или земеделци, и демиурзи, или занаятчии, както и предоставянето на благородните изключителното право само те да заемат обществени длъжности. Характерен е следният факт: разказвало се, че по време на Маратонската битка (490 г. пр.н.е.), в която гърците победили персите, мнозина атиняни били видели Тезей с шлем, копие и щит да върви пред бойния строй на атиняните. От тези баснословни разкази се възползували аристократите. Техният представител Кимон пренесъл в Атина от остров Скирос Тезеевите тленни останки, каквито, разбира се, в действителност не съществували, тъй като и Тезей никога не е съществувал. Изложението тук е по биографията „Тезей“ на Плутарх.

Телебои — племе, което живяло в западната част на Средна Гърция, в Акарнания.

Тенар (сега нос Матапан) се намира в южната част на Пелопонес.

Тенедос — остров в Егейско море, край брега на Троада.

Тера — сега остров Санторин.

Тесалия — област в източната част на Северна Гърция.

Теспроти — народ, който живеел в Епир, Северозападна Гърция. Одисей споменава теспротите и за Дулихий, за да придаде по-голяма достоверност на разказа си, тъй като Итака се намирала на пътя от Теслротия за Дулихий, град в Акарнания.

Тива — митичен град със същото име (Тива) като главния град на Беотия в Гърция.

Тиренски или тирсенски, т.е. етруски морски разбойници; етруските са народ, живял в най-стари времена в Западна Италия, в сегашна Тоскана.

Тиринт — един от най-старите градове на Гърция; намирал се в Арголида.

Тирс — тояга, обвита с бръшлян или лозови пръчки, с кедрова шишарка накрая.

Тризна — възпоменателна трапеза и военни състезания в чест на мъртвец.

Тринакрия — гърците понякога наричали Тринакрия сегашния остров Сицилия.

Троизена — град в Арголида на полуостров Пелопонес. Тюхе — у римляните Фортуна.

 

Фазис — сега р. Рион в Кавказ. Колхида гърците наричали черноморското крайбрежие на Задкавказието.

Феакийци (феаки) — митичен народ, чийто остров според представата на гърците се намирал нейде в най-западната част на морето.

Фера — град на брега на Месенския залив в Месения.

Финикия се намирала на източния бряг на Средиземно море. Най-големи нейни градове били Тир и Сидон.

Фиталиди — потомци на героя Фитал, който сложил в Елевзин началото на мистериите — специален религиозен култ в чест на богиня Деметра.

Фригия — страна в Северозападна Мала Азия.

Фтия — град в Тесалия, на брега на Пегасейския залив Егейско море.

 

Хадес — старите гърци си представяли царството на Хадес, царството на душите на умрелите, мрачно и страшно, а „задгробния живот“ — като нещастие. Не току-тъй сянката на Ахил, извикана от Одисей из подземното царство, казва, че е по-добре да бъдеш последен ратай на земята, отколкото цар в царството на Хадес.

Харити — у римляните грации.

Хебър — река в Тракия (сега р. Марица).

Хекатомба — жертвоприношение на сто вола.

Хера (у римляните Юнона) е богиня на небето, покровителка на брака, пазителка на майките при раждане; особено почитана била в Спарта, на Коринт, в Олимпия и в Аргос, дето се намирал прочут неин храм. В митовете за Хера е отразено и положението на жената в Гърция. Както гъркинята не била равноправна с мъжа и в брака била до голяма степен подчинена на съпруга си, така и Хера е подчинена на мъжа си, Зевс, В култа на Хера се запазили следи от тотемизъм; знаем, че понякога тя е бивала изобразявана например с конска глава. Вече самото това показва, че Хера е една от най-старите богини на Гърция.

Хераклиди — потомците на Херакъл (Херкулес).

Херакъл (лат. Херкулес) е най-големият герой на Гърция. Отначало бил считан за бог на слънцето, който със своите безпогрешно улучващи стрели сразява всичко тъмно и зло; за бог, който лекува и който изпраща болести. Той имал нещо много общо с бог Аполон. Но Херакъл е бог и герой, който се среща не само у гърците; подобни герои богове знаем много. Измежду тях особено интересни са вавилонският Гилгамеш и финикийският Мелкарт, митовете за които са повлияли върху митовете за Херакъл; и тези герои са ходили накрай света, извършвали са големи подвизи и са страдали като Херакъл. Поетите от всички времена постоянно са използували митовете за Херакъл; подвизите и страданията, които са били жребий на Херакловия живот, привличали вниманието им. В звездна нощ ние можем да видим Херкулес на небето, тъй като на негово име е наречено едно от съзвездията, а до съзвездието Херакъл виждаме съзвездието Хидра — по името на чудовищната многоглава хидра, която Херакъл убил. Митовете за Херакъл са изложени според трагедията на Софокъл „Трахинянки“ и трагедията на Еврипид „Херакъл“, както и според някои сказания, споменати в „Описание на Елада“ от Павзаний.

Херкулесови стълбове — скалите по двата бряга на Гибралтарския проток; гърците смятали, че ги е поставил Херакъл.

Хермес (у римляните Меркурий) е един от най-старите богове на Гърция; бил най-напред бог — покровител на стадата, понякога го изобразявали с овен на ръце. В Омировия епос Хермес е преди всичко пратеник на боговете и водач на душите на умрелите до подземното царство на Хадес. Хермес е покровител на пътешествениците; с развитието на търговията Хермес става бог — покровител на търговията, а следователно на извъртането, измамата и дори на кражбата. Освен това Хермес е покровител на младежите, на атлетите и бог на гимнастиката. Неговите статуи били поставяни в палестрите и гимназиите — заведения за обучаване в борба, бой с постници, хвърляне на диск, бягане, скачане и т.н. След завоюването на цялата персийска държава от Александър Македонски (края на IV в. пр.н.е.), когато в Азия и Египет възникват гръцки държави, Хермес се отъждествява с египетския бог на науката и магията Тот и става бог на магията и астрологията (т.е. на гадаенето по звездите), започват да го наричат бог Хермес Триждивелик.

Херми — каменни стълбове с изваяна глава на Хермес на горния им край.

Хестия — богиня на жертвения огън и на огъня на домашното огнище, покровителка на градовете и на държавата. В Рим по-късно с Хестия била отъждествена Веста, богинята на домашното огнище.

Хефест (у римляните Вулкан) бил отначало бог на огъня; с развитието на занаятите и особено на ковачеството той става бог — покровител на металургията по онова време. Особено бил почитан Хефест в Атина, където занаятите са стигнали до най-голямо развитие в Гърция.

Хефест — у римляните Вулкан.

Хиади се нарича едно струпване на звезди (звездна група) в съзвездието Орион — едно от най-ярките съзвездия на небето.

Хиацинтии — гърците смятали, че на венечните листенца на дивия хиацинт (зюмбюл) можели да се прочетат думите „ай-ай“, което значи „скръб, скръб“. Тържествата в честна Хиацинт, който по-рано бил божество на пастирите — тъй наречените хиацинтии, ставали през юли на полуостров Пелопонес, в Мала Азия, в Южна Италия и в Сицилия (в Сиракуза).

Химерос е бог на страстната любов.

 

Цербер — или Кербер.

 

Юмручни ремъци — през време на боя с юмруци гърците увивали ръцете си до лакътя с ремъци, по които често бивали прикрепвани медни изпъкнали плочки. Поради това ударът можел да бъде смъртоносен.

Юпитер — гръцкият Зевс. (Рус. Ред.).

Край
Читателите на „Старогръцки легенди и митове“ са прочели и: