Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Мелеагър

Калидонският цар Ойней, бащата на героя Мелеагър, си навлякъл гнева на великата богиня Артемида. Веднъж, когато празнувал приключването на беритбата на плодовете и гроздобера, той принесъл богати жертви на боговете олимпийци, а единствено на Артемида не принесъл жертва. Артемида наказала за това Ойней. Тя изпратила в неговата страна един страшен глиган. Свирепият, грамаден глиган опустошавал цялата околност на Калидон. С чудовищните си стърчащи зъби той изтръгвал от корен цели дървета, унищожавал лозята и отрупаните с нежен цвят ябълки. Глиганът не щадял и хората, ако му попаднели насреща. Мъка потискала всички в околността на Калидон. Тогава, като виждал всеобщата печал, Ойнеевият син Мелеагър решил да устрои хайка и да убие глигана. Той събрал за тоя опасен лов мнозина гръцки герои. В лова участвували завърналите се от Спарта Кастор и Полидевк, Тезей от Атина, цар Адмет от Фера, Язон от Йолк, Йолай от Тива, Пейритой от Тесалия, Пелей от Фтия, Теламон от остров Саламин и много други герои. За лова дошла от Аркадия и Аталанта, бърза на бягане като най-бързоногия елен. Тя била отрасла в планините. Тъй като баща й не искал да има дъщери, веднага след раждането й заповядал да я отнесат в планините. Там, в една клисура, Аталанта била откърмена от мечка, а израсла всред ловци. Като ловджийка Аталанта била равна на самата Артемида.

Девет дни пирували събралите се герои у гостоприемния Ойней. Най-сетне потеглили на лов за глигана. Околните планини екнали от високия лай на многобройните глутници кучета. Кучетата изкарали грамадния глиган от скривалището му и го подгонили. Ето че се показал бягащият като вихър глиган, преследван от кучетата. Впуснали се към него ловците. Всеки от тях бърза да убие глигана с копието си, но борбата с чудовищния глиган била тежка; не един от ловците изпитал силата на страшните му стърчащи зъби. Глиганът наранил смъртно със зъбите си безстрашния ловец, аркадеца Анкей, когато той искал да убие глигана и замахнал с двуострата си секира. Тогава Аталанта опънала стегнатия си лък и запратила в глигана остра стрела. В този миг дотичал и Мелеагър. Със силен удар на копието си той убил грамадния глиган. Ловът завършил. Всички се радвали на успеха.

Но кому да се даде наградата? Много герои участвали в лова. Мнозина от тях наранили глигана с острите си копия. Възникнал спор около наградата, а богиня Артемида, която била разгневена срещу Мелеагър, задето той убил нейния глиган, още по-силно разпалила разпрата.

Тоя спор довел в края на краищата до война между етолийците, жителите на Калидон, и куретите, жители на съседния град Плеврон. Победата била на страната на етолийците, докато в техните редове се сражавал могъщият герой Мелеагър.

Не щеш ли, разпален в боя, Мелеагър убил вуйчо си. Като се научила за смъртта на любимия си брат, майка му, Алтея, дълбоко се опечалила. Тя изпаднала в бесен гняв, когато разбрала, че брат й е загинал от ръката на нейния син Мелеагър. Разярена срещу сина си, Алтея молела мрачния цар Хадес и жена му Персефона да накажат Мелеагър. Вън от себе си от гняв тя призовавала отмъстителките Еринии да чуят молбите й. Мелеагър се ядосал, когато узнал, че собствената му майка иска неговата гибел, и се оттеглил от битката. Седял той печален, подпрял глава на ръце, в покоите на жена си, прекрасната Клеопатра. Щом като Мелеагър престанал да се бие на страната на етолийците, и победата им изменила. Започнали да побеждават куретите. Те вече обсадили богатия Калидон. Гибел застрашавала града. Напразно калидонските старейшини молили Мелеагър да се върне в редовете на войската. Те предлагали на героя голяма награда, но той не се вслушвал в молбите им. Лично престарелият Мелеагров баща, Ойней, дошъл в покоите на Клеопатра — жената на Мелеагър; той чукал на затворената врата и молел Мелеагър да забрави своя гняв в момента, когато загива родният му град Калидон. И него не послушал Мелеагър. И Мелеагровата сестра, и майка му, и любимите му приятели молели Мелеагър да помогне, но той бил непреклонен. В това време куретите вече овладели стените на Калидон. Те вече палели градските къщи, желаейки да опожарят всичко. Най-сетне се разтърсили от ударите и стените на покоите, където се намирал Мелеагър. Тогава младата му жена в ужас паднала на колене пред мъжа си и започнала да го моли да спаси града от гибел. Молела го да помисли каква зла участ ще постигне и града, и победените; да помисли за това, че победителите ще откарат жените и децата в тежко робство. Нима той иска такава участ да сполети и нея? Могъщият Мелеагър се вслушал в молбите на жена си. Той бързо се облякъл в блестящи доспехи, препасал меча, взел в ръце грамадния щит и копието си. Втурнал се Мелеагър в боя, отблъснал куретите и спасил родния Калидон. Но гибел чакала самия Мелеагър. Боговете от царството на сенките на умрелите били чули молбите и проклятията на Алтея. Мелеагър паднал в боя, смъртно ранен от златна стрела на далекострелния бог Аполон, и Мелеагровата душа отлетяла в скръбното царство на сенките.