Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Едип в Тива

Изложено според трагедията на Софокъл „Едип цар“.

Провъзгласен от народа за цар, Едип мъдро царувал в Тива. Спокойствието на Тива и на царското семейство дълго време не било смущавано от нищо. Но нали съдбата била отредила на Едип нещастие. И ето че голямо бедствие сполетяло Тива. Богът стрелометец Аполон изпратил на Тива ужасна болест. Тя моряла и стари, и млади. Тива заприличала на грамадни гробища. Труповете лежали непогребани по улиците и площадите. Навсякъде се носели вопли и стенания. Навред се чувал плач на съпруги и майки. В Тива върлувала не само ужасната болест — там царял и глад, тъй като нивите не давали родитба, а всред стадата бушувал страшен мор. Изглеждало, че са настанали последните дни за града на великия Кадъм. Напразно гражданите принасяли жертви на боговете и ги молели за спасение. Боговете не чували молбите им — бедствието все повече се засилвало.

Гражданите на тълпа дошли при своя цар Едип да го молят да им помогне, да ги научи как да се избавят от бедствията, които ги застрашавали с гибел. Та нали Едип вече им бил помогнал един път да се избавят от Сфинкс. Самият Едип страдал поради бедствията на Тива и на своя род; той вече бил изпратил брата на Йокаста Креонт в Делфи да се допита до Аполон как ля се избавят от тези бедствия. Креонт трябвало да се завърне скоро Едип с нетърпение го чакал.

Ето че се върнал Креонт. Той донесъл отговора на оракула. Аполон заповядал да бъде изгонен оня, който с някакво престъпление навлякъл на Тива това бедствие. Гражданите трябвало да заплатят за пролятата кръв на цар Лай с изгонване или дори със смъртно наказание на убиеца. Но как да се намери убиецът? Нали Лай бил убит през време на пътуване и всичките му спътници били избити с изключение само на един роб. Едип решил на всяка цена да намери убиеца, който и да бъдел той, където и да се укривал, ако ще би дори в собствения му дворец, ако дори убиецът бъдел близък нему човек. Едип свиква целия народ на събрание, за да се посъветва как да намерят убиеца. Народът смятал, че трябва да се обърнат към прорицателя Тирезий, който единствен можел да помогне. Довеждат слепия прорицател Тирезий. Едип го замолва да каже името на убиеца на Лай. Какво може да му отговори прорицателят? Да, той знае кой е убиецът, но не може да го назове.

— О, пусни ме да си отида вкъщи, и на двама ни ще бъде по-леко да носим бремето, с което съдбата ни е натоварила — казва Тирезий. Но Едип настоява за отговор.

— Презрени човече, ти не искаш да отговаряш извикал Едип. — С упорството си ти можеш да ядосаш дори камък.

Дълго упорствувал Тирезий, дълго не искал да каже името на убиеца, но най-сетне, отстъпвайки пред гневните думи на Едип, заявява:

— Самият ти, Едипе, си осквернил тая страна с това, че властвуваш в нея. Ти си оня убиец, когото търсиш! Без да знаеш, ти се ожени за оная, която за всекиго от нас е по-скъпа от всички, ожени се за майка си.

Страшно се разгневил Едип на Тирезий, когато тия думи. Той нарича прорицателя лъжец, заканва, че ще го накаже със смърт, казва, че Креонт, за да владее неговото царство, е внушил на Тирезий да говори това. Тирезий слуша гневните думи на царя спокойно, с пълното съзнание, че е казал истината. Той знае, че Едип, макар да не е сляп, не вижда всичкото зло, което той върши, без сам да желае това. Едип не вижда къде живее, не вижда, че сам е враг на себе си враг на своето семейство. Никакви заплахи не стряскат Тирезий; той смело казва на Едип, че убиецът е тук, пред него. Макар че убиецът е дошъл в Тива като чужденец, в същност той е роден тиванец. Зла участ ще постигне убиеца: от виждащ той ще стане сляп, от богаташ — бедняк и ще бъде прогонен от Тива, загубил всичко.

Гражданите ужасени слушали Тирезий; те знаели, че никога лъжа не е осквернявала устата му.

А Едип, цял обзет от гняв, обвинява Креонт, че той е научил Тирезий да говори така. Едип обвинява Креонт в стремеж да завладее властта над Тива. Идва и Йокаста; Едип й разказва всичко, което е изрекъл Тирезий, и обвинява в лоши намерения брата й. Той разпитва Йокаста как е бил убит Лай и как е бил захвърлен в гората по склоновете на Китерон единственият син на Лай. Йокаста му разказва всичко. В душата на Едип се прокрадват първите съмнения. Тежко предчувствие за нещо ужасно свива сърцето му:

— О, Зевсе! — провиква се Едип. — На какво си решил да ме обречеш! Нима виждащият съм бил не аз, а слепият Тирезий!

Едип запитва и за спасилия се роб — где е той, жив ли е, и узнава, че този роб пасе стада по склона на Китерон. Едип веднага изпраща да го доведат. Той иска да узнае цялата истина, колкото и ужасна да е тя.

Едва били изпратили за роба, когато от Коринт пристига вестоносец; той носи вест за смъртта на цар Полиб, който умрял поради болест. Значи Полиб не е убит от ръката на сина си. Ако Едип е Полибов син, значи не се е изпълнила повелята на съдбата — нали на Едип било съдено да убие баща си. А може би Едип не е син на Полиб? Едип се надява, че е избягнал онова, което му е отредила съдбата. Но вестоносецът разбива тази надежда. Той казва на Едип, че Полиб не е негов баща, че лично той, вестоносецът, го е занесъл на коринтския цар като малко дете, а на него го бил дал пастирът на цар Лай.

С ужас слуша Едип вестоносеца; все по-ясна и по-ясна става за него страшната истина.

Но ето и пастира. Отначало той не иска нищо да каже, иска да скрие всичко. Но Едип го заплашва със страшно наказание, ако скрие истината.

Уплашен, пастирът признава, че момченцето, което той дал някога на вестителя, било Лаев син, когото бащата бил обрекъл на смърт, но пастирът се бил смилил над нещастното дете.

Как би желал Едип да е умрял тогава като невинно дете; как натяквал на пастира, задето не го оставил да загине като младенец! Защото сега всичко става ясно на Едип. Той вече знае от това, което му разказала Йокаста, как е умрял Лай, знае, че самият той е убил баща си, а от думите на пастира му станало ясно, че той е роден син на Лай и на Йокаста. Изпълнила се повелята на съдбата, колкото и да се старал да избегне това Едип. В отчаяние Едип се оттегля в двореца. Той е убиец на баща си, мъж на майка си, децата му са у него едновременно и деца, и братя и сестри по майка.

В двореца нов удар чака Едип. Йокаста не могла да понесе всичкия ужас, който се разкрил пред нея, и турила край на живота си, като се обесила в спалнята. Обезумял от скръб, Едип откъснал от дрехата на Йокаста катарамите и с остриетата им си избол очите. Той не желаел вече да вижда слънчевата светлина, не желаел да вижда децата си, да вижда родната Тива. Сега за него всичко е свършено — не може вече да има радост в живота му. Едип моли Креонт да го прогони от Тива и настоява само за едно — да се погрижи за децата му.