Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 71 гласа)

Двубоят между Ахил и Хектор

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Дълго преследвал Ахил бога Аполон. Най-сетне богът стрелометец се спрял и открил на Ахил кого той е преследвал. Гняв обзел Ахил. С каква радост той би отмъстил на Аполон, само да можеше! Пелеевият син се отказал от преследването и отново се устремил към стените на Троя. Ахил се носел по полето към стените на Троя подобно на блестяща звезда — на оная звезда, която ярко свети на есенното небе. Хората я наричат Сириус; тя предвещава нещастие на смъртните. Видял старецът Приам приближаващия се към стените на Троя Ахил и в уплахата си започнал да моли Хектор:

— О, любими синко! По-скоро влез в града! Не се сражавай с Пелеевия син — той е по-силен от тебе! Влез в Троя! Защото в тебе е всичката надежда на троянци и троянки за спасение! Помисли колко синове ми уби Ахил. Съжали се поне над мене, нещастния старец. Зевс ми изпрати в края на моя живот ужасни беди. Аз трябва да видя гибелта на синовете си, да видя как ще отведат в робство дъщерите ми, как ще избиват невинни дечица. Самият аз ще бъда убит на прага на своя дом, а кучетата, които лично съм отхранил, ще лочат моята кръв. Смили се над мене, Хекторе!

И майката на Хектор, много старата вече Хекуба, го молела да се прибере в Троя. Тя напомнила на сина си как го е кърмила като дете, как го е галила. Нима ще бъде убит пред очите й Хектор и не ще го оплаче нито тя, нито Андромаха, а трупът му ще бъде разкъсан от кучетата край корабите на мирмидонците?

Но Хектор е твърдо решил да дочака Ахил; опрял щита си на една издатина на кулата, той чакал своя враг. Хектор не можел да отбегне боя с Ахил. Приамовият син се страхувал да не го обвинят троянците, че е погубил Троя, като се надявал твърде много на силата си. Та нали Полидамант го бе съветвал да се укрие с войската в Троя, преди да е влязъл в бой Ахил. Сега на Хектор е останало само едно — да влезе в бой с Ахил и или да победи, или да загине. Проблеснала в ума на Хектор и такава мисъл: да пресрещне Ахил без оръжие и да му обещае да върне на Менелай прекрасната Елена и всички задигнати съкровища, а към тях да добави и половината от всички богатства на велика Троя. Но в миг Хектор отхвърлил тая мисъл. Той знаел, че Ахил дори няма да преговаря с него, че ще го убие, ако и да е невъоръжен като безпомощна жена.

Ахил все повече и повече се приближавал. Страх обзел Хектор и той се впуснал да бяга от страшния Пелеев син покрай стените на Троя.

Подир него като ястреб, който преследва слаба гълъбица, се носел неукротимият Ахил. Три пъти обиколили героите града с бягане.

Героите се носели в шеметен бяг. На няколко пъти Хектор искал да се прислони край стената, за да даде възможност на троянците да отблъснат със стрели Пелеевия син, но Ахил не му позволявал да се приближи до стената. Великият Ахил отдавна щял да настигне Приамовия син, ако бог Аполон не бил вдъхнал на Хектор сили. Когато за четвърти път героите минавали в бяг покрай изворите на Скамандър, богът гръмовержец сложил на златните си везни два жребия на смъртта: единия на Ахил и другия на Хектор. Хекторовият жребий се наклонил към царството на мрачния Хадес. Бог Аполон напуснал Хектор, а към Ахил се приближила богиня Атина Палада. Тя заповядала на героя да се спре и му обещала победа над Хектор. А самата богиня, като взела образа на Хекторовия брат Деифоб, се озовала пред Хектор. Тя го убедила да се бие с Пелеевия син, обещавайки да му помогне. Хектор се спрял. Героите се приближили един до друг. Пръв извикал Хектор:

— Сине Пелеев, аз няма да търся вече спасение в бягането! Ние ще се бием и ще видим ти ли ще убиеш мене, или аз ще победя. Но нека призовем за свидетели боговете преди боя! Аз обещавам да не осквернявам тялото ти, ако Гръмовержецът даде победа на мене. Изпълни и ти тази уговорка.

Но страшно му отговорил Ахил:

— Не! Не ми предлагай уговорки, омразни враже! Както е невъзможен договор между лъва и хората или между вълци и овце, така е невъзможен договор и между нас. Не! Събери всичките си сили, припомни си цялото свое изкуство във военното дело. За тебе няма спасение! Ти ще ми заплатиш за пролятата от тебе кръв на моя приятел Патрокъл и на другите ми приятели, убити от тебе.

С мощна ръка Ахил запратил копието си по Хектор. Хектор залегнал и така отбягнал смъртоносния удар. Атина Палада бързо дигнала от земята Ахиловото копие и отново го подала на героя. Хектор ударил с копието си в средата на Ахиловия щит. Но копието отскочило като лека тръстикова тояжка от щита, изкован от бог Хефест. Хектор нямал друго копие. Той свел поглед и със силен глас започнал да вика на помощ Деифоб. Но него вече го нямало, Хектор разбрал, че го е измамила Атина Палада; разбрал, че му е съдено да загине. Той грабнал меча си и се хвърлил срещу Ахил. И Ахил се нахвърлил върху Хектор; с мощната си ръка той му нанесъл удар с копие във врата. Хектор паднал на земята смъртно ранен. Той могъл само да каже още няколко думи на тържествуващия Ахил.

— Заклевам те, Ахиле, в твоя живот и в близките ти; не хвърляй тялото ми на мирмидонските псета да го разкъсват; върни моето тяло на баща ми и майка ми; за него ще ти дадат несметен откуп.

— Не! Напразно ти, презряно псе, ме молиш! — отвърнал Ахил. — Аз сам бих разкъсал твоето тяло, ако се поддадях на гнева, който гори у мене. Никой не ще пропъди кучетата от твоето тяло, дори да ми предлагат за това най-разкошни, най-богати дарове, дори да ми дадат толкова, злато, колкото тежиш самият ти. Приам и Хекуба никога няма да оплачат твоя труп!

Умирайки, Хектор казал на Ахил последните си думи:

— О, аз знаех, че ти не ще се трогнеш от моята молба! Твоето сърце е от желязо. Но бой се от гнева на боговете! Парис с помощта на бог Аполон ще те порази със стрела край Скейската врата.

С тези думи на уста умрял Хектор. Душата му, оплаквайки горчивата си участ, отлетяла в царството на мрачния Хадес.

Горд с победата си, Ахил свикал всички гърци. Те се учудвали на грамадния ръст и красотата на проснатия върху земята Хектор. Всеки от ония, които се приближавали, пробождал с копието си трупа на Хектор Сега било лесно да се намушка; не било така по времето, когато Хектор палел корабите на гърците.

Тържествуващият Ахил замислил ужасно нещо. Като пробил краката на Хектор зад сухожилията, той прокарал през дупките здрав ремък и привързал трупа за краката към колесницата си. Метнал се той на нея и като вдигнал високо доспехите, свалени от Хектор, подкарал бързо конете по полето. Тялото на Хектор се влачело по земята подир колесницата. По полето се вдигнал прах. Прекрасната глава на Хектор почерняла от праха и се удряла о земята.

Хекуба видяла от стените на Троя как Ахил осквернява трупа на сина й. В скръб тя скубе белите си коси и се удря в гърдите, раздрала дрехата си. Горчиво ридае Приам. Той моли да го пуснат да излезе на полето; иска да помоли победителя Ахил да се смили над него, стареца, да си спомни за баща си Пелей, също такъв старец, какъвто е и Приам. Чула горестните вопли на троянците и Андромаха. В уплахата си тя изтървала совалката от ръце. Изтичала Андромаха на стените и оттам видяла тялото на мъжа си, влачено из праха зад Ахиловата колесница. Нещастната Хекторова съпруга паднала безчувствена в ръцете на троянките. Паднало от нея скъпоценното наметало, подарък от Афродита, разпилели се косите й. Като дошла на себе си, тя високо заридала. Със загубването на Хектор тя загубила всичко на света. Осиротял и хубавият й син Астианакс. Той ще расте като нещастен сирак; никой няма да го защити от обида. Неизразима скръб разкъсвала сърцето на Андромаха. На глас ридаели около нея всички троянки. Загинал великият защитник на Троя.