Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Одисей при Лаерт

Рано на другата сутрин, въоръжени с блестящи доспехи, щитове и копия. Одисей, Телемах, Евмей и Филотий тръгнали да отидат при Лаерт. На Пенелопа Одисей заръчал да не излиза от двореца никъде, тъй като той знаел, че вестта за смъртта на кандидатите бързо ще се разнесе из града.

Обгърнати от гъст облак, Одисей и неговите спътници бързо преминали през града и излезли на полето. Скоро стигнали до къщата на Лаерт, в която той живеел със своите роби и една стара прислужничка. Одисей изпратил спътниците си в къщата и им казал да приготвят обед, а сам той отишъл в градината да търси Лаерт. Одисей заварил престарелия си баща да работи. Той окопавал една фиданка; Цялото облекло на Лаерт било в кръпки, краката му били обути в прости сандали, на главата си носел калпак от изтъркана ярешка кожа, а на ръцете си бил сложил ръкавици. Като видял баща си, Одисей заплакал. Дожаляло му за стареца, когато го видял облечен като просяк. Одисей се колебаел как трябва да постъпи — веднага ли да открие на баща си кой е, или най-напред да скрие и да изчака да види ще го познае ли баща му.

Най-сетне Одисей решил да постъпи така: приближил се към баща си и като се престорил, че не го познава, заговорил с него като с обикновен работник и го заразпитвал на кого е овощната градина и как се казва стопанинът. Одисей разказал за себе си една съчинена история, като се представял за чужденец, и добавил:

— Някога аз съм посрещал като гост в дома си Одисей, дарих го с богати дарове. Сега съм дошъл да се възползувам от неговото гостоприемство. Кажи ми наистина ли съм пристигнал на остров Итака?

Едра сълза се търкулнала от очите на стареца Лаерт и той отговорил:

— Чужденецо! Ти наистина си в Итака, но няма да срещнеш тук Одисей. В неговия дом се разпореждат лоши хора. Одисей навярно е загинал. Аз съм неговият баща. Но кажи ми кой си ти?! Откъде си пристигнал?

Одисей пак се представил под измислено име и пак заговорил за Одисей, като казал, че вече са се изминали пет години от деня, когато е посрещал в дома си Одисей. Като чул това, Лаерт се натъжил. Той взел с две ръце пръст, посипал главата си и на висок глас застенал от непоносима мъка. Одисей не можел повече да гледа скръбта на баща си. Той се хвърлил към него, стиснал го в прегръдките си и се провикнал:

— Татко! Аз съм твоят Одисей! По волята на боговете аз се завърнах в Итака! Не плачи вече! Аз отмъстих на нахалниците, които разоряваха моя дом!

Лаерт не повярвал отведнъж; той поискал доказателство, че наистина пред него стои син му. Тогава Одисей му показал белега от рана на крака си и изброил всички овощни дървета, които Лаерт му бил подарил още през детинство. Старецът заплакал от радост, прегърнал Одисей и възкликнал:

— О, велики татко Зевсе! Има още богове на светлия Олимп, щом злодеите изкупиха със смърт вината си! Но страхувам се, че тук ще дойдат всички жители на Итака, за да отмъстят за смъртта на близките си.

Одисей обаче успокоил баща си и го повел към къщата му, където Одисеевите другари били вече приготвили обеда. В къщи Лаерт се изкъпал и се облякъл в чисти, нови дрехи, а богиня Атина го направила по-бодър и по-млад. Всички весело седнали на трапезата. В това време се завърнал старият Лаертов роб Долий със синовете си. Още с влизането си вкъщи той се спрял изумен, като видял на трапезата госта и веднага познал в негово лице Одисей. Той се спуснал към Одисей и започнал да му целува ръцете и краката, като призовавал с радост благословията на боговете върху него. Весела била трапезата в дома на стареца Лаерт.