Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Погребението на Патрокъл

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Гърците се върнали при своите кораби. Ахил не наредил на своите мирмидонци да се разотидат по шатрите. Заповядал им три пъти да обиколят на колесница Патрокловото тяло. Храбрите мирмидонци обикаляли с гръмък плач. На висок глас плачел и Ахил. Той сложил ръце на гърдите на убития приятел, възклицавайки:

— Радвай се, мъжествени Патрокле! Аз свърших това, което ти бях обещал! Докарах тук, при твоя смъртен одър, трупа на Хектор и ще го хвърля на кучетата да го разкъсат. Дванадесет троянски младежи ще убия край погребалната ти клада като отмъщение за твоята смърт.

Ахил захвърлил край одъра, на който бил положен убитият Патрокъл, трупа на Хектор, без да го покрие с каквото и да било. Пелеевият син устроил богато пиршество за своите мирмидонци. А самия него гръцките вождове убедили да отиде при Агамемнон. Там дълго го молили да се измие и да вземе участие в пиршеството. Ахил отказал. Той помолил само Агамемнон да нареди на гърците да издигнат погребална клада.

Гръцките герои уредили пир, а след пира всички се разотишли по своите шатри и легнали да спят; единствен Ахил останал да бди. Тежко стенейки, той лежал на брега на вечно шумящото море. Най-после и той потънал в дълбок сън. А насъне му се явила сянката на Патрокъл и го помолила по-скоро да извърши погребалните обреди над тялото му, за да може да се успокои неговата душа в царството на Хадес. Патрокъл бил изказал желание да погребат костите му в същия гроб, в който ще бъде погребан по-късно и Ахил. Прахът на Ахил и на Патрокъл трябвало да бъде поставен в една урна, дадена от богиня Тетида. В съня си Ахил протегнал ръце към сянката на Патрокъл, но тя се скрила със скръбна въздишка. Ахил се събудил и отново започнал да оплаква на глас приятеля си. Заедно с него плачели и всички мирмидонци. Плачещи ги заварила богинята Еос — Зора, предвестница на възлизането на бога Хелиос — Слънцето.

Рано на другата сутрин Агамемнон изпратил гърците на високия склон на Ида да съберат дърва за погребалната клада. Гърците изпълнили заповедта на царя и издигнали на морския бряг висока клада. С тържествено шествие мирмидонците изнесли трупа на Патрокъл, като го покрили с отрязани от главите си коси и го поставили върху кладата. И Ахил отрязал косата си, която била посветена на речния бог Сперхей в случай, че на героя бъде съдено да се завърне в родината си; а сега той я поставил в ръцете на Патрокъл. След това по молба на Ахил Агамемнон пуснал всички воини да отидат при корабите, а край кладата останали само вождовете на гърците. В чест на Патрокъл заклали множество овце и волове и с лойта им покрили цялото му тяло; около одъра с тялото наредили и съдове с мед и с масло. Убили четири коня и две кучета. Върху кладата поставили и труповете на дванадесетте троянски младежи, които Ахил собственоръчно убил. А трупът на Хектор лежал край кладата. Охранявала го богиня Афродита, след като го намазала с благовонно масло, а бог Аполон разстлал над него облак, та палещите лъчи на слънцето да не го изсушат.

Когато всичко за погребението било готово, Ахил подпалил кладата, но тя не пламвала. Ахил се помолил на боговете на вятъра, Борей и Зефир: помолил да раздухат пламъка. Вестителката на боговете Ирида литнала бързо към чертозите на Зефир, където пирували всички богове на ветровете, и ги призовала на помощ на Пелеевия син. Борей и Зефир се понесли над морето със страшен шум, насмитайки кълба облаци. От тяхното духане по морето се образували високи вълни. Бързо долетели ветровете до Троя и раздухали огъня. През цялата нощ високо се издигал пламъкът на кладата. А Ахил, гребейки с двудънна чаша вино, извършвал възлияние, призовавайки душата на Патрокъл.

Призори грамадната клада догоряла и започнала да загасва. Изтощеният Ахил легнал на земята до загасващата клада и потънал в необорим сън. Разбудили го гласовете на гръцките вождове. По молба на Ахил вождовете угасили тлеещите въглени на кладата с вино, събрали костите на Патрокъл и ги поставили в златната урна. После изкопали дупка, сложили в нея урната и над нея насипали висока надгробна могила.

След погребението Ахил устроил в чест на умрелия великолепни погребални игри. Те започнали с надбягване на колесници, в което взели участие: героят Евмел, син на Адмет, героят Диомед, цар Менелай, Несторовият син Антилох и героят Мерион. Пръв стигнал с конете си до целта Диомед; на него му помогнала богиня Атина. Малко подир него пристигнал Несторовият син Антилох. А след него вече бил Менелай, от когото Несторовият син отнел втората награда с хитрост. Последен бил Мерион. А на героя Евмел, най-прочутия бегач с колесница, се случило нещастие. Богиня Атина, като не желаела той да победи, счупила ока на колесницата му. Евмел паднал на земята и страшно се пребил. На всички участвували в надбягването с колесници Ахил раздал богати подаръци. Поднесъл подарък и на стареца Нестор; той не можел вече да взема участие в състезанията на героите: старостта отслабила тялото му. А някога и той печелел в игрите победи над могъщи герои. След това героят Епей и героят Евриал се състезавали в бой с юмруци. Победил Епей, като повалил на земята с един удар на юмрук Евриал. Аякс Теламонид и цар Одисей се състезавали в борба. Дълго се борили те. Нито единият, нито другият не можел да надвие. Те получили равностойни награди. А в бързо бягане се състезавали Оилеевият син Аякс, Одисей и Антилох, синът на Нестор. Напред като лек вятър бягал Аякс, подир него — Одисей. Одисей се помолил на Атина да даде нему победа. Атина чула героя. Аякс се подхлъзнал и паднал. Одисей стигнал пръв до целта и получил първа награда. В бой с оръжие се състезавали Диомед и Аякс Теламонид. Героите се сблъскали, но гърците се страхували да не би те да се наранят смъртоносно и прекратили боя, а двамата състезатели получили еднакви награди. В хвърлянето на тежък диск победил всички Полипет. За състезанието в стреляне с лък на висока върлина била привързана гълъбица; стрелецът трябвало да я прониже със стрела. Пръв стрелял героят Тевкър. Като опънал лъка, Тевкър пуснал една стрела, но тя прерязала само тънката връв, с която била вързана гълъбицата. Литнала към небето гълъбицата, но героят Мерион я пронизал със своята стрела. Наградата за стреляне с лък била дадена на него. А наградата за хвърляне на копие дали на цар Агамемнон: никой не можел да го надмине в изкуството да се хвърля копие.

Игрите привършили. Разотишли се героите и скоро целият стан потънал в дълбок сън. Не спял само Ахил. Той оплаквал неутешимо приятеля си. Като станал от леглото, той излязъл и дълго бродил по морския бряг. Най-сетне, когато зората пламнала на небето, впрегнал конете в колесницата си, като привързал към нея трупа на Хектор; три пъти обиколил надгробната могила, влачейки по земята трупа на нещастния Приамов син. После пак захвърлил трупа и се прибрал в шатъра си.