Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Пелопс

Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“ и стихове на Пиндар.

След Танталовата смърт в град Сипил започнал да управлява син му Пелопс, така чудодейно спасен от боговете. Но той не управлявал дълго в родния Сипил. Троянският цар Ил повел война срещу Пелопс. Тази война свършила нещастно за Пелопс. Силният цар на Троя го победил. Пелопс трябвало да напусне родината си. Той натоварил всичките си съкровища на бързоходни кораби и се впуснал със своите верни спътници в далечно пътуване по море, към бреговете на Гърция. Пелопс стигнал до полуострова в най-южната част на Гърция и се заселил там. Оттогава тоя полуостров започнал да се нарича по името на Пелопс — Пелопонес.

Веднъж Пелопс видял в новата си родина хубавата Хиподамия, дъщерята на Еномай — царя на град Пиза. Еномаевата дъщеря пленила героя с хубостта си и той решил да я вземе за жена.

Не било лесно да се получи ръката на Хиподамия. На Еномай било предсказано от оракул, че той ще загине от ръката на зетя си. За да предотврати тая си орис, Еномай решил да не омъжва дъщеря си. Но как да постъпва? Как да отказва на всички кандидати, които искали ръката на Хиподамия? Много герои идвали при Еномай да искат дъщеря му. Той би ги обидил, ако им отказва без всякаква причина. Най-сетне Еномай намерил изход. Той обявил, че ще даде Хиподамия за жена само на оня герой, който го победи в надбягване с колесница; но ако самият той излезе победител, победеният трябва да заплати с живота си. Еномай решил да постъпи така, защото в цяла Гърция нямало равен нему по изкуството да управлява колесница, пък и конете му били по-бързи от буйния северен вятър Борей. Царят на Пиза можел да бъде сигурен, че нито един герой не ще го победи. Въпреки това мнозина гръцки герои не се спирали пред опасността да се лишат от живота си, като загинат от ръката на жестокия Еномай. Един след друг идвали те в двореца му, готови да се състезават с него само и само да получат за жена Хиподамия — така хубава била тя. Всичките ги постигнала зла участ — Еномай ги убивал, а главите им набучвал на вратите на своя дворец, та всеки новоидващ герой, като види колко много славни герои са паднали от ръката на Еномай, предварително да знае каква участ го очаква. И това не възпряло героя Пелопс. Той решил на всяка цена да получи Хиподамия и потеглил към двореца на коравосърдечния цар Еномай.

Еномай посрещнал Пелопс строго и му казал:

— Ти искаш да получиш за жена дъщеря ми Хиподамия ли? Нима не видя колко славни герои загубиха главите си в опасното състезание? Хубаво гледай, и ти няма да избегнеш тяхната участ!

— Мене не ме плаши участта на загиналите герои — отвърнал Пелопс на царя. — Аз вярвам, че олимпийските богове ще ми помогнат! С тяхна помощ ще получа Хиподамия за жена.

Ужасна усмивка изкривила устните на Еномай; много пъти бил чувал той подобни думи!

— Слушай тогава, Пелопсе — казал той, — ето условията за състезанието: пътят започва от град Пиза, минава през целия Пелопонес до самия Истъм и завършва при жертвеника на владетеля на моретата Посейдон; тоя жертвеник се намира недалеч от Коринт. Ако ти пръв стигнеш до жертвеника, ти си победител; но горко ти, ако те настигна по пътя! Тогава моето копие ще те прониже, както е пронизало вече много герои, и ти безславно ще слезеш в мрачното царство на Хадес. Аз ще ти направя само една отстъпка, правил съм я и на всички други: ти ще потеглиш на път преди мене, а аз най-напред ще принеса жертва на великия Гръмовержец и едва тогава ще се кача на колесницата си. Затова бързай да изминеш колкото може повече път, докато аз принасям жертвата.

Пелопс се отдръпнал от Еномай. Той разбрал, че само с хитрост ще успее да победи жестокия цар. Пелопс могъл да си намери помощник. Той отишъл тайно при Еномаевия кочияш Миртил, син на Хермес, и като му обещал богати дарове, помолил го да не слага чивии в осите, та колелата да изхвръкнат от колесницата на Еномай и това да задържи царя по пътя. Миртил дълго се колебал, но в края на краищата Пелопс го съблазнил с богатите подаръци и Миртил му обещал да стори това, за което го молел.

Настъпило утро. Изгряващата розовопръста Еос позлатила небесния свод. Ето че се показал вече на небето и лъчезарният Хелиос със златната си колесница. Ей сега ще започне състезанието. Пелопс се помолил на великия земетръсец Посейдон да му помогне и се метнал на колесницата. Цар Еномай се приближил до Зевсовия жертвеник и дал знак на Пелопс, че той може да тръгва. Пелопс подкарал конете с най-голяма скорост. Гърмят по камъните колелата на неговата колесница. Конете летят като птици. Пелопс бързо се скрива в облак прах. Любовта му към Хиподамия и опасението за живота му го карат да лети. Ето че в далечината зад него се дочува тътнежът на Еномаевата колесница. Грохотът става все по-ясен. Царят на Пиза настига Танталовия син. Като буря се носят конете на царя, като вихър се извива прахът от колелата на колесницата му. Пелопс шибва конете с камшика; те се понасят още по-бързо. Въздухът свири в ушите на Пелопс поради бесния бяг на конете, но нима той може да убегне от конете на Еномай, нали царските коне са по-бързи от северния вятър! Все по-близо и по-близо е Еномай. Пелопс вече усеща зад гърба си горещото дишане на Еномаевите коне; като се извръща леко, той вижда как царят с тържествуващ смях замахва копието. Пелопс се помолил на Посейдон и владетелят на безбрежното море чул молбата му. Колелата изхвръкват от осите на Еномаевата колесница; тя се обръща и коравосърдечният цар на Пиза се стоварва на земята. Еномай се пребил при падането; мракът на смъртта покрил очите му.

Тържествуващ се върнал Пелопс в Пиза, оженил се за Хиподамия и завладял цялото царство на Еномай. А когато дошъл при Пелопс Миртил, Еномаевият кочияш, и поискал като награда половината от царството му, на Пелопс досвидяло да се прости с тая половина. Коварният Танталов син с хитрост примамил Миртил на морския бряг и го блъснал от високата скала в бурните вълни. Като падал от скалата, Миртил проклел Пелопс и цялото му потомство. Колкото и да се мъчел Танталовият син да смекчи разгневената душа на Миртил, колкото и да се стараел да укроти гнева на неговия баща Хермес, всичко било напразно. Проклятието на Миртил се изпълнило. Оттогава неизброими нещастия преследвали потомците на Пелопс, а със своите злодеяния те си навлекли наказанието на боговете.