Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Приам в шатъра на Ахил. Погребението на Хектор

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Видели от светлия Олимп боговете как Ахил осквернявал тялото на Хектор. Възмутил се от него бог Аполон. Боговете искали Хермес да задигне Хекторовия труп, но на това са се противопоставили богините Хера и Атина Палада, както и бог Посейдон. Вече единадесет дни лежал трупът на Хектор, непокрит с нищо, край шатъра на Ахил. Аполон укорявал боговете, задето позволяват на Ахил, забравил състрадание и съвест, да осквернява тялото на Хектор. Между Аполон и Хера избухнала свада. Зевс Гръмовержец прекратил тая разпра. Той изпратил вестителката на боговете Ирида да повика богиня Тетида. Кроносовият син решил да изпрати богиня Тетида при Ахил, за да му отнесе тя Зевсовата заповед да предаде срещу богат откуп тялото на Хектор на баща му Приам. Измежду троянците Зевс най-много обичал великия Хектор.

Бързата като мисълта Ирида се понесла към двореца на Тетида и в миг застанала пред нея. Тетида, обкръжена от морските богини, седяла, проливайки сълзи за сина си. Като чула от устата на Ирида Зевсовата воля, Тетида се облякла в черни траурни дрехи и се понесла към високия Олимп. С почит боговете посрещнали Тетида. Атина я поканила да седне до Зевс, а Хера лично й поднесла златна чаша с благоухаещ нектар Зевс й съобщил волята си. Богиня Тетида тозчас слязла на земята в шатъра на сина си. Тя седнала до тъжния Ахил и галейки го нежно с ръка, му казала, че Зевс и всички богове му се сърдят заради Хектор и заповядват да предаде трупа му на Приам. Могъщият Ахил се подчинил на воля на боговете.

В това време гръмовержецът Зевс изпратил вестителката на боговете Ирида при Приам. Когато Ирида прилетяла на дъгоцветните си криле в Приамовия дворец, нещастният старец лежал на двора, проснат наземи, проливайки горчиви сълзи за загиналия си син. Около стареца седели всичките му синове, ридаейки на глас. Ирида се приближила до стареца и от името на Зевс му заповядала да отиде в стана на гърците при Ахил с богат откуп. Ирида обещала, че бог Хермес ще заведе Приам в стана.

Чул думите на богинята Приам, веднага станал, наредил на синовете си да приготвят кола за даровете и колесницата му и се запътил за двореца. Като влязъл в двореца, Приам повикал престарялата си жена Хекуба и й казал, че иска да отиде в стана на гърците. Хекуба се изплашила, тя замолила мъжа си да не отива на сигурна смърт, но Приам я успокоил, че той отива при Ахил, подчинявайки се на волята на боговете олимпийци. Приам подбрал богати дарове и започнал да се стяга за път. Той укорявал синовете си, задето се бавят. Приамовите синове се изплашили от гнева на баща си и бързо впрегнали в колата катъри, поставили на нея голям кош за даровете и впрегнали в колесницата конете. Приам се качил на колесницата и подканял бързо конете. Пред колесницата катърите теглели колата с даровете; управлявал ги вестоносецът Идей, Всички придружаващи Приам горчиво плачели, сякаш той отивал на сигурна смърт.

Когато Приам излязъл с колесницата на полето, гръмовержецът Зевс изпратил сина си бог Хермес да го пресрещне. Хермес вързал на краката си крилатите сандали, взел в ръка жезъла, с който склопва очите на смъртните, и се понесъл към Троя. Под образа на прекрасен младеж той се явил пред Приам, когато той поял конете и катърите на реката. Приам се изплашил; той помислил, че младежът ще го убие и ще ограби даровете. Но Хермес казал, че е Ахилов слуга, и пожелал да го заведе в стана. Зарадвал се старецът и предложил на младежа като подарък скъпоценна чаша, но Хермес отказал да приеме подаръка. Хермес се качил в колесницата на Приам и бързо подкарал конете. При вратата на гръцкия стан стояла стража, но Хермес я приспал в дълбок сън. Богът дръпнал резето на вратата, отворил я и тайно превел Приам през стана. Хермес отворил и вратата за стана на мирмидонците. А когато стигнали пред шатъра на Ахил, Хермес открил на Приам кой е той и му казал смело да влезе в шатъра. Приам оставил Идей да пази даровете, а сам той влязъл в шатъра. Ахил току-що се бил нахранил. Незабелязан от никого, Приам се приближил и като паднал на колене пред Ахил, започнал да го моли с думите:

— О, велики Ахиле! Спомни си за твоя баща, също такъв старец, какъвто съм и аз! Може би и неговия град са обсадили съседите и няма кой да го спаси от бедата. А аз, злочестият, загубих почти всичките си синове. Ти уби и най-великия от синовете ми, Хектор. Заради него съм дошъл аз при твоите кораби. Смили се над моето нещастие! Приеми богат откуп! Виждаш колко съм злочест. Аз съм подложен на изпитание, каквото не е преживявал никой от смъртните: принуден съм да целувам ръцете на убиеца на децата си.

С думите си Приам събудил у Ахил спомени за баща му. Горчиво заплакал Ахил, щом си спомнил за баща си. А Приам, като се проснал на земята, плачел за сина си. Най-после Ахил станал; той привдигнал Приам и му казал:

— О, нещастни старче! Много мъки си изпитал ти в живота! Но как се реши да дойдеш тук сам при оногова, който уби много от твоите синове? О, твоето сърце е твърдо като желязо. Но успокой се, престани да плачеш и седни тук. Боговете са отредили на хората да понасят в живота скръб; единствено само те, безсмъртните, не познават тъгите. Не проливай вече сълзи, защото с плач няма да съживиш загиналия Хектор. Стани, седни тук!

— Не, аз няма да седна, Ахиле — отговорил Приам, — преди да ми върнеш Хектор. Приеми даровете и ми позволи да зърна тялото на сина си.

Ахил сърдито погледнал Приам и му казал:

— Пази се да не ме разгневиш, старче! Аз сам зная, че трябва да ти предам Хекторовото тяло. Такава е волята на Зевс; съобщи ми я майка ми, богиня Тетида. Аз зная, че и тебе те е довел тук някой бог, иначе ти не би се осмелил да се покажеш в стана на гърците. Прочее замълчи! Аз се боя, че в гнева си ще наруша Зевсовата повеля да се щади молителят.

Казал това Ахил и излязъл. Той повикал приятелите си, наредил да разпрегнат конете и катърите на Приам и да въведат в шатъра Идей. След това Ахиловите робини измили тялото на Хектор и го облекли в скъпоценни дрехи. Самият Ахил вдигнал тялото и го положил на богато украсен одър, а приятелите му натоварили одъра на колата. Великият Пелеев син помолил душата на Патрокъл да не се сърди, задето предал Хекторовото тяло на бащата. Той обещал да посвети на Патрокъл част от даровете, докарани от Приам. След като направил всичко това, Ахил се върнал в шатъра и казал на стареца, че тялото на Хектор му е вече предадено. Ахил приготвил богата вечеря и поканил Приам да си подкрепи силите с храна и питие. През време на вечерята Приам с учудване гледал прекрасния, величествен като бог Ахил, а Ахил се чудел на почтения вид на беловласия старец и слушал мъдрите му слова.

Когато вечерята свършила, Приам помолил Ахил да му позволи да си поотпочине, като дремне, тъй като не бил спал, откак Хектор е загинал. Ахил наредил да приготвят на Приам и Идей пред шатъра две разкошни легла. А когато Приам се готвел да си легне, Ахил го запитал колко дни ще му са нужни за погребението на сина и обещал през тези дни да не започва битката. Приам поискал за погребението десет дни. Ахил му обещал, че през тия десет дни и сам той няма да влезе в бой, и гърците ще задържи да не се бият. Любезно стиснал Приамовата ръка Ахил, желаейки чрез това ръкостискане да успокои стареца, и се раздели с него.

Потънали в сън всички воини; спели и боговете на светлия Олимп, не спял само бог Хермес. Той се озовал при леглото на Приам и след като го събудил, заповядал му да напусне по-скоро гръцкия стан, тъй като се боял, че някой ще види Приам и ще се съблазни от възможността да получи за него богат откуп. Приам се стреснал, станал от леглото и събудил Идей. Хермес впрегнал конете и катърите и ги извел тайно от стана. Едва при бреговете на Скамандър бог Хермес напуснал Приам.

На разсъмване Приам стигнал до Троя. Първа го видяла Касандра и така гръмко заплакала за Хектор, че събрала троянците и троянките. Край вратата на Троя се струпала грамадна тълпа. Най-отпред стояли Хекуба и Андромаха; те високо ридаели и си скубели косите. Плачели всички троянци и се стараели да се приближат до колата, на която лежал убитият Хектор. Но по молба на Приам тълпата се отдръпнала и му дала възможност да влезе в града.

На висок глас ридаела Андромаха — тя оплаквала мъжа си, своя единствен закрилник. Сега тя знаела, че Троя ще падне и че гърците ще отведат в тежък плен всички троянки. Гърците ще убият и нейния син, Астианакс, отмъщавайки на Хектор за смъртта на мнозина герои. На Андромаха било мъчно, че Хектор загинал далеч от нея, без да й каже заветна дума, която тя би помнила вечно. Ридаела и Хекуба, леейки потоци сълзи по любимия си син.

Плачела и Елена по Хектор. От него тя не била чула никога укор, не била изпитала обида. Винаги се застъпвал за нея благият по душа Хектор и благодарение на неговото застъпване и другите не я обиждали. Сега загинал нейният единствен приятел и утешител в Троя, където всички еднакво я мразели.

Приам заповядал да приготвят погребална клада. Девет дни троянците превозвали от Ида дърва за кладата. На десетия ден поставили върху кладата Хекторовото тяло и го изгорили. Праха му събрали в златна урна, поставили я в гроб, покрили гроба с каменни плочи, а отгоре насипали надгробна могила. Докато троянците насипвали могилата, стражата наблюдавала да не нападнат неочаквано гърците. След погребението Приам уредил в своя дворец богато погребално угощение.

Така троянците погребали великия Хектор.