Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Бой при корабите

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Започнал се бой при самите кораби. Зевс не следял вече боя, тъй като бил сигурен, че никой от боговете няма да се реши да помага на гърците. Виждайки това, бог Посейдон бързо потеглил от тракийските планини, откъдето наблюдавал битката, към двореца си; под краката на гневно вървящия бог затреперали планините. Дошъл в двореца си Посейдон, впрегнал своите морски коне в колесницата и се понесъл по вълните на морето към Троя. Посейдон оставил конете би с колесницата в една просторна пещера на морския бряг, а краката на конете спънал със златни вериги. Под образа на Калхас той се явил пред Аяксовци и ги въодушевил за бой. Богът влял в телата им голяма сила, като ги докоснал с жезъла си. Аяксовци разбрали, че с тях говорел бог под образа на Калхас, и още по-храбро се втурнали в битката. Посейдон преминал по редиците на гърците и подбуждал всички да се сражават храбро. Събрали се около Аяксовци войнските редици и щит до щит, шлем до шлем, с насочени копия зачакали настъпващите троянци. Заедно с гражданите на Троя настъпвал и Хектор.

Както тежък камък, откъснал се от скала, се търкаля надолу от върха на планината, докато се търкаля в долината и остане да лежи там неподвижно, така се носел Хектор с копие и щит към редиците на гърците. Спрял се той пред гъстите редици и въодушевявал троянците да пробият строя на гръцките воини. Започнал упорит бой. Много гърци паднали в битката. Паднал и Посейдоновият внук Амфибах. Разгневил се бог Посейдон. Той внушил на цар Идоменей да отмъсти за смъртта на внука му. Идоменей се облякъл в блестящи доспехи и като ослепителна Зевсова светкавица се хвърлил в сражението. Идоменей срещнал Мерион, който току-що бил счупил копието си при удар в щита на Приамовия син Деифоб и отивал да си вземе ново копие. Идоменей дал на Мерион копие и двамата герои отишли на левия фланг на гърците.

Троянците съгледали идващия Идоменей и се нахвърляли върху него. Идоменей се устремил към троянците и ги принудил да бягат. Виждайки как Идоменей отблъсква троянците, Приамовият син Деифоб повикал на помощ Еней. Заедно нападнали те Идоменей, като повикали още Парис и Агенор. Около Идоменей се започнала страшна сеч; на помощ му се притекли мнозина герои. Загърмели от силните удари медните доспехи по гърдите на героите.

Хектор пък се сражавал там, където двамата Аяксовци отбранявали корабите; застанали един до друг, те се биели упорито; така воловете, свързани с общ хомот, влачат по нивата плуга и дружно вървят по браздата, порейки дълбоко земята. Много воини се биели около Аяксовци. А зад тях локрийци, въоръжени с лъкове и прашки, пускали облаци от стрели срещу настъпващите. Троянците насмалко щели да се огънат, но героят Полидамант дал съвет на Хектор да повикат на помощ най-храбрите герои и да решат дали да се нахвърлят върху гръцките кораби, или пък да отстъпят. Хектор тръгнал да събира героите, но мнозина от тях не намерил — едни лежали вече мъртви край корабите на гърците, други, страдайки от рани, се били отдръпнали от бойното поле. Само Парис отбивал напора на гърците. Хектор отправил укор към Парис, но този укор бил несправедлив: Парис се биел храбро — не той носел вината, че мнозина от героите били ранени, а още повече от тях били убити. Парис призовавал Хектор да поведе троянците в бой. Като хала връхлитали в боя троянците, но техният напор не смутил гърците. Аякс Теламонид съзрял Хектор и го повикал да се приближи към редиците на гръцките воини. Над Аякс се появил виещ се орел и гърците радостно възкликнали при вида на това знамение. Но предвожданите от Хектор троянци със страшен крясък нападнали гърците. Със също такъв вик им отговорили и гърците и крясъкът на двете войски стигнал до самото небе.

Тоя крясък на войската бил чут от Нестор, който седял в шатъра си заедно с Махаон. Нестор грабнал щита и копието си и излязъл от шатъра. Старецът се запътил към цар Агамемнон. Той срещнал царя на Микена, Диомед и Одисей, които били ранени и се движели, опирайки се на копията си. Те искали да погледат битката. Сърцата им се свивали от болка, когато гледали те, че боят вече се води при корабите. Вождовете били натъжени поради това, че е разрушена стената, която гърците били изградили, за да се отбраняват от нападението на троянците. Те не знаели как да помогнат на войските, какво да направят за спасяване от гибел. Агамемнон вече бил готов да даде заповед да спуснат корабите в морето. Но Одисей го възпрял, тъй като се страхувал, че ако вземат да спускат корабите, гърците повече ще мислят за бягство, отколкото за бой. Диомед пък посъветвал да се облекат в доспехите си и да се покажат пред войската, за да повдигнат по такъв начин духа й, но да не вземат участие в сражението, за да не бъдат повторно ранени.

В това време богиня Хера, виждайки неуспеха на гърците, решила да им помогне с хитрост. Тя решила да приспи Зевс и докато той спи, да даде победа на гърците.

Богиня Хера бързо полетяла от Олимп за Лемнос и там намерила бога на съня Хипнос. Дълго Хера увещавала да приспи гръмовержеца Зевс, но Хипнос отказвал, тъй като се страхувал, че ще си навлече гнева на Зевс. В края на краищата тя успяла да убеди Хипнос. Заедно с бога на съня Хера бързо долетяла на върха на планината Ида. Хипнос тайно от Зевс се укрил на една грамадна ела под образа на сладкогласна птица и го потопил в дълбок сън. После Хипнос полетял от високата Ида при земетръсеца Посейдон и му казал, че Зевс спи.

Посейдон се зарадвал и още повече въодушевил гърците да се бият. Агамемнон, Диомед и Одисей, забравили раните си, лично строили редиците на гръцката войска. Войската потеглила под предводителството на Посейдон срещу троянците. Морето закипяло, вълните му с шум стигали до самите кораби и шатри на гърците и те настъпвали срещу троянците подобно на морските вълни. Пак започнало ужасно сражение. Хектор замерил с копие Аякс, но не го наранил. Аякс на свой ред с грамаден камък нанесъл на Хектор удар в гърдите. Както се строполява дъб, треснат от Зевсова светкавица, така рухнал на земята Хектор: копието паднало от ръцете му, а грамадният щит го притиснал към земята. Гърците се впуснали към Хектор, но троянски герои защитили Приамовия син и го изнесли от бойното поле. Те положили изпадналия в безсъзнание Хектор на брега на река Ксант и поръсили лицето му с вода. Хектор въздъхнал, отворил очи, привдигнал се и от устата му бликнала кръв. После пак се обърнал по гръб и отново изгубил съзнание. Като видели, че Хектор е сразен с камък от Аякс, гърците се нахвърлили още по-съгласувано срещу троянците. Още по-яростно закипял боят. В това сражение намерили смъртта си много герои както от страна на гърците, така и от страна на троянците. Троянците били обърнати в бягство и се спрели едва тогава, когато се озовали вече зад насипа, който ограждал стана на гърците.

В това време Зевс се пробудил. Той видял от върха на планината Ида бягащите троянци и преследващите ги под предводителството на Посейдон гърци и го обзел страшен гняв. Почнал да упреква Хера и й се заканвал, че ще я свърже със златна верига и ще я окачи да виси между небето и земята, задето убедила Посейдон да помогне на гърците. Но Хера със страшна клетва уверила Зевс, че не по неин съвет Посейдон помага на гърците.

С бързината на мисълта богиня Хера литнала за Олимп. Там при пиршеството Хера сама убеждавала боговете да не се противопоставят на волята на Зевс. Тя съобщила и на бога на войната Арес, че неговият син Аскалаф е паднал убит от Деифоб. Арес заридал. Той станал страшен; скочил, облякъл доспехите си и бил готов да се понесе към бойното поле, за да отмъсти за смъртта на сина си. Но богиня Атина го задържала, като му напомнила волята на великия Зевс. Хера повикала бога Аполон и вестителката на боговете Ирида и им казала, че Зевс им заповядва да отидат при него на върха на планината Ида.

Когато бог Аполон и Ирида се озовали на Ида, Зевс наредил на Ирида да отлети при Посейдон и да му предаде неговата заповед да напусне сражението. Явила се в миг пред Посейдон Ирида и му предала Зевсовата заповед. Посейдон не искал да се подчини на волята на брата си; той казал, че неговата сила е равна на Зевсовата власт, че Зевс може да заповядва на своите синове и дъщери, но не и на него. Но в края на краищата Посейдон се подчинил и се оттеглил от полесражението, като се заканвал обаче на Зевс, че ако той и занапред щади Троя, между него, Посейдон, и Зевс ще настане вечна вражда.

А на Аполон Зевс заповядал да вземе егидата му и с нея да изплаши гърците; наредил му също да възстанови силите на Хектор. Когато Аполон като ястреб се спуснал на земята до Хектор, той вече започнал да идва на себе си.

— Стани, Хекторе! — му казал Аполон. — Аз съм бог Аполон, изпратен от Зевс да ти помогна. Иди при войските и им заповядай да нападнат гърците; аз сам ще застана начело на троянците.

Аполон вдъхнал голяма сила в гърдите на Хектор. Хектор се привдигнал и отишъл при троянците. Зарадвали се те, като видели Хектор здрав и читав. Гърците се изумили, като съзрели Хектор пак в редиците на враговете си. Троянците се окопитили след бягството и отново започнали да притискат гърците. Битката ставала все по-кръвопролитна и по-кръвопролитна. Гърците храбро отбивали напора на троянците, но това ставало само до момента, когато бог Аполон разтърсил егидата на Зевс. Трепнали тогава гърците; ужас обзел сърцата им; те забравили храбростта и хукнали да бягат. Троянците започнали да ги преследват, а Аполон изравнявал пътя на троянците, като засипвал рова пред стената на разстояние един хвърлей с копие. Гърците се спрели едва при корабите си. Те започнали да се молят на боговете за спасение. Молил се на Зевс и старецът Нестор:

— Зевсе, спомни си жертвите, които ти принасяха гърците, молейки да им дадеш щастливо завръщане в родината! Отклони гибелта о, Олимпиецо, от гърците! Не давай на троянците окончателна победа.

Чул Зевс молбата на Нестор и треснал с гръмотевица от небесните висини. Троянците обаче взели гръмотевицата за благоприятно за тях знамение и се нахвърлили върху гърците подобно на страшна морска вълна, която прелива над борда на кораба. Закипяла битка до самите кораби. Аякс се биел упорито, отбранявайки корабите. До Аякс стоял брат му Тевкър и нанасял удари със стрели върху троянските герои. Ала когато Тевкър поискал да срази със стрела и Хектор, Зевс закрилил Приамовия син. Тевкър изтървал лъка, тетивата се скъсала и стрелите се разпръснали. Ужас обзел Тевкър; той разбрал каква е волята на боговете. А Аякс посъветвал брата си да остави лъка и да се бие с копие.

Битката кипяла все по-яростно. Около корабите се леела кръв като поток. Гърците обградили корабите с медната стена на своите щитове. Гръцките герои извършвали много смели подвизи, но троянците настъпвали все по-стремително. Сякаш се сражавало не изнурено от боя войнство, а войнство с пресни сили, което току-що е започнало бой. Аякс се прехвърлял от кораб на кораб с помощта на грамаден прът в ръцете и отблъсвал троянците. Със своите викове той поощрявал героите да се бият. Хектор пък сразявал гърците подобно на орел, който унищожава прелетни птици. Той вече се хванал с ръка за кърмата на Протезилаевия кораб, гръмко призовавал троянците и искал да му дадат факел, за да подпали кораба. Не могъл да устои на натиска и самият могъщ Аякс Теламонид; пряко сили отбивал той с копието си троянците. А те го обсипвали със стрели. Лявата ръка на Аякс изтръпнала от тежестта на щита. Аякс се задъхал; пот като ручей се леела по тялото му. Той започнал да отстъпва. Като се хвърлил напред, Хектор с един удар на меча си отсякъл острието на Аяксовото копие. Теламонид разбрал, че такава е волята на Зевс — да пламнат корабите на гърците. И наистина троянците подпалили Протезилаевия кораб и той запламтял, бързо обхванат от огъня. Изглеждало, че е настанал часът за гибел на всички гърци, но тъкмо в това време им дошла помощ оттам, откъдето съвсем не са се и надявали да я получат.