Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 71 гласа)

Помиряването на Ахил с Агамемнон

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Рано на другия ден, когато едва се била пукнала зората, Тетида донесла на сина си доспехите; тя го заварила ридаещ над Патрокловия труп. Стараейки се да утеши сина си, Тетида му показала донесените доспехи. Нито един от мирмидонците не можел да гледа тези доспехи — така блестели те. В очите на Ахил пламнал огън. Той взел доспехите и започнал да им се любува. Синът на Тетида решил незабавно да отиде на бой с тропиците. Безпокояло го само едно: боял се, че трупът на Патрокъл ще бъде обезобразен поради гниене. Но богиня Тетида успокоила сина си. Обещала да запази трупа, като вкарва в него нектар и амброзия; от това умрелият Патрокъл, щял да стане още по-хубав. А сина си тя посъветвала да отиде на съвещанието на гръцките вождове.

Тръгнал по морския бряг Ахил, свиквайки всички за народното събрание. Цялата войска се събрала край шатъра на Агамемнон. Никой не останал при шатрите и корабите. Дошли, накуцвайки, и Одисей и Диомед; излязъл от шатъра и страдащият от раната си Агамемнон. Когато се събрали всички и била въдворена тишина, Ахил предложил на Агамемнон да се помирят. Той подканял всички по-скоро да влязат в бой с троянците. Зарадвали се всички гърци, като чули, че е турен край на враждата между Ахил и Агамемнон. Станал от мястото си Агамемнон; той, признал вината си и казал, че го била заслепила богинята на раздора. Стъпвайки леко по главите на хората, тя ги улавя в своите мрежи. Та и самия Зевс заслепила тя веднъж. Агамемнон обещал да предаде на Ахил незабавно всички подаръци, които му бил обещал за помиряването. Но на Ахил вече не били нужни дарове, той мислел само за боя, мислел как да отмъсти на Хектор; той зовял всички по-скоро да встъпят в бой. Но хитроумният Одисей съветвал Ахил да не бърза. Той казал, че най-напред воините трябва да утолят глада и жаждата си, за да могат, подкрепени с храна и вино, да влязат в боя. В това време Ахил трябвало да приеме даровете и възвърнатата му Бризеида. Агамемнон приел Одисеевия съвет. Той помолил Одисей да отиде лични с младежи за даровете и за Бризеида, а вестителя Талтибий изпратил за глиган, който да принесат в жертва на боговете по случай помиряването. Напразно Ахил молел всички да не се грижат за даровете, а да се погрижат за битката. Той искал гърците още в същия миг да тръгнат на бой и чак когато отмъстят за убитите, вечерта да седнат на общ пир. Ахил се отказал от пируване сега; нито наум не му идвало за храна, когато в шатъра му лежал неотмъстен верният му приятел. Обаче Одисей склонил Ахил да поотложи началото на боя. Одисей донесъл от Агамемноновия шатър даровете, а други герои довели робините и Бризеида.

Всички се разотишли по шатрите. А мирмидонците, след като взели даровете от Агамемнон, тръгнали към корабите си. С тях тръгнал и Ахил. Наскоро при него дошли гръцките вождове; те го молели да се подкрепи с храна, но Ахил отказал. При Ахил останали Агамемнон, Менелай, Одисей, Нестор, Идоменей и Феникс; те се стараели да утешат великия герой, но той мислел само за Патрокъл и с въздишка рекъл:

— Беше време, когато самият ти, Патрокле, ми предлагаше храна преди боя, а сега лежиш, пронизан от копие. Моята скръб не би била по-силна дори ако узнаех за смъртта на баща си или даже ако научех за смъртта на моя любим син, Неоптолем, когото съм оставил в Скирос. Аз се надявах, че само аз ще умра в чужбина; мислех, че ти ще се върнеш във Фтия и ще заведеш там младия ми син.

Горчиво плачел Ахил. Въздишали и всички герои; всеки от тях си спомнял за близките, които оставил в родината. Видял от Олимп Зевс Ахиловата скръб и заповядал на Атина Палада да отиде в шатъра при героя и да поръси гърдите му с нектар и амброзия. Като орел излетяла от Олимп Атина и поръсила гърдите на Ахил с нектар и амброзия, за да не загуби сила.