Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Еак

Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.

Зевс Гръмовержец, след като отвлякъл прекрасната дъщеря на речния бог Азоп, я отнесъл на остров Ойнопия, който оттогава започнал да се нарича по името на Азоповата дъщеря Егина. На тоя остров се родил синът на Егина и Зевс, Еак. Когато Еак пораснал, възмъжал и станал цар на остров Егина, никой не можел да се сравнява с него в цяла Гърция нито по любов към истината, нито по справедливост. Самите велики олимпийци тачели Еак и често го избирали за съдия при своите спорове. След смъртта си Еак като Минос и Радамант станал по волята на боговете съдия в подземното царство.

Само великата богиня Хера мразела Еак. Тя изпратила голямо бедствие в Еаковото царство. Гъста мъгла паднала на остров Егина и четири месеца не се вдигнала. Най-после южният вятър я разнесъл. Но не освобождение от бедствието, а гибел донесъл южният вятър с духането си. От гнилостната мъгла безброй много отровни змии изпълнили езера, извори и ручеи в Егина и изтровили всички с отровата си. Започнал ужасен мор в Егина. Измряло всичко живо на острова. Останали невредими само Еак и синовете му. В отчаянието си Еак вдигнал ръце към небето и извикал:

— О, велики, егидоносни Зевсе, ако ти действително си бил съпруг на Егина, ако ти действително си ми баща и не се срамуваш от потомството си, върни ми моя народ или пък и мене скрий в мрака на гроба!

Зевс дал на Еак знамение, че се е вслушал в молбата му. Блеснала светкавица и затътнал гръм по безоблачното небе. Еак разбрал, че молбата му е чута. Там, където Еак се молил на баща си Зевс, се издигал мощен дъб, посветен на Гръмовержеца, а в корените му имало мравуняк. Случайно Еаковият поглед се спрял на мравуняка, пълен с хиляди трудолюбиви мравки. Дълго гледал. Еак как се трудели мравките и строели мравешкия си град и казал:

— О, милостиви татко Зевсе, дай ми толкова трудолюбиви граждани, колкото мравки има в този мравуняк.

Едва изрекъл тия думи Еак, и дъбът, макар че нямало никакъв вятър, зашумолял с мощните си клони. Това било още едно знамение, изпратено от Зевс на Еак.

Настанала нощ. Еак сънувал чуден сън. Той видял свещения дъб на Зевс, клоните му били покрити с множество мравки. Разклатили се клоните на дъба и от тях като дъжд се посипали мравки. След като паднели на земята, мравките ставали все по-големи и по-големи, вдигали се на крак, изправяли се, техният тъмен цвят и мършавостта им изчезвали и те постепенно се превръщали в хора. Събудил се Еак, но не вярва на пророческия си сън, дори натяква на боговете, че не му изпращат помощ. Изведнъж се зачул силен шум. Еак долавя стъпки, човешки гласове, каквито той отдавна не бил чувал. „Не е ли това сън“, мисли си той. Неочаквано влиза тичешком син му Теламон, хвърля се към баща си и радостен казва:

— Излез по-скоро, татко! Ще видиш голямо чудо, каквото не си и очаквал.

Еак излязъл от стаята и видял живи онези хора, които му се присънили. Тези хора, които по-рано били мравки, провъзгласили Еак за цар, а той ги нарекъл мирмидонци. Така Егина била отново населена.