Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Смъртта на Аякс Теламонид

Изложено според трагедията на Софокъл „Аякс“.

След смъртта на Ахил останали неговите изковани от бог Хефест доспехи. Тетида заповядала да ги дадат на оногова, който най-много се е отличил при защищаването не Ахиловото тяло.

Следователно трябвало да ги получи или Аякс, или Одисей. И между тях именно пламнал спор за доспехите. Но как можел да се реши този спор? И двамата герои били достойни за наградата. Най-после решили съдии в този спор да бъдат пленените троянци. И тук Атина Палада помогнала на своя любимец Одисей. С нейна помощ Агамемнон и Менелай сменили жребия на Аякс, а на това отгоре и лъжливо преброили гласовете на троянците, та получил доспехите Одисей. Натъжил се могъщият Аякс. Той се прибрал в шатъра си, като замислил да си отмъсти на Атреевите синове и на Одисей.

През нощта, когато целият стан на гърците бил потънал в дълбок сън, той излязъл с меч в ръка от шатъра си с намерение да убие Агамемнон и Менелай. Но богиня Атина Палада отнела разума на Аякс. Богинята вече отдавна му била сърдита, задето той, надявайки се на своята сила, отхвърлял помощта на боговете. Обезумелият Аякс се нахвърлил върху стадо говеда и в тъмното започнал да ги избива, като смятал, че избива гърци. Останалите пък говеда закарал в своя шатър, въобразявайки си, че кара пленници. Аякс ужасно изтезавал говедата в шатъра си. Той се радвал, като гледал как те се мъчат и умират. Защото в безумието му това били за него не говеда, а синовете на Атрей. След известно време разумът на Аякс започнал постепенно да се прояснява. Голям бил ужасът му, когато той видял, че целият му шатър е пълен с убити животни. Потресен, Аякс моли да му обяснят какво е станало. Когато му разказали всичко, неизразима скръб обзела сърцето на великия герой. Той решил да изкупи със смъртта си позора, който го сполетял. Като възложил на брата си Тевкър и на воините, дошли с него от Саламин, да закрилят сина му Еврисак, Аякс се оттеглил на морския бряг, като взел със себе си меча, подарен му някога от Хектор, и казал, че отива да се моли на боговете да се смилят над него, а меча си иска да посвети на Хадес и на богинята Нощ.

А в стана на гърците се разпространил слухът за извършеното от Аякс. Намерили убитите от него говеда и овце и труповете на пастирите. По кървавите следи Одисей изяснил, че всичко това е дело на Аякс. Страшно се ядосали Агамемнон и Менелай и решили да отмъстят на Аякс.

В това време пристигнал вестител от страна на Тевкър. Той съобщил на Аяксовите приятели да пазят великия герой, тъй като го застрашава гибел, но добавил, че гибел го застрашава само тоя ден, а когато денят отмине благополучно, вече няма да има никаква опасност за Аякс. Скоро пристигнал в стана и самият Тевкър. Като научил, че брат му е отишъл на морския бряг, той изтичал да го търси. Опасявал се, че с Аякс се е случило нещастие. И наистина той не заварил вече брата си жив. На морския бряг Тевкър намерил само трупа на Аякс. Той се бил натъкнал на меча си. Така загинал най-могъщият след Ахил гръцки герой.

Менелай и Агамемнон не желаели да позволят на Тевкър да погребе тялото на брата си. Щяла да възникне открита вражда между Тевкър и Атреевите синове и в стана на гърците щяла да започне междуособна битка, ако не се бил намесил Одисей. Той убедил Агамемнон да позволи на Тевкър да извърши погребение на великия Аякс, който бил направил толкова големи услуги на гърците. Нова надгробна могила се извисила до могилата на Ахил; под тази могила почивал прахът на могъщия Теламонов син Аякс.