Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 71 гласа)

Пандар нарушава клетвата. Битката

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Когато Менелай и Парис решили да встъпят в двубой, безсмъртните богове пирували в чертозите на Зевс. Младата богиня Хеба разливала нектар в чашите. Боговете пирували, наблюдавайки от високия Олимп Троя. Зевс, за да подиграе Хера, започнал да разправя, че ще прекрати кръвопролитната разпра между троянци и гърци, тъй като победил, разбира се, Менелай. Но богиня Хера помолила Зевс да изпрати при войската на троянците богинята воин Атина, за да подстори някого да наруши дадената клетва. Сякаш против волята си гръмовержецът Зевс се съгласил. Бързо във вид на ярка звезда богиня Атина се стрелнала от Олимп и се спуснала всред троянската войска. Троянците били изумени; те не знаели какво означава това знамение: наново ли ще започне кървавата сеч, или това е знак от Зевс, че трябва да се сключи мир. А Атина, взела образа на Лаодок, Антеноровия син, се приближила до знаменития стрелец с лък Пандар и го убедила да срази със смъртоносна стрела Менелай. Пандар се съгласил. Грабнал той своя лък, извадил остра стрела, призовал на помощ Аполон и пуснал стрелата. Звъннала тетивата на стегнатия лък, полетяла стрелата и сигурно Менелай щял да загине, ако Атина не отклонила стрелата; стрелата ударила Менелай в оная част от тялото, която била защитена с двойна броня. Стрелата пробила бронята и се забила в тялото на Менелай. Раната не била дълбока, но все пак от нея обилно потекла кръв. Като видял, че брат му е ранен, Агамемнон изпаднал в ужас. Но Менелай го успокоил. Агамемнон заповядал да повикат лечител — героя Махаон. Махаон прегледал раната и я посипал с лекарство. Докато Агамемнон и другите герои се грижели за ранения Менелай, троянците вече започнали да настъпват срещу гърците. Агамемнон бързо отишъл при войските и започнал да стяга редиците им и да въодушевява войските за бой.

Всред гръцките войски се чували само гласовете на вождовете и воините вървели мълчаливо. Троянците пък настъпвали с гръмки викове. Войските на гърците били предвождани от Атина Палада, а троянците — от буйния бог на войната Арес. Започнал се ръкопашен бой. Победните викове се смесили със стенанията на умиращите.

Троянците започнали да отстъпват под натиска на гърците; гърците ги атакували още по-дружно. Като видял това, бог Аполон, защитникът на троянците, пламнал от гняв; той силно извикал:

— По-смело напред, троянци! Недейте мисли, че гърдите на гърците са каменни, а телата им — от желязо. Вижте, днес не се сражава всред тях и великият Ахил — гневен седи той в своя шатър.

С този вик богът стрелометец въодушевил троянците. Битката станала още по-кръвопролитна. Много герои загинали. Атина Палада въодушевявала гърците. В тази битка тя дала несъкрушима сила на цар Диомед, син на Тидей. Скоро троянците се стъписали.

Като забелязал Диомед, знаменитият стрелец Пандар опънал своя лък и пуснал една стрела по него. Стрелата се забила в рамото на Диомед и неговата броня се обагрила с алена кръв. Пандар ликувал — той си помислил, че е наранил смъртно Диомед. С мощен глас започнал той да окуражава троянците, като им казвал, че Диомед е смъртно ранен. Но Диомед повикал героя Стенел и го помолил да измъкне стрелата от раната. Стенел извадил стрелата. На висок глас се обърнал Диомед към Атина Палада и я помолил да му помогне да срази оногова, който го наранил със стрела. Възправила се Атина Палада пред Диомед. Тя го надарила с голяма сила и неукротимо мъжество. Богинята заповядала на Диомед да се хвърли смело в боя, но да не напада безсмъртните богове. Единствено богиня Афродита можел да срази с копието си. Диомед се хвърлил в битката като ранен лъв, у който лекото нараняване само удесеторява силата и още повече разпалва яростта му.

Като видял как свирепо се бие Диомед, героят Еней бързо тръгнал по редиците на троянските воини, за да търси Пандар. Еней склонил Пандар да нападне Диомед. Мъжественият Пандар се качил на Енеевата колесница и двамата се понесли срещу Диомед.

Като съгледал на колесницата двамата прочути герои, Еней и Пандар, приятелят на Диомед Стенел го посъветвал да избегне борбата с такива герои. Но храбрият герой с негодувание отхвърлил тоя съвет. Колесницата на Еней бързо се приближавала към Диомед. Пандар замахнал копието си и го хвърлил срещу щита на Диомед. Копието пробило щита и ударило в бронята, но тя предпазила Диомед. А Пандар вече тържествувал, като смятал, че е убил Тидеевия син. Диомед хвърлил копието си. Пандар паднал мъртъв от колесницата. Еней бързо скочил на земята. Като се прикрил с щита си, с грамадно копие в ръка той се приготвил да отбранява трупа на Пандар: А Диомед грабнал грамаден камък, какъвто не биха могли да вдигнат и двама души, и с една ръка го запратил със страшна сила по Еней, като го улучил в бедрото. Еней подгънал колене и сигурно щял да загине, ако не му се била притекла на помощ майка му, богиня Афродита. Тя прикрила с дрехата си Еней и искала да го отнесе от полесражението.

Диомед се хвърлил към богинята и наранил нежната й ръка с тежкото си копие. Силно извикала богинята и изпуснала Еней от обятията си. Но бог Аполон го покрил с черен облак. А Диомед страшно креснал на богиня Афродита:

— Оттегли се, дъще Зевсова! Напусни кървавата битка! Нима не ти стига това, че прелъстяваш слабите жени!

Богинята на любовта напуснала бранното поле, а Диомед пак нападнал Еней. Три пъти го атакувал Тидеевият син и трите пъти Аполон го отблъсквал. А когато Диомед нападнал Еней за четвърти път, Аполон страшно му изкряскал:

— Опомни се, сине Тидеев! Отстъпи и не се осмелявай да нападаш безсмъртните! Никога смъртните не ще могат да се равнят по сила с боговете!

Като чул гласа на страшния бог Аполон, Диомед се уплашил и отстъпил. А Аполон пренесъл Еней в своя храм в Троя. Там богиня Лета и Аполоновата сестра, богиня Артемида, излекували Еней, а Аполон създал на бойното поле призрак на Еней и около тоя призрак закипял упорит бой.

В това време ранената от Диомед богиня Афродита отлетяла от полесражението до онова място, където седял Арес, яростният бог на войната. Силно охкайки от болка, тя помолила бога Арес да й даде колесницата си; с нея тя бързо се издигнала на светлия Олимп. Там паднала със сълзи на очи върху коленете на майка си Диона и се оплакала, че Диомед я наранил. Диона избърсала раната и излекувала ръката й. А Атина и Хера, подигравайки се на Афродита, казали на великия гръмовержец Зевс:

— Дали богиня Афродита не е придумвала друга някоя ахейка да избяга с някой от любимите й троянци? Може би тя си е одраскала и разкървавила ръката, милвайки тази ахейка?

Усмихнал се Зевс, повикал Афродита при себе си и й рекъл:

— Мила дъще, шумните битки не са работа за тебе. Ти се занимавай с брака и любовта, а битките ги остави на буйния бог Арес и на богинята воин Атина.

А на полесражението, както преди, кипял бой около създадения от Аполон призрак на Еней. Бог Аполон долетял при Арес и го помолил да укроти Диомед. Потъналият в кръв бог на битките послушал Аполон. Арес приел образа на героя тракиец Акамант и побързал да вдъхне мъжество на троянците. Сега боят станал още по-ожесточен. Върнал се на бойното поле и излекуваният Еней. Троянците се зарадвали, като го видели здрав и читав. Обърканите редици на троянците отново се подредили и започнали да настъпват срещу гърците. Гърците подобно на буреносни облаци, които покриват планините и не са гонени от стремителното духане на буйни ветрове, очаквали приближаващите се троянци. Гърците били вдъхновявани да се бият от двамата герои Аяксовци и от Одисей и Диомед. Обикалял редиците им и цар Агамемнон, блестейки със своите доспехи. Отново закипяла битката. Героите падали един след друг и мракът на смъртта покривал очите им. Начело на троянците се сражавал Хектор. Помагали му сам богът на войната Арес и страшната богиня на битките Енюо. Като видял бога Арес, героят Диомед се отдръпнал назад и, обръщайки се към гърците, извикал:

— Приятели, няма какво да се чудим, че Хектор се сражава с такава смелост! Та с него заедно се сражава и му помага самият бог на войната Арес. Отстъпвайте, приятели; не се осмелявайте да влизате в бой с богове.

Троянците все по-силно отблъсвали гърците. Паднал в боя и младият Хераклов син Тлиполем, сразен от копието на Зевсовия син Сарпедон. Но и Сарпедон бил ранен от Тлиполем в бедрото. Другарите на Сарпедон с мъка го изнесли от бойното поле, без да успеят да извадят копието от раната му. Като забелязал минаващия покрай него Хектор, Сарпедон го замолил да направи на пух и прах гърците. Хектор отново се хвърлил в боя; много герои сразил той с копието си. Троянците още по-силно притиснали гърците.

Видяла това богиня Хера, повикала богиня Атина и заедно с нея започнала бързо да се екипира за бой с цел да укроти Арес. С помощта на Хеба богините впрегнали конете в чудната колесница. Атина се облякла в доспехи, сложила на глава тежкия си шлем, метнала на рамо егида с главата на горгоната Медуза и се качила с копие в ръка на колесницата на богиня Хера, а тая бързо подкарала конете. Когато богините се понесли от високия Олимп, те видели Зевс, който седял сам на един висок хълм; Хера спряла конете и казала на гръмовержеца Зевс:

— Нима можеш спокойно да гледаш ти, Зевсе, как свирепият Арес погубва толкова герои? Аз виждам как се радват на това Аполон и Афродита. Ще ми се разсърдиш ли, ако укротя бога Арес?

Егидоносецът Зевс й отвърнал:

— Върви! Нека се опълчи срещу Арес богинята воин Атина Палада. Никой от безсмъртните не умее като нея да причинява на Арес такава тежка скръб.

Бързо подкарала конете по-нататък богиня Хера. Бързо стигнали богините до мястото, където се сливат двете реки Симоис и Скамандър, слезли от колесницата, разпрегнали конете и ги обвили с черен облак. Като взела образа на Стентор, мъж, който притежавал много силен глас, Хера призовала гърците мъжествено да се бият срещу троянците. Атина Палада се приближила до Диомед. Той забърсвал раната си, нанесена му от Пандар. Палада започнала да го укорява и за това, че се отклонил от битката, и за това, че се страхува да се сражава с троянците. Казала му, че баща му, славният воин Тидей, не би постъпил така. Но Диомед отговорил на богинята:

— Не, светлоока дъще на гръмовержеца Зевс, аз не се боя да влизам в бой с героите на Троя. Помня само, че ти ми заповяда да не влизам в бой с безсмъртните богове.

Тогава Атина казала на Диомед:

— О, сине Тидеев, мой любимецо, сега не се страхувай нито от Арес, нито от когото и да било измежду останалите богове. Аз самата ще ти бъда помощница. Върви по-скоро да се биеш срещу Арес. Неотдавна още той обещаваше да помага на гърците, а сега вероломният помага на троянците.

Застанала на Диомедовата колесница Атина Палада вместо Стенел. Дъбовата ос на колесницата заскриптяла от тежестта на богинята. Атина, невидима за Арес, подкарала конете право срещу него точно в оня миг, когато той свалял доспехите от убития герой Перифант. Арес видял Диомед, който стоял до Атина, оставил трупа на сразения от самия него герой Перифант, от когото свалял доспехите, и метнал копието си по Тидеевия син. Атина отклонила копието и то пролетяло покрай него. Богинята удесеторила силите на Диомед; той нанесъл удар на Арес с копието си и пак го извадил от раната. Арес извикал така страшно, сякаш извикали десет хиляди воини изведнъж. От ужасния вик трепнали всички воини — и троянци, и гърци. Обвит от черни облаци, бурният Арес бързо възлязъл на светлия Олимп. Там той седнал до Зевс и му се оплакал от Атина Палада, задето тя помогнала на Диомед да го нарани. Зевс застрашително погледнал сина си. Арес му бил омразен поради любовта си към кървавите битки; и Зевс казал на сина си, че ако не бил негов син, отдавна щял да го запрати в мрачния Тартар. Буйният Арес престанал да се оплаква. Зевс повикал божествения лечител Паон и той бързо изцерил раната на Арес. Хеба пък измила Арес и го облякла в разкошни дрехи. Завърнали се на светлия Олимп и богините Хера и Атина. Така обуздали те ненаситния на битки бог на войната Арес.

Край стените на Троя, както и преди, кипяла битка. Гърците отново започнали да изтласкват троянците. Аякс, Диомед, Менелай, Агамемнон и другите герои повалили в праха мнозина славни троянци и свалили от убитите разкошните им доспехи. Виждайки, че не е далеч вече часът на пълното поражение на троянците, прорицателят Хелен, син на Приам, замолил блестящия с шлема си Хектор и сина на Афродита Еней да окуражат троянците и по-скоро да дойдат в Троя, за да умилостивят с богати дарове богиня Атина. Хектор послушал брата си. Отново въодушевил троянците и те отбили натиска на гърците.