Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Одисей и Диомед отиват на разузнаване в стана на троянците. Конете на Рез

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Целият гръцки стан потънал в дълбок сън. Не спял само Агамемнон. Той тежко въздишал на своето легло; вълнували го множество мрачни мисли. Като гледал накладените огньове, които светели около стана на троянците, той се учудил, че оттам се носят звуци на свирки и се чуват, весели гласове. А когато поглеждал към стана на гърците, от мъка скубел косите си и сърцето му се свивало от болка. Най-после Атреевият син станал, облякъл се, наметнал се с лъвска кожа и с копие в ръка отишъл да потърси Нестор. Искал да се посъветва с царя на Пилос как да предотврати гибелта на гърците. Агамемнон срещнал Менелай. И Менелай не спял, и той се тревожел, мислейки за страшната съдба на онези, които са дошли при Троя заради негова разправия. Братята решили да свикат вождовете на съвещание. Менелай тръгнал да събира героите, а Агамемнон отишъл при Нестор. Нестор чул стъпките на приближаващия се Агамемнон и като не го познал в нощния мрак, извикал да се обади, предупредил го да не се приближава към шатъра му мълчешката. Агамемнон казал, че е той, дошъл при Нестор, разправил му какво го тревожи така много и го помолил да отиде с него на съвещанието. Нестор тозчас станал и заедно с Агамемнон отишъл да вика героите. Те повикали Одисей, след това извикали и Диомед, който спял с поставен под главата щит; копието му пък било забито в земята до самия него. Като обходили героите, те наминали към стражата и я заварили, че бодърствува. Стражите седели, вперили очи в нощния мрак, ослушвайки се не идват ли троянци. Вождовете минали през рова и седнали на поляната пред лагерната стена. Тогава Нестор предложил да се изпратят разузнавачи в троянския стан, за да разберат какво са решили троянците — отново ли да нападнат гърците, или да се приберат в града. Веднага изявил готовност да изпълни тая опасна задача Диомед и предложил някои от героите да го придружи. Мнозина герои пожелали да отидат с Диомед. Агамемнон казал на Диомед сам да си избере другаря. Диомед избрал Одисей, любимеца на Атина Палада. Той вярвал, че и от огъня те двамата ще се върнат невредими — така хитър и ловък бил Одисей. Диомед и Одисей се въоръжили. Оръжие им дали събралите се вождове, тъй като самите те били дошли на съвещанието невъоръжени.

Тъкмо когато гърците изпращали разузнавачи в троянския стан, и троянците изпратили разузнавач, който да разбере добре ли охраняват своя стан гърците. Изявил желание да отиде като разузнавач Долон, Евмедов син, който се славел с бързото си бягане. Той се осмелил да се промъкне до самите кораби на гърците и да подслуша какво ще говорят на съвещанието си гръцките вождове. Долон се въоръжил, наметнал се с вълча кожа и тръгнал за стана на гърците. Скоро Диомед и Одисей забелязали Долон. Като залегнали, те му дали възможност да отмине, а после го подгонили като два копоя, преследващи заек или сърна.

— Стой! — извикал на Долон Диомед. — Иначе ще те настигне копието ми и няма да избегнеш смъртта.

Хвърлил Диомед копието си по Долон, но така, че да мине над рамото му. Долон се изплатял и се спрял, побледнял от ужас. Хванали го Диомед и Одисей. Долон започнал да се моли за милост. Героите разпитали Долон защо е дошъл при гръцкия стан, кой го е изпратил и как са се разположили в своя стан троянците и съюзниците им. С надеждата, че героите ще го пощадят, Долон им разказал всичко. Посочил им къде се намират и неотдавна пристигналите тракийци с царя си Рез(ос), който притежавал чудни коне и златни доспехи. Но Диомед и Одисей не пощадили Долон. Героите свалили от убития шлема и вълчата кожа и взели оръжието му. Одисей скрил Долоновото оръжие така, че да могат, на връщане да го приберат, и двамата герои потеглили за лагера на тракийците.

Героите тихо се промъкнали до мястото, където лежал всред своите воини цар Рез край конете си. Диомед се нахвърлил върху спящите тракийци като лъв, който напада беззащитно стадо кози и овце. Дванадесет тракийски воини убил той. Диомед убил и царя Рез. Одисей отвързал Резовите коне и ги извел от лагера. Диомед искал да откара и колесницата със златните доспехи, но богиня Атина Палада му се явила и го предупредила:

— Помисли за връщане в гръцкия стан, сине Тидеев. Време е да се завърнеш. Иначе може да се наложи да бягаш, ако някой от небесните обитатели, враждебни към тебе, събуди спящите троянци.

Вслушал се Диомед в съвета на богинята и яхнал един от конете на Рез. Одисей се метнал на друг и героите бързо се понесли към гръцкия стан.

Бог Аполон видял как Атина Палада помагала на Диомед и на Одисей. Той се втурнал в лагера на троянците и събудил героя Хипокоонт, Резов роднина. Рипнал Хипокоонт от леглото си и забелязал, че мястото, където стояли конете, било празно. Завикал той по име Рез, но никой не отговорил. В лагера на троянците се вдигнала тревога. Притеклите се с ужас наблюдавали какво са направили Диомед и Одисей. А двамата герои, като прибрали на връщане Долоновото оръжие, се завърнали там, където ги очаквали гръцките вождове. Одисей разправил как са хванали Долон, как Диомед убил царя Рез и дванадесет тракийски прочути герои и как са задигнали конете. Героите похвалили Диомед и Одисей. Всички гърци тържествували, като се научили за техния подвиг. Резовите коне вързали край шатъра на цар Диомед, а Долоновото оръжие било отнесено от Одисей на кораба му.