Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Победата на троянците

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Рано на другата сутрин, когато богинята на зората Еос литнала нагоре към небето и изток пламнал в червена светлина, Зевс гръмовержец свикал боговете на светлия Олимп и им казал:

— Изслушайте ме, безсмъртни богове! Никой от вас да не се осмели днес да слиза от високия Олимп на помощ било на гърците, било на троянците. Оня, който не ме послуша, ще го запокитя в най-дълбоката бездна на Тартара, за да знае колко по-силен съм аз от другите безсмъртни богове. Ако искате да изпитате моята сила, вземете една златна верига, спуснете я до земята, застанете на земята и се опитайте да ме смъкнете от Олимп. А аз ще хвана с една ръка другия край на веригата и ще ви вдигна всичките вас заедно със земята и с моретата.

Боговете били като втрещени от страшната реч на Зевс. Богиня Атина отговорила на Зевс:

— О, велики Гръмовержецо, всички знаем, че твоята сила е безгранична, но и всички скърбим за гърците. Нима те са обречени на гибел?

— Дъще — отговорил Зевс, — аз нямам намерение да погубя всички гърци.

Като казал това, Зевс впрегнал в колесницата си златогривите коне, взел златния си камшик и облечен в златни дрехи, се качил на колесницата. Бързо подкарал той конете и те полетели между земята и небето към високата Ида. Там Зевс седнал на самия връх и започнал да наблюдава как се готвят за бой гърците и гражданите на Троя. Войските излезли на полето и бързо се сблъскали. Пак се започнала ужасна битка. Настанало пладне. Зевс взел златните си везни и претеглил на тях жребия на троянците и жребия на гърците. Жребият на троянците се вдигнал до небето, предвещавайки сполука за тях, а жребият на гърците се смъкнал до самата земя, което означавало, че гибел застрашава мнозина от тях. Великият Зевс хвърлил от Ида бляскава мълния всред войската на гърците и се разнесъл силен гръм. Ужас обзел воините. Всички хукнали да бягат, за да се скрият бързо зад стените на лагера. На полето останал само Нестор. Един от неговите коне бил ранен от Парисова стрела и се изправил на задните си крака. Напразно Нестор се мъчел да отреже хамутите на коня; това не му се удавало. Хектор вече се приближавал към него със своята колесница. Старецът Нестор щял да загине, ако не му се бил притекъл на помощ Диомед. Той повикал и Одисей да помогне, но Одисей не го чул. Диомед качил при себе си на колесницата Нестор и стремително се понесъл срещу Хектор. Диомед замерил с копието си Хектор, но не го улучил: копието му се забило в гърдите на Хекторовия кочияш и го убило. Конете на Хектор рипнали настрана. Вместо кочияша се качил на колесницата героят Архептолем. Може би бягащите гърци щели да се спрат, ако били видели подвига на Диомед. Но Зевс хвърлил ослепителна светкавица пред Диомедовите коне. Светкавицата блеснала страшно и конете се дръпнали назад. Нестор започнал да убеждава Диомед да напусне полесражението, тъй като не на него предвещава Зевс победа. Колкото и да се искало на Диомед да продължава да се бие, той послушал Нестор, завил и подкарал конете подир тълпите бягащи гърци. А троянците надали ужасен крясък и обсипали гърците с облаци от стрели. Хектор започнал да се присмива на хукналия да бяга Диомед. Три пъти искал да се върне Диомед и три пъти се разнасяли страшните Зевсови гръмотевици. Хектор разбрал, че със своите гръмотевици Зевс предвещава победа на троянците. И той ги въодушевявал да преследват гърците и заплашвал, че ще се промъкне в лагера на гърците и ще опожари техните кораби. Като чула заканите на Хектор, Хера се ядосала. Тя замолила земетръсеца бог Посейдон да помогне на гърците, но великият повелител на моретата отказал.

А боят бушувал вече до самата стена, която заобикаляла гръцкия стан. Хера внушила на Агамемнон мисълта да вдъхне кураж на гърците. Като се изправил на кораба на кораба на Одисей, Агамемнон се обърнал със слово към воините и ги призовал да се защищават храбро. Той помолил и Зевс да изпрати помощ на гърците и да не позволи да загинат те от ръцете на троянците. Смилил се Зевс и изпратил на гърците знамение. Над Зевсовия жертвеник прелетял орел и пуснал върху жертвеника елена, който държал в ноктите си. Като видели това знамение, гърците се окопитили и отблъснали троянците. Най-мъжествено се бил цар Диомед. Много троянски герои повалил той тогава. Храбро се били и други герои измежду гърците. Но особено се отличил доведеният брат на Аякс Теламонид, Тевкър. С лъка си той избил един подир друг много троянски герои. Убил и прекрасния Приамов син Горгитион. Както макът навежда своя червен цвят под тежестта на покрилата го роса, така отпуснал глава, увенчана с шлем, Горгитион и паднал на земята. Тевкър убил и кочияша на Хектор, неговия приятел Архептолем. Хектор кипнал от гняв и се нахвърлил върху Тевкър. Наранил го той с тежък камък в рамото, близо до врата. Тевкър заохкал. Хектор щял да го убие, ако Аякс не бил прикрил брата си с щита и не бил заповядал на слугите си да отнесат ранения при корабите.

Зевс отново внушил храброст на троянците. Те изтласкали гърците до самите им кораби. Страшно се носел по редиците им Хектор. На Хера домъчняло за гърците и тя помолила Атина бързо да им се притече на помощ. Атина се съгласила. Облякла доспехите си и заедно с Хера се понесла на колесница от светлия Олимп. От високата Ида Зевс видял стремително носещите се богини. Изпълнен с гняв, той изпратил вестителката на боговете Ирида да спре богините, като им се заканил, че ще изпитат неговия гняв. Изплашили се от Зевсовия гняв богините Хера и Атина и опечалени се завърнали на Олимп. Скоро се завърнал там и гръмовержецът Зевс. На Зевсовия въпрос, защо богините са така опечалени, и на заканите на Зевс Хера отвърнала, че те скърбят за гърците. Зевс казал на Хера, че троянците ще продължават да побеждават дотогава, докато Агамемнон се примири с Ахил и му изпрати богати дарове за оскърблението, което му е нанесъл.

Слънцето залязло. Нощта покрила със своето наметало земята. Прекратила се кръвопролитната битка. По съвета на Хектор троянците не се прибрали в свещената Троя. Те се разположили да нощуват на полето, а на юношите и старците заръчали да пазят града. Хектор се надявал, че ще успее на другия ден да спечели окончателна победа над гърците и да ги изгони от Троада. Троянците наклали по полето множество огньове. Тези огньове светели също като звезди в нощния мрак.