Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Девкалион и Пира (Потопът)

Много престъпления извършили хората от медния век. Надменни и нечестиви, те не се подчинявали на боговете олимпийци. Гръмовержецът Зевс им се разгневил; особено пък се разгневил Зевс на царя на Ликосура в Аркадия — Ликаон. Веднъж Зевс като обикновен смъртен дошъл в Ликосура. За да знаят жителите на Ликосура, че той е бог, Зевс им дал знамение и всички жители паднали ничком пред него и го почели като бог. Единствен Ликаон не искал да отдаде на Зевс божески почести и се присмивал на всички, които чествували Зевс. Ликаон решил да изпита бог ли е Зевс. Той убил един заложник, който се намирал в двореца му, част от тялото му сварил, друга част опекъл и ги предложил за ядене на великия гръмовержец. Зевс страшно се разгневил. С удар на светкавица той разрушил двореца на Ликаон, а самия него превърнал в кръвожаден вълк.

Хората ставали все по-нечестиви и великият облакогонец, егидоносецът Зевс, решил да унищожи целия човешки род. Той изпратил на земята такъв силен пороен дъжд, че всичко да бъде потопено. Зевс забранил на всички ветрове да духат, само влажният южен вятър Нот тласкал по небето тъмни дъждовни облаци. Плиснал поройният дъжд върху земята. Водата в моретата и реките се надигала все по-нависоко и по-нависоко, като заливала всичко наоколо. Скрили се под водата градовете със своите стени, къщи и храмове, не се виждали вече и кулите, които стърчали над градските стени. Постепенно водата покривала всичко — и обраслите с гори хълмове, и високите планини. Цяла Гърция се скрила под бушуващите вълни на морето. Самотно се издигал всред вълните върхът на двуглавия Парнас. Там, дето по-рано селянинът обработвал своята нива и където се зеленеели богати със зрели гроздове лозя, плували риби, а в горите, потънали във вода, лудували стада делфини.

Така загинал човешкият род от медния век. Само двамина се спасили от общата гибел — Девкалион, Прометеев син, и жена му Пира. По съвета на баща си Прометей Девкалион построил грамаден ковчег, сложил в него хранителни запаси и влязъл в него с жена си. Девет дни и нощи се носил Девкалионовият ковчег по вълните на морето, покрили цялата суша. Най-сетне вълните го докарали до двуглавия връх на Парнас. Поройният дъжд, изпратен от Зевс, спрял. Девкалион и Пира излезли от ковчега и принесли благодарствена жертва на Зевс, който ги запазил всред бурните вълни. Водата се оттекла и пак се показала изпод вълните земята, опустошена, подобна на пустиня. Тогава егидоносецът Зевс изпратил при Девкалион вестителя на боговете Хермес. Бързо се понесъл над опустялата земя вестителят на боговете, явил се пред Девкалион и му казал:

— Повелителят на боговете и на хората Зевс, като знае твоето благочестие, заповяда да си избереш награда; изкажи желанието си и синът на Кронос ще го изпълни.

Девкалион отвърнал на Хермес:

— О, велики Хермесе, само за едно моля Зевс: нека той пак насели земята с хора.

Бързият Хермес се понесъл обратно за светлия Олимп и предал на Зевс Девкалионовата молба. Великият Зевс заповядал на Девкалион и Пира да съберат камъни и да ги хвърлят през главата си, без да се обръщат. Девкалион изпълнил повелята на могъщия гръмовержец и от камъните, които хвърлял той, се появявали мъже, а от камъните, хвърлени от жена му Пира — жени. Така след потопа земята се сдобила пак с население. Населил я нов род хора, произлезли от камък.