Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Персей

Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.

Раждането на Персей

Аргоският цар Акризий. Линкеев внук, имал дъщеря Даная, която се славела с неземната си красота. На Акризий било предсказано от оракула, че той ще загине от ръката на Данаиния син. За да избегне подобна участ, Акризий построил дълбоко под земята широки покои от бронз и камък и там затворил дъщеря си Даная, за да не я виждат никой.

Но великият гръмовержец Зевс се влюбил в нея, проникнал в подземните Данаини покои като златен дъжд и Акризиевата дъщеря му станала жена. От този брак Даная родила прелестно момченце. Майката го нарекла Персей.

Малкият Персей не преживял дълго с майка си в подземните покои. Веднъж Акризий чул гласа и веселия смях на малкия Персей. Той слязъл при дъщеря си, за да разбере защо се чува в покоите й детски смях. Акризий се учудил, като видял малкото прелестно момченце. Как се изплашил той, като научил, че то е син на Даная и Зевс. Веднага си спомнил за предсказанието на оракула. Пак трябвало да мисли как да избегне съдбата си. Накрая Акризий заповядал да направят голям дървен сандък; затворил в него Даная и Персей, заковал сандъка и заповядал да го хвърлят в морето.

Дълго се носил сандъкът по бурните вълни на соленото море. Гибел застрашавала Даная и сина й. Вълните мятали сандъка от една страна на друга; ту високо го издигали на гребените си, ту го спускали в морската бездна. Накрая вечно шумящите вълни изтласкали сандъка на остров Сериф. По това време на брега ловял риба рибарят Диктис. Той току-що бил хвърлил в морето мрежите си. Сандъкът се оплел в мрежите и Диктис го извлякъл заедно с тях на брега. Той отворил сандъка и с учудване видял в него изумително красива жена и прелестно малко момче. Диктис ги завел при брата си Полидект, царя на Сериф.

Персей отраснал при двора на цар Полидект и станал силен, строен младеж. Той блестял като звезда между младежите на Сериф с божествената си красота — никой не можел да се сравнява с него нито по красота, нито по сила, нито по ловкост, нито по мъжество.

Персей убива горгоната Медуза

Полидект намислил насила да се ожени за прекрасната Даная, но тя ненавиждала суровия цар Полидект. Персей се застъпил за майка си. Полидект се разгневил и оттогава мислел само за едно — как да погуби Персей. В края на краищата жестокият Полидект решил да изпрати Персей да отреже главата на горгоната Медуза. Повикал той Персей и му казал:

— Ако ти наистина си син на гръмовержеца Зевс, няма да се откажеш да извършиш един голям подвиг. Сърцето ти не ще трепне пред никаква опасност. Докажи ми, че Зевс ти е баща, и ми донеси главата на горгоната Медуза. О, вярвам аз, че Зевс ще помогне на своя син!

Персей погледнал гордо Полидект и спокойно от говорил:

— Добре, ще ти доставя главата на Медуза.

И той тръгнал на далечен път. Трябвало да стигне до западния край на земята — до оная страна, където царували богинята Нощ и богът на смъртта Танатос. В тая страна живеели и ужасните горгони. Цялото им тяло било покрито с блестящи и яки като стомана люспи. Нито един меч не можел да разреже тези люспи освен извития меч на Хермес. Горгоните имали грамадни медни ръце с остри стоманени нокти. На главите им вместо коса се движели със съскане отровни змии. Лицата на горгоните с острите им като ками издадени зъби, с устни, червени като кръв и с пламтящи от ярост очи изразявали такава злоба, били така ужасни, че всеки, който погледнел горгоните, се превръщал на камък. Горгоните бързо се носели из въздуха върху криле със златни, блестящи пера. Горко на оня човек, когото те срещнели! Горгоните го разкъсвали на части с медните си ръце и пиели горещата му кръв.

На Персей предстояло да извърши тежък подвиг, не по силите на човек. Но боговете от Олимп не можели да позволят да загине той, Зевсов син. На помощ му дошли бързият като мисълта пратеник на боговете Хермес и любимата Зевсова дъщеря, войнствената Атина. Атина дала на Персей меден щит, толкова блестящ, че в него като огледало се отразявало всичко; Хермес пък дал на Персей острия си меч, който режел като мек восък и най-твърдата стомана. Вестителят на боговете обяснил на младия герой как да намери горгоните.

Дълъг бил пътят на Персей. През много страни минал той, много народи видял. Накрая стигнал в мрачната страна, където живеели старите граи (форкиди). Те и трите заедно имали само едно око и един зъб. Поред си служели с тях. Докато окото било у една от граите, другите две били слепи и виждащата грая водела слепите, безпомощни свои сестри. А в момента, когато, след като извадела окото си, граята го предавала на следващата поред, и трите сестри били слепи. Тези именно граи пазели пътя закъм горгоните; само те единствени го знаели. Персей тихо се промъкнал в тъмата до тях и по съвета на Хермес грабнал от една от граите чудесното око тъкмо в момента, когато тя го предавала на сестра си. Граите извикали от ужас. Сега те и трите били слепи. Какво да правят слепи и безпомощни? Започнали да молят Персей, да го заклинат във всички богове да им върне окото. Те били готови да сторят всичко за героя само да им върне тяхното съкровище. Тогава Персей поискал от тях срещу връщане на окото да му покажат пътя към горгоните. Дълго се колебали граите, но трябвало, ако искат да си възвърнат зрението, да посочат тоя път. По този начин Персей научил как да отиде на острова на горгоните и бързо отминал по-нататък.

През време на по-нататъшното си пътуване Персей стигнал при нимфите. От тях получил три подаръка: шлема на владетеля на подземното царство Хадес, що правел невидим всеки, който го наложи на главата си, крилатите сандали, с помощта на които можело да се лети бързо по въздуха, и една вълшебна торбичка: тая торбичка ту се разширявала, ту се свивала според големината на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил Хадесовия шлем, метнал през рамо чудната торба и бързо се понесъл по въздуха към острова на горгоните.

Персей се носел високо по небето. Под него се разстилала земята със зелени долини, по които като сребърни ленти се извивали реки. Долу се мяркали градове, в тях ярко блестели с белия си мрамор храмовете на боговете. В далечината се извисявали планини, покрити със зелени гори, и техните върхове, покрити със сняг, блестели на слънцето като елмази. Персей се носел като вихър все по-далеч и по-далеч. Той летял тъй високо, както не летят даже орлите с мощните си криле. Ето че блеснало надалеч като разтопено злато морето. Сега Персей лети над морето и шумът на морските вълни стига до него като едва доловимо шумолене. Ето вече не се вижда земята. По всички посоки, докъдето стига погледът на Персей, се е ширнала под него водната повърхност. Най-сетне в синята далечина на морето като черна ивица се показал остров. Ето той все повече се приближава към него. Това е островът на горгоните. Нещо лъщи на слънцето там с непоносим блясък. Персей се спуснал по-ниско. Като орел кръжи той над острова и вижда: върху една скала спят трите страшни горгони. Те са опънали насън медните си ръце, стоманените им люспи и златните им криле светят като огън на слънцето. Змиите по главите им едва шават насън. Персей побързал да отвърне поглед от горгоните. Той се страхува да погледне грозните им лица: само да ги зърне, и ще се обърне в камък. Персей взел щита на Атина Палада — в него като в огледало се отразили горгоните. Но коя от тях е Медуза? Горгоните си приличат една на друга като две капки вода. От трите горгони само Медуза е смъртна, само тя може да бъде убита. Озадачил се Персей. Сега му помогнал бързият Хермес. Той посочил на Персей Медуза и тихо му пошепнал на ухото:

— По-бързо, Персее! По-смело се спускай долу. Ето крайната към морето е Медуза. Отсечи й главата. Помни, не я поглеждай! Само един поглед и си загинал. Бързай, докато горгоните не са се събудили!

Както орелът се стрелва от небето върху набелязаната жертва, така връхлетял Персей на спящата Медуза. Той гледа в лъскавия щит, за да нанесе по-сигурно удара. Змиите по главата на Медуза усетили врага. Те се надигнали със страшно съскане. Помръднала, в съня си Медуза. Тя вече полуотворила очи. В този миг като мълния блеснал острият меч. С един удар Персей отсякъл главата на Медуза. Тъмната й кръв като поток бликнала върху скалата, а заедно с кръвта от тялото й излезли крилатият кон Пегас и великанът Хризаор и литнали към небето. Бързо сграбчил Персей главата на Медуза и я пъхнал в чудната торба. Тялото на Медуза, гърчейки се в конвулсиите на смъртта, паднало от скалата в морето. От шума на падането му се пробудили Медузините сестри Стейно и Евриала. Размахали мощни криле, те се издигат над острова и с пламтящи от ярост очи оглеждат наоколо. Горгоните шумно се носят във въздуха, но убиецът на сестра им Медуза безследно е изчезнал. Жива душа не се вижда нито на острова, нито далеч в морето. А Персей, невидим с Хадесовия шлем, бързо летял над шумящото море. Ето го вече лети над либийските пясъци. През торбата се процежда кръв от главата на Медуза и пада на тежки капки върху пясъка. От тези капки кръв пясъците родили отровни змии. Всичко живо бягало от тях; поради змиите Либия се превърнала в пустиня.

Персей И Атлас

Все повече се отдалечава Персей от острова на горгоните. Той лети по небето като облак, гонен от буен вятър. Най-сетне стига до страната, където царува синът на титана Япет, Прометеевият брат, великанът Атлас. Хиляди стада тънкорунни овце и витороги крави и бикове пасели по Атласовите полета. Разкошни овощни градини се простирали в неговите владения, а всред градините имало едно дърво със златни клони и листа; и ябълките, които давало това дърво, също били златни. Атлас пазел като зеницата на окото си това дърво; то било най-голямото му съкровище. Богиня Темида му предсказала, не един ден ще дойде при него син на Зевс и ще му открадне златните ябълки. Атлас се страхувал от това. Той оградил овощната градина, в която растяло златното дърво, с висока стена, а пред входа поставил като пазач един дракон, който бълвал пламък. Атлас не допускал чужденци в своите владения — страхувал се, че между тях ще проникне и син на Зевс. И ето че тъкмо при Атлас долетял с крилатите си сандали Персей и се обърнал към него с такива приветствени думи:

— О, Атласе, приеми ме като гост в своя дом. Аз съм Зевсовият син Персей, който уби горгоната Медуза. Позволи ми да си почина при тебе след големия си подвиг. Когато Атлас чул, че Персей е Зевсов син, веднага си спомнил предсказанието на богиня Темида и затова грубо отговорил на Персей:

— Махай се оттук! Не ще ти помогне твоята лъжа за някакъв си голям подвиг, нито лъжата, че ти си син на Гръмовержеца.

Атлас иска вече да изхвърли зад вратите героя. Като вижда, че не може да се бори с могъщия великан, Персей сам бърза да излезе от къщи. Гняв бушува в сърцето на Персей; Атлас го е разсърдил с това, че му е отказал гостоприемство, а на това отгоре го нарекъл и лъжец.

В гнева си Персей казва на великана:

— Добре де, Атласе, ти ме изгонваш? Е, приеми поне един подарък от мене!

При тези думи Персей бързо измъкнал от торбата главата на Медуза и като отвърнал поглед от нея, показал я на Атлас. Веднага великанът се превърнал в планина. Брадата и косата му се превърнали в гъсти гори, ръцете и раменете — във високи скали, главата му — в планински връх, който се издигал до самото небе. Оттогава планината Атлас поддържа целия небесен свод с всичките му съзвездия.

А Персей, щом като изгряла на небето Денницата, се понесъл по-нататък.

Персей спасява Андромеда

След дълго пътуване Персей стигнал до царството на Кефей, което се намирало в Етиопия, на брега на Океана. Там, върху една скала до самия морски бряг, той видял прикована прекрасната Андромеда, дъщерята на цар Кефей. Тя трябвало да изкупи вината на майка си, Касиопея. Касиопея възбудила гнева на морските нимфи. Гордеейки се със своята красота, казала, че тя, царицата Касиопея, е най-хубавата от всички. Разгневили се нимфите и помолили бога на моретата Посейдон да накаже Кефей и Касиопея. Посейдон изпратил по молба на нимфите едно чудовище, прилично на исполинска риба. То често изплувало из морската дълбочина и опустошавало Кефеевите владения. Царството на Кефей се изпълнило с плач и стенания. Най-после той се обърнал към Зевсовия оракул Амон и попитал какво трябва да направи, за да се избави от това нещастие. Оракулът дал такъв отговор:

— Дай дъщеря си Андромеда да я разкъса чудовището и тогава наказанието на Посейдон ще се прекрати.

Народът, като узнал отговора на оракула, заставил царя да прикове Андромеда към скалата до морето. Побледняла от ужас, Андромеда стояла в подножието на скалата, окована в тежки вериги. С неизказан страх гледала тя към морето, очаквайки всеки миг да се появи чудовището и да я разкъса. Сълзи капели от очите и; ужас я обземал само при мисълта, че тя трябва да загине в разцвета на прекрасната си младост, изпълнена със сили, без да е вкусила от радостите на живота. Нея именно съзрял Персей. Той щял да я сметне за чудна статуя от бял пароски мрамор, ако морският вятър не развявал косата й и от хубавите й очи не капели едри сълзи. С възхищение я гледал младият герои и силна любов към Андромеда пламнала в сърцето му. Персей бързо се спуснал при нея и любезно я попитал.

— О, кажи ми, прекрасна девойко, чия е тази страна и кажи ми как се казваш! Кажи защо си прикована тук към скалата!

Андромеда разказала заради чия вина трябва да страда. Прекрасната девойка не искала героят да си помисли, че тя изкупва собствена вина. Още недовършила Андромеда разказа си, и морската бездна заклокочила и всред бушуващите вълни се показало чудовището. То вдигнало високо главата си с разтворена грамадна уста. Изпискала от ужас Андромеда. Обезумели от скръб, се притекли до брега Кефей и Касиопея. Горчиво плачат те, прегръщайки дъщеря си. Няма спасение за нея!

Тогава Персей, Зевсовият син, се обръща към тях:

— Ще имате още много време за проливане на сълзи; малко е времето само за спасяването на дъщеря ви. Аз съм Зевсовият син Персей, който уби покритата със змии горгона Медуза. Дайте ми за жена дъщеря си Андромеда и аз ще я спася.

С радост се съгласили Кефей и Касиопея. Те били готови да направят всичко за спасителя на дъщеря си. Кефей му обещал дори цялото си царство като зестра, стига само да спаси Андромеда. Чудовището е вече близко. То бързо се приближава до скалата, порейки вълните като кораб, който се носи по морето сякаш на криле благодарение на размахванията на веслата от силни млади гребци. Чудовището било вече на един хвърлей място, когато Персей литнал високо във въздуха. Сянката на героя паднала над морето и чудовището с ярост се нахвърлило върху нея. Персей смело се спуснал отвисоко върху чудовището и дълбоко забил в гърба му извития си меч. Като почувствувало тежката рана, чудовището се издигнало високо върху вълните; то се блъсва в морето като глиган, заобиколен от глутница бясно лаещи кучета; ту потъва то дълбоко във водата, ту пак изплува. Яростно пляска по водата чудовището с рибята си опашка и хиляди пръски се издигат чак до върховете на крайбрежните скали. Морето се покрило с пяна. Разтворило уста, чудовището се нахвърля върху Персей, но той със своите крилати сандали, бърз като чайка, литва нагоре. И нанася удар след удар. Кръв и вода бликват от устата на смъртно раненото чудовище. Крилата на Персеевите сандали се намокрили, едва държат героя във въздуха. Могъщият син на Даная бързо литва към скалата, която се надвесвала над морето, хванал се за нея с лявата си ръка и три пъти забил меча в широките гърди на чудовището. Завършил ужасният бой. Радостни викове се носят от брега. Всички славят могъщия герой. Оковите са снети от прекрасната Андромеда и Персей, тържествуващ от победата, отвежда годеницата си в двореца на баща й Кефей.

Сватбата на Персей

Персей принесъл богати жертви на баща си Зевс, на Атина Палада и на Хермес. В Кефеевия дворец се започнал весел сватбен пир. Хименей и Ерос запалили своите благоухаещи факли. Целият дворец на Кефей бил обкичен със зеленина и с цветя. Високо се носят звуците на китари и лири, ечат сватбените хорове. Вратите на двореца са широко разтворени. Залата на пиршеството блести в злато. Кефей и Касиопея пируват заедно с новобрачните; пирува целият народ. Навсякъде царят веселие и радост. През време на пиршеството Персей разказва за своите подвизи. Изведнъж в залата на пиршеството се разнася страшен звън от оръжие. Из двореца се понася боен вик, приличен на шума на морето, когато то, надигайки се, се блъска о високия скалист бряг със своите гонени от буйния вятър вълни. Дошъл бил първият годеник на Андромеда Финей с голяма войска.

Влизайки в двореца и размахвайки копието си, Финей високо се провикнал:

— Горко ти, крадецо на годеници! Няма да те спасят от мене нито твоите крилати сандали, нито дири самият Зевс Гръмовержец.

Финей щял вече да запрати копието си в Персей, по цар Кефей го спрял с думите:

— Какво правиш ти! Кое те кара така да безумствуваш? Така ли искаш да наградиш Персей за подвига му? Това ли ще е сватбеният ти подарък? Нима Персей открадна от тебе годеницата ти? Не, тя беше открадната от тебе тогава, когато я водеха да я приковат към скалата, когато отиваше на смърт. Защо тогава ти не се яви да й помогнеш? Ти искаш сега да отнемеш от победителя наградата му ли? А защо не се яви ти сам да спасиш Андромеда, когато беше прикована към скалата, защо тогава не я отне от чудовището?

Финей нищо не отговорил на Кефей; той гневно гледал ту Кефей, ту прекрасния син на Зевс и изведнъж с всички сили запратил копието си по Персей. Копието минало покрай него и се забило в дивана, на който седял Персей. Младият герой го изтръгнал със силната си ръка, скочил от мястото си и страшно замахнал с копието. Той щял да убие Финей, ако тоя не се бил скрил зад жертвеника; копието ударило в главата героя Рет и той паднал мъртъв. Пламнал ужасен бой. Войнствената Атина бързо долетяла от Олимп в помощ на брата си Персей. Тя го закрила със своята егида и му вдъхнала непобедимо мъжество. Хвърлил се в боя Персей. Като светкавица блести в ръцете му смъртоносният меч, с който убил Медуза. Един след друг той поваля героите, дошли с Финей. Пред Персей се натрупва планина от тела, потънали в кръв. Той грабнал с две ръце огромния бронзов съд, в който смесвали виното за пира, и го запратил в главата на героя Евритой. Героят като сразен от гръм се строполил и душата му отлетяла в царството на сенките. Един след друг падат героите, но Финей е довел със себе си много герои. А Персей е чужденец в царството на Кефей; той няма много другари в боя, почти сам трябва да се сражава с множеството врагове. Много съратници на Персей вече паднали в тази бясна битка. Загинал, ударен от копие, и певецът, който със сладкозвучно пеене услаждал пируващите, акомпанирайки си на златострунна китара. Падайки, певецът закачил струните на китарата и те зазвучали печално като предсмъртен стон; но звънът на мечовете и стоновете на умиращите заглушили звука на струните. Като градушка, шибана от вятъра, летят стрелите. Прислонявайки се към една колона и закрит с лъскавия щит (егида) на Атина, Персей се бие с враговете. А те са заобиколили героя от всички страни, боят около него става все ни яростен. Като видял, че го застрашава неизбежна гибел, могъщият син на Даная извикал гръмогласно:

— Ще потърся помощ от врага, който унищожих! Сами ме принудихте да прибягна към неговата защита! Всички, които сте ми приятели, по-скоро се обърнете гърбом!

Бързо измъкнал Персей от чудната торба главата на горгоната Медуза и я вдигнал високо над главата ся. Нападащите Персей герои един след друг се превръщат в каменни статуи. Едни от тях се вкаменили така, както са замахнали с меча, за да пронижат гърдите на врага си, други — както се готвят да хвърлят острите си копия, трети — както са се закрили с щитовете. Само едно поглеждане към главата на Медуза ги обърнало в мраморни статуи. Цялата зала на пиршеството се напълнила с мраморни статуи. Когато Финей видял, че всичките му приятели са се превърнали в камъни, обзел го страх. Като паднал на колене и протегнал умолително ръце към Персей, Финей се провикнал:

— Ти победи, Персее! О, прибери по-скоро ужасната глава на Медуза — моля те, скрий я! О, велики сине на Зевс, всичко вземи, владей всичко, само живота ми остави!

Персей му отвърнал с насмешка:

— Не бой се, жалки страхливецо! Няма да загинеш от моя меч. Аз ще ти дам награда за вечни времена! Ти ще стоиш вечно тук, в Кефеевия дворец, за да се радва жена ми, като гледа образа на първия си годеник.

Героят насочил към Финей Медузината глава и колкото и да се стараел Финей да не гледа ужасната горгона, все пак погледът му паднал върху нея и в миг той се превърнал в мраморна статуя. И ето превърнатият в камък Финей е застанал приведен като роб пред Персей. Навеки се е запазил в очите на статуята Финей изразът на страх и на робска молба.

Завръщането на Персей на остров Сериф

След тази кървава битка Персей не останал задълго в Кефеевото царство. Като взел със себе си прекрасната Андромеда, той се върнал на остров Сериф при цар Полидект. Персей заварил майка си Даная изпаднала в голяма беда. За да се спаси от Полидект, тя трябвало да потърси защита в храма на Зевс и не смеела нито за миг да напусне храма. Разгневеният Персей отишъл в двореца на Полидект и го заварил на разкошен пир с приятели. Полидект не очаквал, че Персей ще се завърне; той бил уверен, че героят е загинал в борба с горгоните. Като видял пред себе си Персей, царят на Сериф се учудил, а Персей спокойно му казал:

— Заповедта ти е изпълнена, донесох ти главата на Медуза.

Полидект не повярвал, че Персей е извършил такъв голям подвиг. Той започнал да се подиграва с богоравния герой и го нарекъл лъжец. Подигравали се с Персей и приятелите на Полидект. В гърдите на Персей забушувал гняв, той не можел да прости тия оскърбления. Очите му страшно блеснали; той извадил Медузината глава и извикал:

— Ако не вярваш, Полидекте, ето ти доказателството!

Полидект погледнал главата на горгоната и в миг се превърнал на камък. Не избягнали тази участ и приятелите на царя, които пирували с него.

Персей в Аргос

Персей предал властта над остров Сериф на Полидектовия брат Диктис, който някога спасил него и майка му, а самият той с Даная и с Андромеда заминал за Аргос. Когато Персеевият дядо. Акризий се научил, че е пристигнал внукът му, спомняйки си предсказанието на оракула, избягал далеч на север, в Лариса. Персей пък се заел с управлението на родния Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите, върнал и на Хермес острия му меч. А главата на Медуза подарил на Атина Палада; тя я прикачила на гърдите си върху лъскавата си броня. Щастливо управлявал Персей в Аргос.

Дядо му Акризий не избягнал онова, което му била определила неумолимата съдба. Веднъж Персей устроил великолепни игри. Много герои се стекли на тях. Между зрителите бил и остарелият вече Акризий. През време на състезанието в хвърляне на тежък диск Персей силно запокитил бронзовия диск. Тежкият диск се издигнал високо, до самите облаци, а като паднал на земята, ударил със страшна сила Акризий по главата и го убил на място. Така се изпълнило предсказанието на оракула. Потънал в скръб, Персей погребал Акризий, като съжалявал, че неволно станал убиец на дядо си. Персей не искал повече да управлява в Аргос — царството на убития от него Акризий; той отишъл в Тиринт и царувал там дълги години. Аргос пък Персей оставил под управлението на роднината си Мегапент.