Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Тезей

Изложено по биографията „Тезей“ от Плутарх

Раждането и отглеждането на Тезей

Синът на Пандион Егей управлявал в Атина, след като с братята си изгонил от Атика своите родственици, Метионовите синове, които незаконно били завзели властта. Дълго време Егей управлявал щастливо. Тежало му само едно: нямал деца. Накрая Егей отишъл при Аполоновия оракул в Делфи и там попитал лъчезарния бог защо боговете не му изпращат деца. Оракулът дал на Егей смътен отговор. Егей дълго мислил, стараейки се да отгатне скрития смисъл на отговора, но не могъл да го разгадае. Затова решил да замине за град Троизена при мъдрия цар на Арголида Питей, за да разгадае той тайната на Аполоновия отговор. Питей веднага отгатнал смисъла на отговора. Той разбрал, че на Егей ще се роди син, който ще бъде най-големият герой на Атина. На Питей много се искало Троизена да има честта да бъде родно място на великия герой. Затова той дал на Егей за жена дъщеря си Етра. И ето, когато Етра станала жена на Егей, тя родила син, но той бил син на бога Посейдон, а не на Егей. Новороденото дете било наречено Тезей. Наскоро след раждането на Тезей цар Егей трябвало да напусне Троизена и да се върне в Атина. На заминаване Егей взел своя меч и сандалите си, сложил ги под една скала в планините край Троизена и казал на Етра:

— Когато син ми Тезей бъде в състояние да отмести тая скала и да вземе меча и сандалите ми, тогава го прати с тях при мене в Атина. Аз ще го позная по меча си и по сандалите.

До шестнадесетгодишна възраст Тезей расъл в дома на своя дядо Питей. Прочутият по мъдростта си Питей се грижел за възпитанието на внука си и се радвал, като виждал, че внукът му надминава във всичко връстниците си. Но ето че Тезей навършил шестнадесет години; още тогава никой не можел да се сравнява с него нито по сила, нито по ловкост, нито по умение да си служи с оръжие. Тезей бил много хубав: висок, строен, с ясен поглед на прекрасните си очи, с тъмни къдрици, които на разкошни букли падали до раменете му; а отпред, на челото, къдриците били отрязани, тъй като той ги посветил на Аполон; младото мускулесто тяло на героя ясно говорело за неговата извънредно голяма сила.

Подвизите на Тезей по пътя за Атина

Когато Етра видяла, че синът й надминава по сила всички свои връстници, завела го при скалата, под която лежали мечът и сандалите на Егей, и казала:

— Синко, тук, под тая скала, се намират мечът и сандалите на твоя баща, владетеля на Атина, Егей. Отмести скалата и вземи меча и сандалите; те ще бъдат знакът, по който ще те познае баща ти.

Тезей тласнал скалата и лесно я отместил. Той взел меча и сандалите, сбогувал се с майка си и дядо си и потеглил на далечен път, за Атина. Тезей не се вслушал в молбите на майка и дядо да предпочете по-безопасния морски път; той решил да отиде в Атина по суша, през Истъм.

Този път бил труден. Много опасности трябвало да превъзмогне Тезей през време на пътуването си, много подвизи да извърши. Още на границата между Троизена и Епидавър героят срещнал великана Перифет, син на бога Хефест. Както и сам бог Хефест, син му, великанът Перифет, бил куц, но ръцете му били силни и тялото му — грамадно. Страшен бил Перифет. Нито един пътник не оставал здрав и читав, когато минавал през планините, в които живеел Перифет; великанът убивал всички със своя железен боздуган; но Тезей лесно победил Перифет. Това бил първият му подвиг; като знак за своята победа героят взел железния боздуган на убития от него Перифет.

По-нататък, до самия Истъм, Тезей не срещнал опасности по пътя си. На Истъм, в една борова горичка, посветена на Посейдон, Тезей срещнал огъвача на борове Синид. Той бил свиреп разбойник, който подлагал на страшни мъки и убивал всички пътници. Като огънел два бора така, че да се допрат с върховете си, Синид привързвал нещастния пътник към боровете и ги пускал. Боровете се изправяли със страшна сила и разкъсвали тялото на нещастника. Тезей отмъстил на Синид за всички, които той погубил. И Тезей свързал разбойника, превил с мощните си ръце два грамадни бора, привързал към тях Синид и пуснал боровете. Свирепият разбойник загинал от също такава смърт, с каквато той погубвал в нищо непровинените пътници. Пътят през Истъм бил сега свободен. А по-късно като спомен за своята победа на мястото, където той победил Синид, Тезей турил началото на Истмийските игри.

След това пътят на Тезей минавал през Кромион. Цялата околна местност била опустошена от грамаден глиган, чиито родители били Тифон и Ехидна. Жителите на Кромион помолили младия герой да ги избави от това чудовище. Тезей настигнал глигана и го убил с меча си.

Тезей отминал по-нататък. На най-опасното място на Истъм край границите на Мегара, там, където се издигали високо към небето отвесни скали, в подножието на които страшно бучали пенести морски вълни, Тезей се натъкнал на нова опасност. На самия край на една скала живеел разбойникът Скирон. Той карал всички, които минавали покрай него, да му мият краката. Щом само пътникът се навеждал да измие Скироновите крака, жестокият разбойник със силно ритване тласвал нещастника от скалата в бурните вълни на морето, където той се пребивал о стърчащите из водата остри камъни, а чудовищна костенурка разкъсвала тялото му. Когато Скирон поискал да тикне и Тезей, този хванал разбойника за краката и хвърлил самия него в морето.

Недалеч от Елевзин Тезей трябвало да влезе в борба с Керкион, тъй както на Херакъл се наложило да се бори с Антей. Извънредно силният Керкион погубил мнозина, но Тезей, като хванал Керкион с ръце, стиснал го като в желязна преса и го убил. По такъв начин Тезей освободил и Керкионовата дъщеря Алопа, а властта над страната на Керкион предал на Хипотоонт, син на Алопа и Посейдон.

След като отминал Елевзин и вече се приближавал към долината на река Кефис в Атика, Тезей дошъл до мястото, където върлувал разбойникът Дамаст, когото обикновено наричали Прокруст (опъвача). Този разбойник бил измислил особено жестоко изтезание за всички, които идвали при него. Прокруст имал едно легло, на което карал да легне всеки, който му паднел в ръцете. Ако леглото се окажело прекалено дълго, Прокруст опъвал нещастника дотогава, докато се окажело късо, Прокруст отсичал краката на нещастника. Тезей тръшнал самия Прокруст на леглото, но то естествено било много късо за великана Прокруст и Тезей убил и злодея така, както той избивал пътниците.

Това бил последният подвиг на Тезей по пътя му за Атина. Тезей не искал да пристигне в. Атина опетнен — с пролятата кръв на Синид, Скирон, Прокруст и други; той помолил фиталидите чрез специални религиозни церемонии при олтара на Зевс Мелихий да го очистят от замърсяването му. Фиталидите приели младия герой радушно, като гост. Те изпълнили молбата му и го освободили от оскверняването с пролята кръв. Сега Тезей можел да отиде в Атина при баща си Егей.

Тезей в Атина

В дълга йонийска дреха, пленяващ със своята красота, вървял Тезей по улиците на Атина; разкошни къдрици падали по раменете му. В дългата си дреха младият витяз по-скоро приличал на момиче, отколкото на герой, извършил толкова много големи подвизи. На Тезей се случило да мине покрай строящия се храм на Аполон, на който работниците вече поставяли покрива. Работниците видели героя, взели го за девойка и започнали да му се подиграват. Те се смеели и викали:

— Я гледай ти, из града скита сама, без придружители, някаква си девойка! Вижте как е разпуснала за показ косата си, а с дългата си дреха мете уличния прах.

Разсърден от присмехите на работниците, Тезей изтичал до една кола със запрегнати волове, изпрегнал воловете, грабнал колата и я хвърлил така нависоко, че тя прелетяла над главите на работниците, които стояли на покрива на храма. Работниците, които се подигравали с Тезей, изпаднали в ужас, като видели, че това не е девойка, а млад герой, притежаващ страшна сила. Те очаквали героя жестоко да им отмъсти за присмехите, но Тезей спокойно продължил пътя си.

Ето че Тезей пристигнал в двореца на Егей. Той не открил изведнъж на вече стария си баща кой е, а казал, че е чужденец, който търси закрила. Егей не познал сина си, но затова пък го познала магьосницата Медея. Тя, като избягала от Коринт в Атина, станала жена на Егей. Хитрата Медея дала обещание на Егей чрез магия да му възвърне младостта и властвувала в дома на атинския цар — Егей във всичко й се подчинявал. Властолюбивата Медея веднага разбрала каква опасност я застрашава, ако Егей узнае кой е хубавият чужденец, когото е приел в двореца си. За да не изгуби властта си, Медея намислила да погуби героя. Тя надумала Егей да отровят Тезей, като уверила стария цар, че младежът е шпионин, изпратен от враговете. Грохналият, слаб Егей, който се боял да не би някой да го лиши от власт, се съгласил да извършат това злодеяние.

През време на гощавка Медея поставила пред Тезей чаша с вино, в което сложила отрова. Тъкмо в този момент Тезей, кой знае защо, извадил меча си. Егей веднага познал меча, който той сам преди шестнадесет години турил под скалата край Троизена. Той погледнал краката на Тезей и видял на тях сандалите си. Сега той разбрал кой е чужденецът. Егей излял чашата с отровното вино и прегърнал Тезей — своя син. Медея била изпъдена от Атина и избягала със сина си Медон в Мидия.

Егей тържествено обявил на целия атински народ за пристигането на сина си и разказал за големите му подвизи, извършени по време на пътуването му от Троизена до Атина. Атиняните ликували заедно с Егей и с гръмки викове приветствували бъдещия си цар.

Мълвата, че в Атина е дошъл Егеевият син, стигнала и до синовете на Палант, брата на Егей. С идването на Тезей рухнали надеждите им да владеят в Атина и след смъртта на Егей, тъй като сега той имал законен наследник. Жестоките палантиди не искали да изпуснат и възможността да заемат властта в Атина. И те решили със сила да превземат Атина. Начело с баща си петнадесетте палантиди потеглили срещу града. Като знаели колко страшно силен е Тезей, те прибягнали до следната хитрост: една част от палантидите открито се приближили към стените на Атина, а друга част се укрили в засада, за да нападнат неочаквано Егей. Но вестоносецът на палантидите Леос разкрил на Тезей техния план. Младият герой бързо решил как трябва да действува: той нападнал скрилите се в засада палантиди и ги избил до един; не ги спасила нито силата, нито храбростта им. Когато палантидите, които се намирали край атинските стени, се научили за гибелта на братята си, обхванал ги такъв страх, че позорно хукнали да бягат. Сега Егей можел спокойно да управлява в Атина под закрилата на своя син.

Тезей не можел да живее бездейно в Атина. Той решил да освободи Атика от дивия бик, който опустошавал местностите около Маратон. Този бик бил доведен някога по заповед на Евристей от Херакъл от остров Крит и Мидена и пуснат там на свобода. Бикът избягал в Атика и станал оттогава голямо зло на всички земеделци. Без страх заминал. Тезей за тоя нов подвиг. В Маратон той срещнал бабичката Хекала. Тя приела героя като гост и го посъветвала преди новия подвиг да принесе жертва на Зевс Спасителя, за да го пази той през време на опасната борба с чудовищния бик. Тезей се вслушал в съвета на Хекала. Скоро той намерил бика: бикът се нахвърлил срещу героя, но този го хванал за рогата. Бикът се дръпнал, но не могъл да се изтръгне от мощните Тезееви ръце. Тезей притиснал главата на бика до земята, вързал го, укротил го и го повел за Атина. На връщане Тезей не заварил жива старата Хекала; тя била вече покойница. Тезей зачел умрялата Хекала с големи почести за съвета и гостоприемството, които тя му дала още тъй неотдавна. Като докарал бика в Атина, Тезей го принесъл в жертва на бог Аполон.

Пътуването на Тезей до остров Крит

Когато Тезей се завърнал в Атина, цяла Атика била потопена в дълбока скръб. Вече за трети път пристигали пратеници на могъщия цар Минос от Крит да вземат данъка. Тежък и позорен бил този данък. Атиняните трябвало веднъж на всеки девет години да изпращат на остров Крит седем младежи и седем девойки. Там ги затваряли в грамадния дворец Лабиринт, за да бъдат изядени от ужасното чудовище Минотавър — с човешко тяло и глава на бик. Минос бил наложил този данък на атиняните, задето те убили сина му Андрогей. Сега за трети път атиняните трябвало да изпратят на остров Крит ужасния данък. Те вече поставили на кораба черни платна в знак на скръб по младите жертви на Минотавър.

Като видял всеобщата скръб, младият герой Тезей решил да замине заедно с атинските младежи и девойки за остров Крит, да ги освободи и да тури край на този ужасен данък. А данъкът можел да бъде отменен, като бъде убит Минотавър. Затова именно Тезей решил да се бие с Минотавър и или да го убие, или да загине. Престарелият Егей не искал и да чуе за заминаване на единствения си син. Но Тезей настоял на своето. Той принесъл жертва на Аполон Делфийски — покровителя на морските пътувания; преди Тезей да напусне Делфи, в последния момент оракулът му дал съвет — за закрилница при този подвиг да си избере богинята на любовта Афродита. Като призовал на помощ Афродита и й принесъл жертва, Тезей заминал за Крит.

Корабът благополучно пристигнал на остров Крит. Атинските младежи и девойки били заведени при Минос. Могъщият критски цар тутакси обърнал внимание на хубавия младеж. Героят направил впечатление и на Ариадна, царската дъщеря, а закрилницата на Тезей, Афродита, предизвикала в сърцето на Ариадна силна любов към младия Егеев син. Дъщерята на Минос решила да помогне на Тезей; тя не можела и в мисълта си да допусне младият герой да загине в Лабиринта, разкъсан от Минотавър.

Преди да се отправи за борба с Минотавър, на Тезей се наложило да извърши още един подвиг. Минос оскърбил една от атинските девойки. Тезей се застъпил за нея, но гордият със своя произход цар на Крит започнал да се подиграва с Тезей; той се ядосал, че някакъв си атинянин дръзва да се противопостави на него, Зевсов син. Тезей гордо отговорил на царя:

— Ти се гордееш, че си от потеклото на Зевс, но и аз не съм син на обикновен смъртен, мой баща е великият земетръсец, богът на морето Посейдон.

— Ако си син на бог Посейдон, докажи това, като извадиш един пръстен от морската дълбочина — отвърнал Минос на Тезей и хвърлил в морето златен пръстен.

Като призовал на помощ баща си Посейдон, Тезей без страх се хвърлил от стръмния бряг в морските вълни. Солени пръски се вдигнали нависоко и морските вълни скрили Тезей, Всички уплашено гледали към морето, което погълнало героя, и били убедени, че той няма да се върне обратно. Ариадна изпаднала в пълно отчаяние; и тя смятала, че Тезей е загинал.

А в същност, щом морските вълни покрили главата на Тезей, той бил подхванат от бог Тритон, който за един миг го пренесъл до подводния дворец на Посейдон. Посейдон с радост посрещнал в своя вълшебен подводен дворец сина си и му подал Миносовия пръстен, а Посейдоновата жена — Амфитрита, възхитена от красотата и смелостта на героя, сложила на разкошните къдрици на Тезей златен венец. Тритон пак поел Тезей и го изнесъл от морската бездна на брега, точно на мястото, от което героят се хвърлил в морето. Така Тезей доказал на Минос, че е син на Посейдон, повелителя на морето. Миносовата дъщеря Ариадна тържествувала, че Тезей се върнал невредим от морските дълбочини.

Но на Тезей предстоял още по-опасен подвиг: трябвало да убие Минотавър. Сега на помощ му дошла Ариадна. Тайно от баща си тя дала на Тезей остър меч и кълбо конци. Когато завели Тезей и всички обречени на разкъсване в Лабиринта, Тезей вързал при входа за Лабиринта края на конеца от кълбото и тръгнал по забърканите безкрайни коридори на Лабиринта, от който иначе било невъзможно да се намери изходът; той постепенно размотавал кълбото, за да може след това по конеца да излезе обратно. Вървял Тезей все по-навътре и най-после стигнал на мястото, където се намирал Минотавър. Със страшен рев, наклонил към героя главата си с грамадни остри рога, Минотавър се хвърлил върху него и се започнала страшна битка. Минотавър, побеснял от ярост, няколко пъти се хвърлял върху Тезей, но той го отблъсвал с меча си. Най-после Тезей хванал Минотавър за рога и пронизал гърдите му с острия си меч. След като убил Минотавър, Тезей, водейки се по конеца от кълбото, излязъл от Лабиринта, като извел и всичките атински младежи и девойки. При изхода ги посрещнала Ариадна; тя радостно поздравила Тезей. Ликували младежите и девойките, които Тезей спасил. Като се окичили с венци от рози, те започнали весело да пеят и да играят, като славели героя и неговата покровителка Афродита.

Сега трябвало да се положат грижи и за спасяването от гнева на Минос. Тезей бързо приготвил свия кораб и след като пробил дъната на всички изтеглени на брега кораби на критяните, бързо отплавал обратно към Атина. Ариадна последвала Тезей, когото била обикнала.

На връщане Тезей слязъл на брега на остров Наксос. Когато той и спътниците му си почивали от пътуването, на Тезей се присънил богът на виното Дионис; той му казал, че трябва да остави Ариадна на пустинния бряг на Наксос, тъй като боговете били отредили тя да бъде жена на него, на бог Дионис. Тезей се събудил и изпълнен със скръб, побързал да замине. Той не посмял да пренебрегне волята на боговете. Ариадна станала богиня, жена на великия Дионис. Дионисовите спътници шумно приветствували Ариадна и славели с песни жената на великия бог.

А Тезеевият кораб бързо се носел с черните си платна по лазурното море. Ето вече се показали в далечината бреговете на Атика. Опечален, задето загубил Ариадна, Тезей забравил да изпълни обещанието, което бил дал на баща си Егей — ако той победи Минотавъра и се завръща щастливо в Атина, да смени черните корабни платна с бели. Егей чакал сина си. Вперил очи в морската далечина, той стоял на една висока скала край брега на морето. Ето мярнала се в далечината черна точка; тя се приближава към брега; расте. Това е корабът на неговия син. Той е все по-близо и по-близо. Егей гледа, напряга зрението си да види какви са платната на кораба. Не, не блестят бели корабни платна на слънцето, платната са черни. Значи Тезей е загинал! В отчаянието си Егей се хвърлил от високата скала в морето и загинал в морските вълни; вълните изхвърлили на брега безжизненото му тяло. Оттогава именно морето, в което загинал Егей, се нарича Егейско. А Тезей слязъл на бреговете на Атика и принасял вече на боговете благодарствени жертви, когато изведнъж за свой ужас научил, че неволно е станал причина за смъртта на баща си. Съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести бащиното тяло, а след погребението поел властта над Атина.

Тезей и амазонките

Тезей мъдро управлявал в Атина. Но животът му в града не бил спокоен; Тезей трябвало често да напуща Атина, за да взема участие в подвизите на гръцките герои. Така той участвувал в калидонския лов, в похода на аргонавтите за златното руно и в Херакловия поход срещу амазонките. Когато бил превзет градът на амазонките Темискира, като награда за храбростта си Тезей отвел със себе си в Атина царицата на амазонките Антиопа. В Атина Антиопа станала жена на Тезей. С голям блясък отпразнувал героят сватбата си с амазонската царица.

Но амазонките намислили да отмъстят на гърците, задето те разрушили града им, и решили да освободят царица Антиопа от тежкото й — както те си представяли — пленничество при Тезей. Голяма войска от амазонки нахлула в Атика. Под натиска на войнствените амазонки атиняните били принудени да се укрият зад градските стени. Амазонките се промъкнали дори в самия град и принудили жителите му да се скрият в непристъпния Акропол. Амазонките се настанили на лагер върху хълма на ареопага и обсадили атиняните. На няколко пъти атиняните изпращали отряди вън от крепостта, опитвайки се да прогонят страшните жени воини. Най-после станала решителната битка.

Наред с Тезей и самата Антиопа се сражавала срещу същите амазонки, над които по-рано властвувала. Тя не искала да се раздели от своя мъж герой, когото успяла горещо да обикне. Гибел очаквала Антиопа в тая страхотна битка. Блеснало във въздуха копие, запратено от една измежду амазонките; смъртоносното му острие пронизало гърдите на Антиопа и тя паднала мъртва в краката на мъжа си. И двете войски ужасени гледали смъртно ранената Антиопа. Навел се натъженият Тезей над тялото на жена си. Кървавата битка била прекъсната. Обзети от дълбока печал, и амазонките, и атиняните погребали младата царица. Амазонките напуснали Атика и се върнали в далечната си родина. Дълго в Атина владяла скръб по загиналата без време прекрасна Антиопа.

Тезей и Пейритой

В Тесалия живеело племето на войнствените лапити, техен цар бил могъщият герой Пейритой. Той бил чувал за голямата храброст и сила на непобедимия Тезей и искал да си премери силите с него. За да предизвика Тезей за бой, Пейритой отишъл в Маратон и там отвлякъл от тучните пасбища стадо говеда, което принадлежало на Тезей. Щом се научил за това, Тезей веднага се впуснал да догони крадеца и бързо го настигнал. Двамата герои се срещнали.

Облечени в блестящи доспехи, те застанали един срещу друг, подобни на страшните безсмъртни богове. Всеки от тях бил поразен от величието на другия; и двамата били еднакво изпълнени с храброст, еднакво могъщи и прекрасни. Те захвърлили оръжието й като си подали ръка, сключили помежду си съюз за тясно, ненарушимо приятелство; в знак на това разменили своите оръжия. Така двамата велики герои Тезей и Пейритой станали приятели:

Наскоро след тази среща Тезей заминал в Тесалия, за да присъствува на сватбата на своя приятел Пейритой с Хиподамия. Великолепна била тази сватба. Много прославени герои се събрали на нея от всички краища на Гърция. На сватбата били поканени и дивите кентаври, получовеци-полуконе. Сватбеното пиршество било богато. Целият царски дворец бил пълен с гости, излегнати край обилните трапези; а тъй като в двореца нямало достатъчно място за всички дошли на сватбата, част от гостите пирували в една голяма прохладна пещера. Носел се дим от благовония, ехтели сватбени химни и музика, чувал се надалеч веселият глъч на пируващите. Всички гости славели младоженеца и невястата, която сияела между другите с красотата си като небесна звезда. Весело пирували гостите. Виното се леело като река. Все по-гръмки ставали провикванията на пируващите. Изведнъж най-силният и най-дивият измежду кентаврите Еврит, опиянен от виното, скочил и се нахвърлил върху невястата. Той я сграбил в своите силни ръце и искал да я отвлече. По неговия пример и другите кентаври се нахвърлили върху присъствуващите на пиршеството жени. Всеки искал да заграби плячка. Тезей, Пейритой и другите герои рипнали от сватбените трапези и се впуснали да защитят жените. Пирът бил прекъснат, започнал се яростен бой. Не с оръжие се биели героите срещу кентаврите. Те били дошли на пиршеството невъоръжени. Всичко им служело като оръжие в този бой: тежките чаши, големите съдове за вино, краката на изпочупените маси, триножниците, на които допреди малко са димели благовония — всичко влязло в работа. Стъпка по стъпка героите изтикват от залата на пиршеството дивите кентаври, но сражението продължава и вън от залата. Сега гръцките герои се бият вече с оръжие в ръце, прикрити с щитове. Кентаврите пък изтръгват дървета от корен, хвърлят по героите цели скали. Начело на героите се бият Тезей, Пейритой, Пелей и Нестор, Пелеевият син. Около тях все по-високо се натрупва кървава грамада от тела на кентаври. Един след друг рухват сразените кентаври. Най-сетне кентаврите се стъписали, хукнали да бягат и се укрили в горите на високия Пелион. Гръцките герои победили дивите кентаври; малцина измежду тях се спасили от ужасната битка.

Отвличането на Елена. Тезей и Пейритой решават да откраднат Персефона. Смъртта на Тезей

Хубавата жена на Пейритой Хиподамия не живяла дълго; тя умряла в пълен разцвет на красотата си. Овдовелият Пейритой, след като оплакал съпругата си, подир известно време решил да се ожени пак. Той отишъл при своя приятел Тезей в Атина и там те решили да отвлекат прекрасната Елена. Тя била още съвсем младо момиче, но славата за нейната красота се носела из цяла Гърция. Двамата приятели пристигнали тайно в Лакония и там отвлекли Елена в момент, когато тя весело танцувала със своите дружки по време на едно празненство в чест на Артемида. Тезей и Пейритой грабнали Елена и бързо я понесли към планините на Аркадия, а оттам през Коринт и Истъм я отвели в Атика; в Атинската крепост. Спартанците се впуснали по следите на крадците, но не могли да ги настигнат. След като укрили Елена в града Атина — в Атика, приятелите хвърлили жребий на кого от тях трябва да принадлежи чудната хубавица. Тя се паднала на Тезей. Но приятелите си били дали предварително клетва, че оня от тях, на когото се падне къдравокосата Елена, ще трябва да помогне на другия да се сдобие с жена.

Тъй като Елена се паднала на Тезей, Пейритой — поискал от приятеля си да му помогне да се сдобие с жена, като вземат Персефона, съпругата на страшния бог Хадес, властвуващ в царството на сенките на умрелите. Тезей изпаднал в ужас, но какво можел да направи? Бил дал клетва и не можел да я наруши. Трябвало да придружи Пейритой в царството на умрелите. Двамата приятели се спуснали в подземното царство през една мрачна пукнатина на земята край селището Колона, близо до Атина. В царството на ужасите двамата приятели се явили пред Хадес и поискали от него да им даде Персефона. Разгневил се мрачният владетел на царството на умрелите, но спотаил гнева си и поканил героите да седнат върху една скамейка, изсечена в скалата до самия вход за царството на умрелите. Щом двамата герои се отпуснали на скамейката, те се срасли с нея и не могли вече да се помръднат. Така ги наказал Хадес за нечестивото им искане.

Докато Тезей пребивавал в царството на Хадес, братята на прекрасната Елена — Кастор и Полидевк (Полукс) — навсякъде търсели сестра си. Най-после те узнали къде е скрил Тезей Елена. Веднага обсадили Атина и непристъпната крепост не могла да се удържи. Кастор и Полидевк я превзели, освободили сестра си и заедно с нея откарали в плен Тезеевата майка, Етра. А властта над Атина и над цяла Атика Кастор и Полидевк предали на Менестей, отдавнашен Тезеев враг. Дълго време прекарал Тезей в царството на Хадес. Тежки мъки търпял той там, но в края на краищата Херакъл, най-големият от героите, го освободил.

Тезей се върнал пак на слънчева светлина, но не радост му донесло това възвръщане. Непристъпната Атина била разрушена, Елена била освободена, майка му — в тежък плен в Спарта, Тезеевите синове Демофонт и Акамант били принудени да избягат от Атина, а цялата власт била в ръцете на омразния Менестей. Тезей напуснал Атика и се оттеглил на остров Евбея, където имал владения. Нещастието съпровождало сега Тезей. Царят на Скирос, Ликомед, не искал да върне на Тезей владенията му; той примамил големия герой на една висока скала и го блъснал в морето. Тъй загинал от ръката на предател най-големият герой на Атика. Едва дълги години след смъртта на Менестей се завърнали в Атина Тезеевите синове, които участвували в похода до Троя. В Троя те намерили Тезеевата майка, Етра. Завел я бил там като робиня синът на цар Приам Парис заедно с откраднатата от него прекрасна Елена.