Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Одисей и Навзикая

Докато Одисей спял заровен в купчината сухи листа, богиня Атина отишла в града на феакийците. Там тя влязла в двореца на цар Алкиной и като взела образа на дъщерята на моряка Димант, явила се на спящата царска, дъщеря Навзикая. Богинята упрекнала Навзикая, че не се грижи за дрехите. Атина напомнила на младата княгиня, че не е далеч вече денят на сватбата й, че за тогава тя трябва да приготви чисти дрехи за близките си и за ония, които ще я поведат към къщата на годеника й. Богинята подканвала Навзикая да отиде по-скоро с робини на брега на морето, при водоемите, за да изпере дрехите. Като казала това, богинята оставила Навзикая и литнала към светлия Олимп.

Призори Навзикая се събудила. Тя била поразена от съновидението си. Веднага отишла при родителите си. Заварила майка си Арета край огнището. Заобиколена от прислужнички, тя предяла пурпурна прежда. Баща си пък Навзикая срещнала на вратата; той отивал на съвета на феакийските старейшини. Навзикая се приближила към баща си и го помолила да й даде една кола, запрегната с катъри, за да може да отиде на реката да изпере дрехите.

— Много непрани дрехи се събраха — казала Навзикая, — ще отида да ги изпера. Защото ти трябва да блестиш с чистите си дрехи в съвета на старейшините, а и твоите млади синове искат да посещават облечени с чисти дрехи хората на феакийските моми. А за дрехите се грижа единствено аз.

Тъй казала Навзикая, но за брака, който тя желаела от все сърце, не проронила нито дума. Срамувала се да спомене за него. Но Алкиной подразбрал скритата мисъл на дъщеря си и като й се усмихнал нежно, заповядал на робите да приготвят колата с кош и да впрегнат в нея катъри. Навзикая бързо се приготвила. Царица Арета й дала храна и вино, за да могат дъщеря й и робините да утолят глада си след работата. Дала им и златен съд с благоуханно масло, за да намажат телата си, след като се изкъпят.

Весело се отправили Навзикая и робините й за морския бряг. Те стигнали при водоемите, изпрали в тях дрехите, изправили ги и ги прострели да съхнат на песъчливия морски бряг. Като привършили работата си, младите моми се изкъпали в реката и намазали телата си с благоуханното масло. После хапнали и започнали да лудуват по брега на реката и да играят на топка. В този момент именно Атина Палада измислила как да събуди Одисей. Навзикая хвърлила топката към другарките си, а Атина, невидима за момите, я отбила с мощната си ръка и топката паднала в морето. Момичетата високо извикали. От този вик Одисей се събудил. Той не знаел какво да прави, да излезе ли от убежището си, или да не излиза. Най-после излязъл пред момичетата, като прикрил тялото си с клонки. Покрит с морска тиня и с водорасли, Одисей изглеждал страшен. Момичетата се изплашили и се разбягали на всички страни. Останала само Навзикая, на нея богиня Атина вдъхнала смелост. А Одисей не се решил да се приближи до хубавата мома. Той започнал отдалеч да я моли да му помогне, като казал:

— О, прекрасна девойко, към тебе протягам ръце с молба. По хубост ти си равна на богиня Артемида. Не си ли ти богиня? Ако си смъртна, колко щастливи са твоите родители, че имат такава дъщеря! С хубостта си ти ми напомни стройната палма, на която се възхищавах някога в Делос при олтара на бог Аполон. Смили се, хубава девойко, над мене. Двадесет дни ме премета бурното море. Дай ми поне какво да е парче плат, за да прикрия голотата си! Нека за тая помощ безсмъртните богове изпълнят всичките твои желания! Нека те възнаградят с щастлив брак!

— Чужденецо — отговорила на Одисей Навзикая, — по думите ти виждам, че не си прост човек и че боговете са те наградили с мъдрост. Но Зевс изпраща както на знатни, така и на незнатни, и щастие, и нещастие. Понасяй с търпение онова, което ти е изпратил Зевс. А тук при нас ти няма да чувствуваш липса на нищо. Ще ти покажа пътя за града. Аз съм дъщерята на Алкиной, владетеля на феакийците.

Навзикая повикала робините си, заповядала им да дадат на Одисей чисти дрехи и да го нахранят. Одисей се изкъпал в реката, намазал тялото си с благоуханното масло и облякъл дадените му дрехи. Атина пък надарила Одисей с такава красота, че когато седнал на морския бряг, Навзикая дори помислила дали някой от боговете не се е явил на земята. Прекрасната царска дъщеря с радост би си избрала такъв мъж. Робините поднесли на Одисей храна и вино и той утолил глада, който го измъчвал.

Междувременно всичко било вече готово за завръщане в града. Навзикая поканила Одисей да я последва. Помолила го само за едно — да не влиза в града заедно с нея и с робините й, а да почака край градската врата, в овощната градина на Алкиной, близо до горичката, посветена на богиня Атина, и да я остави сама да се завърне в двореца. Княгинята се бояла, че феакийците ще започнат да злословят, като я видят с хубавия чужденец, и да си говорят дали тя не си го е избрала за годеник. Освен това Навзикая посъветвала Одисей, когато влезе в двореца, най-напред да падне при нозете на царицата Арета и да я помоли за помощ, тъй като нея целият народ я почита като същинска богиня заради голямата й мъдрост. Като казала това, Навзикая подкарала катърите към града. Подир нея тръгнали робините и Одисей. Княгинята позадържала катърите да не тичат, за да могат Одисей и робините да я настигат.