Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Деметра и Персефона

Могъща е великата богиня Деметра. Тя дава плодородие на земята и без нейната благотворна сила нищо не вирее нито в сенчестите гори, нито по ливадите, нито на тучните ниви.

Отвличането на Персефона от Хадес

Великата богиня Деметра имала млада, прекрасна дъщеря Персефона. Баща на Персефона бил самият велик Кроносов син, гръмовержецът Зевс. Веднъж прекрасната Персефона заедно с приятелките си океаниди безгрижно играела в цветущата Нисейска долина. Като лекокрила пеперуда притичвала младата Деметрина дъщеря от цвят на цвят. Късала разкошни рози, дъхави теменужки, снежнобели лилии и червени хиацинти (зюмбюли). Лудувала безгрижно Персефона, без да знае каква съдба й е отредил нейният баща Зевс. Де можела да помисли, че не ще види скоро пак ясната слънчева светлина, че не ще се радва скоро на цветята и не ще вдишва сладкия им аромат. Зевс я дал за жена на мрачния свой брат Хадес, владетеля на царството на сенките на умрелите, и с него тя трябвало да живее в мрака на подземното царство, лишена от светлината на палещото южно слънце.

Хадес видял Персефона, когато лудувала в Нисейската долина, и веднага решил да я открадне. Той измолил от богинята Гея да създаде едно необикновено красиво цвете. Богиня Гея се съгласила и в Нисейската долина покарало чудно цвете; неговият опияняващ аромат се разнесъл на всички страни. Персефона видяла цветето; тя протегнала ръка, хванала го за стъбълцето и ха да го откъсне. Но изведнъж земята се разтваря и на златна колесница, запрегната с черни коне, се появил владетелят из царството на сенките на умрелите, мрачният Хадес. Той сграбил младата Персефона, качил я на колесницата си и в миг изчезнал със своите бързи коне в недрата на земята. Персефона едва успяла да извика. Надалеч се разнесъл викът на ужас, издаден от младата Деметрина дъщеря; той стигнал и до морските бездни, и до високия светъл Олимп. Никой не видял как отвлякъл Персефона мрачният Хадес, видял това само бог Хелиос — Слънцето.

Богиня Деметра чула вика на Персефона. Тя бързо се озовала в Нисейската долина, търсила навсякъде дъщеря си, питала приятелките й — океанидите, но нийде я нямало. Океанидите не видели къде изчезнала Персефона.

Тежка скръб поради загубата на единствената й любима дъщеря обзела сърцето на Деметра. Облечена в тъмни дрехи, девет дни, чужда и безразлична към всичко друго, скитала великата богиня Деметра по земята, проливайки горчиви сълзи. Навсякъде търсила Персефона, молила всички за помощ, но никой не могъл да й помогне в нейната мъка. Най-сетне, едва на десетия ден, отишла при бог Хелиос — Слънцето, и със сълзи на очи го замолила:

— О, лъчезарен Хелиос! Ти обикаляш на златна колесница високо по небето цялата земя и всички морета; ти виждаш всичко, нищо не може да се скрие от тебе; ако имаш поне малко милост към мене, нещастната майка, кажи ми къде е дъщеря ми Персефона, кажи къде да я търся! Аз чух нейния вик, откраднаха ми я. Навсякъде я дирих, но нийде не можах да я намеря!

Лъчезарният Хелиос отвърнал на Деметра:

— Велика богиньо, ти знаеш как те уважавам и виждаш как скърбя, като гледам мъката ти. Знай: великият облакогонец Зевс даде дъщеря ти на своя мрачен брат, който открадна Персефона и я отвлече в своето изпълнено с ужаси царство. Надвий тежката си скръб, богиньо; велик е мъжът на дъщеря ти, тя стана жена на могъщия брат на великия Зевс.

Това още повече опечалило богиня Деметра. Разсърдила се тя на гръмовержеца Зевс, задето дал без нейно съгласие Персефона за жена на Хадес. Напуснала боговете, напуснала светлия Олимп, взела образа на обикновена смъртна и като се облякла в тъмни дрехи, дълго скитала между смъртните, проливайки горчиви сълзи.

Спрял всякакъв растеж по земята. Листата на дърветата увехнали и окапали. Горите стърчали оголени. Тревата изгоряла; цветята отпуснали пъстрите си венчета и се съсухрили. Нямало плодове в овощните градини, изсъхнали зелените лозя, не зреели в тях тежки, сочни гроздове. Плодородните някога ниви били пусти, нито стръкче нямало в тях. Замрял животът на земята. Навсякъде царял глад; всякъде се чували плач и стенания. Гибел застрашавала целил човешки род. Но потопена в скръб по нежно обичаната си дъщеря, Деметра нищо не виждала, нищо не чувала.

Най-после Деметра дошла в град Елевзин. Там, край градските стени, седнала на сянка под едно маслиново дърво върху „камъка на скръбта“, до самия „кладенец на девите“. Седяла Деметра неподвижна като същинска статуя, на прави гънки те спущала доземи тъмната й дреха. Главата й била отпусната, а от очите й една след друга се отронвали сълзи и капели по гърдите й. Дълго седяла така Деметра, самотна и неутешима.

Видели я дъщерите на елевзинския цар Келей. Те се учудили, като забелязали край кладенеца плачеща жена в тъмни дрехи, пристъпили до нея и съчувствено я попитали коя е тя. Но богиня Деметра не им се открила. Казала, че се нарича Део, че е родом от Крит, че са я отвлекли разбойници, но тя избягала от тях и след дълги скитания стигнала до Елевзин. Деметра помолила Келеевите дъщери да я заведат в бащиния си дом; била съгласна да стане прислужница на майка им, да гледа децата и да работи в дома на Келей.

Келеевите дъщери завели Деметра при майка си Метанейра. На тях и през ум не им минавало, че водят в бащиния си дом велика богиня. Но когато въвеждали Деметра вкъщи, тя докоснала с глава горния праг на вратата и цялата къща била озарена от дивна светлина. Метанейра станала да посрещне богинята; тя разбрала, че непознатата, която дъщерите й са довели при нея, не е обикновена смъртна. Ниско се поклонила жената на Келей пред нея и я поканила да седне на нейното царицино място. Деметра отказала; тя седнала мълчаливо на обикновеното място на прислужницата, все така безразлична към всичко, което ставало около нея. Но прислужницата на Метанейра, веселата Ямба, като виждала дълбоката скръб на непознатата, се стараела да я развесели. Тя пъргаво прислужвала и на нея, и на господарката си Метанейра; високо звучал нейният смях и се сипели шегите й. Усмихнала се Деметра за пръв път, откак откраднал дъщеря й мрачният Хадес, и за пръв път се съгласила да вкуси храна.

Деметра останала у Келей. Заела се с възпитанието на сина му Демофонт. Богинята решила да направи Демофонт безсмъртен. Държала момченцето на богинската си гръд, на коленете си; то вдишвало безсмъртния дъх на богинята. Деметра го мажела с амброзия, а нощем, когато всички в Келеевия дом спели, тя повивала Демофонт в пелени и го слагала в силно напалената пещ. Но Демофонт не получил безсмъртие. Веднъж Метанейра видяла сина си лежащ в пещта, ужасно се изплашила и започнала да моли Деметра да не прави това. Деметра се ядосала на Метанейра, измъкнала Демофонт от пещта и казала:

— О, неразумна жено! Аз исках да дам безсмъртие на твоя син, да го направя неуязвим. Знай, че аз съм Деметра, която дава сили и радост на смъртни и безсмъртни.

Деметра разкрила на Келей и Метанейра коя е тя и взела своя обикновен образ на богиня. Божествена светлина се разляла по Келеевите покои. Богиня Деметра стояла изправена, величествена и прекрасна, златистата й коса падала на раменете й, в очите й светела божествена мъдрост, от дрехите й се леело благоухание. Метанейра и мъжът й паднали на колене пред нея.

Богиня Деметра заповядала да се построи храм в Елевзин до извора Калихора и останала да живее в него. При тоя храм самата Деметра сложила началото на тържествени празненства.

Скръбта по нежно обичаната нейна дъщеря не оставила Деметра, не забравила тя и гнева си към Зевс. Земята била все така безплодна. Гладът ставал все по-силен, тъй като по нивите на земеделците не пониквала нито една тревичка. Напразно воловете на стопаните им теглели по тях тежкия плуг — работата им била без резултат. Измирали цели племена. Воплите на гладните се издигали до небето, но Деметра не им обръщала внимание. Накрая престанали да пушат на земята жертвоприношения в чест на безсмъртните богове. Гибел застрашавала всичко живо. Но великият облакогонец Зевс не искал да измират смъртните. Той изпратил до Деметра вестителката на боговете Ирида. Бързо се понесла тя на дъгоцветните си криле към Елевзин, за храма на Деметра. И я викала, молила я да се върне на светлия Олимп всред боговете. Деметра останала глуха за молбите й. И други богове изпращал великият Зевс до Деметра, но богинята не искала да се завърне на Олимп, преди да й върне Хадес нейната дъщеря Персефона.

Тогава великият Зевс изпратил при мрачния си брат Хадес бързия като мисълта Хермес. Хермес се спуснал в изпълненото с ужаси царство на Хадес, явил се пред седящия на златен престол владетел на душите на умрелите и му предал волята на Зевс.

Хадес се съгласил да пусне Персефона при майка й, но преди това й дал да погълне едно зърно от плода на нара, символ на брака. Персефона се понесла нагоре със златната колесница на мъжа си, придружена от Хермес; литнали безсмъртните коне на Хадес — никакви препятствия не съществували за тях и в миг стигнали до Елевзин.

Забравила всичко от радост, Деметра се втурнала да посрещне дъщеря си и я сграбила в своите обятия. Нейната любима дъщеря Персефона била отново при нея. Деметра се върнала на Олимп заедно с нея. Тогава великият Зевс решил две трети от годината Персефона да живее при майка си, а за една трета да се връща при мъжа си Хадес.

Великата Деметра възвърнала плодородието на земята и отново всичко се раззеленило и започнало да цъфти. Горите се покрили с нежни пролетни листа; цветя изпъстрили зелената морава на ливадите. Скоро пуснали клас хлебородните ниви; цъфнали и започнали да благоухаят овощните градини; заблестяла на слънцето зеленината на лозята. Събудила се цялата природа. Всичко живо ликувало и славело великата богиня Деметра и дъщеря й Персефона.

Но всяка година Персефона напуща майка си и всеки път Деметра потъва в скръб и отново се облича в тъмни дрехи. И цялата природа скърби по отминалата Персефона. Пожълтяват листата по дърветата и есенният вятър ги обрулва; процъфтяват цветята, нивите опустяват, настъпва зима. Природата спи, за да се пробуди в радостния блясък на пролетта — тогава, когато се върне при майка си от нерадостното царство на Хадес Персефона. А когато пък се завръща при Деметра дъщеря й, тогава великата богиня на плодородието с щедра ръка сипе своите дарове на хората и благославя труда на земеделците с богата реколта.

Триптолем

Великата богиня Деметра, която дава плодородие на земята, сама научила хората как да обработват хлебородните ниви. Тя дала на младия син на елевзинския цар, Триптолем, семена от пшеница и той пръв три пъти разорал с плуг Рарийското поле край Елевзин и хвърлил семената в тъмната земя. Богата реколта дала нивата, благословена от самата Деметра. На чудесна колесница, запрегната с крилати змейове, Триптолем по заповед на Деметра облетял всички страни и навсякъде научил хората на земеделие.

Триптолем бил и в далечна Скития при цар Линх. И него научил той на земеделие. Но гордият цар на скитите поискал да отнеме на Триптолем славата на учител по земеделие, поискал да присвои тая слава за себе си. Линх решил да убие великия Триптолем, докато той спи. Но Деметра не допуснала да се извърши това злодеяние. Тя решила да накаже Линх, задето нарушил обичая на гостоприемството и вдигнал ръка върху нейния избраник.

Когато Линх през нощта се промъкнал в стаята, където мирно спял Триптолем, Деметра превърнала царя на скитите в див рис тъкмо в мига, когато той надвесил над спящия кинжала си.

Превърнатият в рис Линх се скрил в тъмните гори, а Триптолем напуснал страната на скитите, за да учи хората на големия дар на Деметра — земеделието, преминавайки от страна в страна със своята чудесна колесница.

Ерисихтон

Не само царя на скитите Линх наказала богиня Деметра; тя наказала и царя на Тесалия Ерисихтон. Надменен и нечестив бил Ерисихтон, никога не зачитал боговете с принасяне на жертви. В своята нечестивост той стигнал дотам, че се осмелил да оскърби дръзко великата богиня Деметра. Решил да отсече в свещената гора на Деметра един столетен дъб, в който живеела дриада, любимка на самата Деметра. Нищо не възпряло Ерисихтон.

— Ако ще да е не любимка на Деметра, а и самата богиня — възкликнал нечестивецът, — пак ще отсека този дъб!

Ерисихтон грабнал от ръцете на слугата брадвата и дълбоко я забил в дървото. Тежък стон се разнесъл във вътрешността на дъба и плиснала кръв от кората му. Изумени стояли пред дъба царските слуги. Един от тях се осмелил да спре царя, но разгневеният Ерисихтон убил слугата, като извикал:

— Ето ти наградата за твоята покорност към боговете! Ерисихтон отсякъл столетния дъб. С шум, подобен на стон, паднал дъбът на земята и живеещата в него дриада умряла.

Облекли тъмни дрехи, дриадите от свещената горичка се явили пред богиня Деметра и я помолили да накаже Ерисихтон, който убил скъпата им другарка. Деметра се разгневила. Тя изпратила да доведат богинята на глада. Изпратената от нея дриада бързо се понесла на Деметрината колесница, запрегната с крилати змейове, към Скития, към Кавказките планини, и там намерила на една безплодна планина богинята на глада с хлътнали очи, бледна, с разчорлени коси, с груба кожа, под която личали само кости. Пратеницата предала Деметрината воля на богинята на глада и тази се подчинила на заповедта на Деметра.

Озовала се богинята на глада в дома на Ерисихтон и му вдъхнала неутолим глад, който изгарял всичките му вътрешности. Колкото повече ядял Ерисихтон, толкова по-силни ставали мъките му от глада. Цялото си състояние изразходвал Ерисихтон за всевъзможни ястия, които само още по-силно разпалвали у него неутолим, мъчителен глад. Най-после Ерисихтон останал без нищо — само с една дъщеря. За да се сдобие с пари и да се засити, той продал дъщеря си като робиня. Но дъщеря му получила от бога Посейдон дарбата да взема най-различен образ и всеки път се освобождавала от купувачите си, като се превръщала ту на птица, ту на кон, ту на крава. Много пъти продавал дъщеря си Ерисихтон, но все не му стигали парите, които получавал от тази продажба. Гладът го измъчвал все по-силно и по-силно, все по-непоносими ставали страданията му. Най-сетне Ерисихтон започнал да ръфа със зъби тялото си и умрял в ужасни мъки.